Срещата в Елисейския дворец: Лидерите разделени за войските в Украйна, но обединени за укрепване на сигурността

Европейски лидери се обединиха около нуждата от укрепване на сигурността в Европа. Избрани евролидери бяха поканени на срещата в Елисейския дворец, свикана в последния момент от президента на Франция Еманюел Макрон.

17 февруари 2025, 17:49

Малцина избрани евролидери се събраха в Елисейския дворец. Кого покани Макрон?

Нямаше общо изявление след срещата или важни съобщения, които според участниците трябва да бъдат оставени за форуми като ЕС или НАТО. „Всички на тази среща са наясно, че трансатлантическите отношения, съюзът НАТО и нашето приятелство със САЩ навлязоха в нова фаза. Всички виждаме това“, коментира полският премиер Доналд Туск.

Макрон разказа в X за срещата и разговорите, проведени след нея.

„След като събрах няколко европейски лидери, току-що разговарях с президента Доналд Тръмп. Ние се стремим към силен и траен мир в Украйна. За да постигне това, Русия трябва да прекрати своята агресия и това трябва да бъде придружено от силни и надеждни гаранции за сигурност за украинците. В противен случай има риск това примирие да завърши като Минските споразумения. Ще работим върху това заедно с всички европейци, американци и украинци. Това е ключът. Ние сме убедени, че европейците трябва да инвестират по-добре, повече и заедно в своята сигурност и отбрана – както за днес, така и за бъдещето. За тази цел европейците искат да ускорят прилагането на собствената си програма за суверенитет, сигурност и конкурентоспособност. Работата ще продължи въз основа на предложенията на Европейската комисия, както в подкрепа на Украйна, така и в развитието и инвестирането в нашата отбрана. Този дневен ред, определен през 2022 г. на срещата на върха във Версай, трябва просто да бъде изпълнен. Решения, действия, съгласуваност. Ще продължа тези дискусии през следващите дни“, разказа Макрон.

Шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че „Украйна заслужава мир чрез сила“ и това трябва да бъде „зачитане на нейната независимост, суверенитет, териториална цялост, със силни гаранции за сигурност“. „Готови и желаещи“, така шефът на НАТО Марк Рюте описа позицията на Европа след срещата. „Ще трябва да се решат подробностите, но ангажиментът е ясен.“

Премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър каза, че е „готов да обмисли изпращането на британски сили на място заедно с други, ако има трайно мирно споразумение“. Но той настоя, че Вашингтон да бъде включен, „защото гаранцията за сигурност от САЩ е единственият начин за ефективно възпиране на Русия от нова атака срещу Украйна“.

Но след разговорите германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че всеки дебат за изпращане на мироопазващи сили в Украйна е „напълно преждевременен“ и „крайно неуместен“, докато войната продължава. Шолц каза, че е „малко раздразнен“ от дебата „в неподходящото време и по неподходящата тема“.

Датската премиерка Мете Фредериксен изтъкна, че нейното правителство не страда от предубеждение по въпроса за войските, но предупреди, че ключов въпрос е дали САЩ „ще подкрепят Европа“, ако бъдат изпратени войски. „Русия сега заплашва цяла Европа“, добави тя, предупреждавайки САЩ срещу опитите да се споразумеят за „бързо“ прекратяване на огъня, което би дало на Русия шанс да се мобилизира отново, да атакува Украйна или друга страна в Европа.