Силяновска: Членството в ЕС не може да бъде с цената на ревизия на историята на Северна Македония

„Разширяването на Европейския съюз трябва да бъде обвързано с меритократичните критерии от Копенхаген и освободено от ветото, свързано с опита за ревизия на историята и незачитане на националната и културната идентичност“.

Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в речта си пред Общото събрание на ООН.

„От нашите европейски и стратегически партньори очакваме разбиране и справедливо деблокиране на процеса на преговори за членство в ЕС, отхвърляне на двойните стандарти и зачитане на собствените ни принципи и ценности, залегнали в основните конституционни документи“, каза Силяновска.

„Европейското обединение е като незавършена симфония без нас. ЕС е не само политическа система, но и политическа философия, в която вярват най-голям брой македонски и балкански политически дейци и граждани. Интеграцията е мощен мотив и ключова сила за демократичното развитие“, заяви македонският президент.

„Балканските държави трябва да се държат според европейските стандарти, като се свързват и си сътрудничат в регионален план. Опитът е ценен и се очаква помощта на страните от региона, които са станали част от ЕС, както и на тези, които са на утвърдения европейски път. Трябва да се научим да се подкрепяме взаимно, както в случая с ковида, наводненията и пожарите, вместо да се блокираме взаимно по европейския път. Homo Balkanicus може да бъде Homo Europicus, когато пожелае“, изтъкна тя.

Силяновска заяви, че РСМ води преговори с ЕС вече 20 години и в това време е имало цели 16 положителни доклада от ЕК. Въпреки това пред държавата непрекъснато са поставяни нови условия, свързани с конституционни реформи.

„Така се превърнахме в държава „sui generis“, с 36 конституционни изменения за 30 години, закотвена в геополитическия регион, наречен „Западни Балкани“, подчерта държавният глава.

Тя припомни, че РСМ, като една от шестте съставни югославски републики, е участвала в създаването на ООН, а когато през 1993 г. е била приета в организацията, се е сблъскала и все още се сблъсква с голяма несправедливост. Тя припомни, че Скопие е било прието по силата на временната референция, но и с допълнителното условие „да водим преговори за намиране на окончателно решение на спора за името“.

„Като професор по конституционно право и като бивш член на Венецианската комисия знам, че това, което е законно, не винаги е справедливо и легитимно, защото в случая с моята страна не беше действано в съответствие с международното и националното право, т.е. „всички забравят“ правото на самоопределение на всеки народ, гарантирано от Устава на ООН и конституцията на Югославия от 1974 г“, каза Силяновска.

„Границата, която разделя законното от справедливото, понякога е само пукнатина, но друг път е дълбока пропаст и дори бездна. Тази пукнатина, тази бездна най-често и най-тежко засяга малките народи и държави, които са първите жертви на сблъсъка между силата и справедливостта, защото може да се окаже непреодолимо препятствие за реализирането на правото на прогрес“, подчерта президентът на РСМ.

Тя заяви, че конституционното име на страната (променено по силата на Преспанския договор с Гърция през 2018 г. – бел.ред.) е формална и правна реалност и РСМ , като отговорна държава-член на ООН и НАТО, изпълнява международните си задължения.

„Но членството в ЕС, заради което го прави, не само че не се сбъдна, но сега македонските граждани са изправени пред ново, отново последно условие за нова конституционна промяна, но не за членство, а за започване на преговори и то за втори път“, заяви Силяновска.

„Като миролюбива страна, посветена на добросъседството и регионалното сътрудничество, ние очакваме разбирателство и сътрудничество със съседите си, без заплаха от вето. Там, където има вето, често няма справедливост. Ветото се е превърнало в инструмент за двустранното развитие на европейската интеграция, т.е. за нейната стагнация. В условията на конфликти на европейска почва стагнацията на европейската интеграция не само демотивира македонските граждани и забавя реформите, но и дестабилизира региона на Югоизточна Европа, оставяйки място за проникване на злокачествени имперски и великодържавни влияния“, добави македонският държавен глава.