Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Свят
  3. След смяната на властта: 90 ареста в Сърбия, тлъсти баровци бягат към летището

Свят

След смяната на властта: 90 ареста в Сърбия, тлъсти баровци бягат към летището

След смяната на властта: 90 ареста в Сърбия, тлъсти баровци бягат към летището - Tribune.bg

Nova.rs

В Белград тече най-голямата политическа трансформация на Балканите от падането на Слободан Милошевич насам. В Сърбия за по-малко от две седмици след изборите на 25 октомври бяха арестувани над 90 души от върховете на държавата, разузнаването, полицията и едрия бизнес. За сметка на това родните управляващи от "Прогресивна България" още през юли се повалиха че са преборили олигархията като извадиха разпечатка с полетите на Десислава Атанасова.

След две години на протести, започнали заради корупционната трагедия със срутената козирка на гарата в Нови Сад, гражданското движение „Студентска листа“ спечели пълно мнозинство със 140 от 250 депутати и прати партията на Александър Вучич в историята. Вместо „сглобки“ и подялба на регулатори обаче, в Белград последва това, от което всеки балкански политик изпитва ужас – прокуратурата проработи, а летище „Никола Тесла“ се превърна в капан за ВИП бегълци.

В нощта на 3 срещу 4 ноември редовният полет на Air Serbia от Белград за Москва стана най-следеният самолет в света в платформата Flightradar24. Малко след излитането си машината принудително обърна курса и кацна обратно в сръбската столица по директна заповед на директора по сигурността на летището.

Причината беше в бизнес класата. По данни на Nova.rs и списание Vreme, на борда се е намирал бившият вицепремиер, вътрешен министър и шеф на сръбското разузнаване (БИА) Александър Вулин – в компанията на директора на „Сърбиягаз“ Душан Баятович и Ненад Попович. Вулин се е опитал да излети за Русия, заобикаляйки задължителната митническа и гранична проверка. На пистата в Белград самолетът беше изолиран далеч от терминалите и обграден от полиция и прокурори за обиск, докато самият Вулин се обясняваше пред близките до стария режим медии с репликата: „Нямам нелегални пари, нямам злато, чакам да ме пуснат отново в самолета“.

Седмица по-късно, рано сутринта на 11 ноември, граничният филтър на същото летище щракна белезниците на бившия министър на икономиката и ексдиректор на общинския гигант „Белградски електрани“ Раде Баста. Службата за борба с корупцията го задържа при опит да напусне страната заради източване на десетки милиони динари от държавното дружество чрез фиктивни дарения към спортни клубове и частни фирми. Междувременно стана ясно, че един от най-могъщите сиви кардинали около досегашната власт – бизнесменът Звонко Веселинович – е успял в последния момент да се измъкне в Турция. Ударите в Белград не спряха до политическите бушони, а стигнаха директно до финансовите касички на режима.

На 2 ноември, след 30-часов обиск, Прокуратурата за организирана престъпност (JTOK) арестува Давор Мацура – собственик на „Алта банка“, заедно с директора на банковия трезор. Мацура е класически пример за олигархичния модел: тръгнал от обикновено чейндж бюро, под крилото на властта той превръща банката си в институцията, през която минават плащанията на сръбския държавен енергиен гигант EPS. Обвинението на сръбското МВР и прокуратурата звучи като сценарий, до болка познат у нас от времето на КТБ и чувалите от „Хемус“: от трезора на банката нерегламентирано са изнесени в кеш 45,5 милиарда динара – над 380 милиона евро. Лицензът на банката беше отнет незабавно.

Десет дни по-късно бяха издадени заповеди за арест и на собствениците на корпорацията „Милениум Тим“ – Иван Бошняк и Стоян Вуйко. Наричани в сръбския печат „любимите строители на властта“, те стояха зад почти всяка гигантска обществена поръчка в страната – от газификацията и разрушаването на емблематичния хотел „Югославия“ до милиардните договори за „Експо 2027“ и новия Национален стадион, често прекарвани като подизпълнители на китайски държавни компании с цел заобикаляне на прозрачни търгове.
Дори самият Александър Вучич вече не е недосегаем. На 10 ноември досегашният президент, заедно с оперативния шеф в разузнаването БИА Марко Парезанович, получи официална призовка от съда да се яви като свидетел по делото срещу балканския наркобос Дарко Шарич за пране на милиони евро от трафик на кокаин.

Заедно с политиците и олигарсите, зад решетките отиват и онези, които осигуряваха силовия чадър и изборните резултати на бившия режим. Директорът на един от най-големите затвори в страната („Забела“) – Родолюб Рончевич – беше арестуван за това, че е подкупвал и принуждавал затворници да гласуват за партията на Вучич на 25 октомври.

Около 20 висши полицейски началници и барети също са в ареста. Сред разследваните са командири от звеното за охрана на ВИП лица (включително Марко Кричко) заради бруталните побои над студенти в правителствения гараж по време на протестите, както и осем полицаи, обвинени, че през 2024 г. са пребили до смърт в ареста брата на един от заподозрените по случая с изчезналото момиченце Данка – убийство, което вътрешното министерство прикриваше в продължение на две години.


Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни в Google News

 

Коментари ()

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Как се отоплявате през зимата?
Покажи резултати Скрий резултати

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.