Тръмп отмени санкции срещу Русия след сделка с Путин, Зеленски поиска още 70 млрд. евро от ЕС

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е подписал в петък изпълнителна заповед за отмяна на мащабни американски санкционни мерки и мита, насочени срещу енергийните приходи на Русия. Решението идва на фона на задълбочаващото се напрежение между Вашингтон и Киев и усилията на американската администрация да овладее поскъпването на горивата.

Според представената информация заповедта засяга мерки, предвидени в закон, известен като „Линдзи Греъм“, който дава на американския президент правомощия да налага мита до 100% върху основните купувачи на руски петрол и природен газ.

Законът, подписан от Тръмп миналия месец, предвижда санкции срещу руския енергиен и отбранителен сектор, президента Владимир Путин и други високопоставени представители на Москва.

Мерките обхващат и така наречения „сенчест флот“ от танкери, използван за заобикаляне на западните ограничения върху търговията с руски петрол.

Промяната в американската политика се свързва със споразумение между Тръмп и Путин за облекчаване на санкционния натиск в замяна на увеличени доставки на руски дизел за световните пазари.

На фона на конфликта с Иран недостигът на петрол и рязкото повишаване на цените на горивата създават сериозни икономически и политически затруднения за Вашингтон преди междинните избори в САЩ.

Допълнително напрежение между американския и украинския президент предизвикаха подновените украински удари срещу руски петролни рафинерии.

Тръмп определи действията на Киев като „позор“, след като украинските сили възобновиха атаките срещу енергийни обекти на руска територия.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски призова европейските лидери да продължат финансовата и военната подкрепа за страната му.

По време на посещението си в Брюксел той поиска допълнителни 70 милиарда евро, или приблизително 79 милиарда долара, за следващата година, както и повече ракети за системите за противовъздушна отбрана Patriot.

Попитан дали се превръща в изкупителна жертва заради вътрешнополитическите проблеми на Тръмп преди изборите, Зеленски реагира с усмивка и след продължителна пауза заяви: „Това е моят отговор“.

„Защитавам единствено интересите на Украйна и украинския народ“, подчерта той.

Разногласията между Вашингтон и Киев засилиха опасенията сред поддръжниците на Украйна за евентуално отслабване на американската подкрепа.

Допълнителни въпроси предизвикаха прекъсвания в работата на използвана от украинските сили сателитна комуникационна система.

Украйна разчита на технологията на SpaceX за комуникации на бойното поле, но ръководителят на компанията Илон Мъск отрече тя да носи отговорност за прекъсванията.

Американски служител също отхвърли твърденията за евентуална намеса на Тръмп.

На този фон европейските лидери демонстрираха подкрепа за Киев и настояха санкционният натиск върху Москва да не бъде отслабван.

„Сега не е време за оттегляне на подкрепата за Украйна. Сега не е време за облекчаване на санкциите срещу Русия. Сега е време да увеличим подкрепата си, да увеличим натиска“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

Нидерландският премиер Роб Йетен определи ситуацията като „наистина тежка“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че искането на Украйна за допълнително финансиране трябва да бъде удовлетворено, и призова международните партньори да се включат.

Френският президент Еманюел Макрон посочи, че съюзниците на Киев ще разгледат необходимостта от допълнителна подкрепа.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че въпросът ще бъде обсъден на европейско равнище до края на годината.

Украйна се стреми да укрепи отбраната си преди зимните месеци, когато температурите могат да паднат до минус 20 градуса, а руските удари по енергийната инфраструктура създават риск за електроснабдяването, отоплението и водоснабдяването.

Украинските власти съобщават и за нови жертви при руски атаки срещу южните градове Херсон и Запорожие, сред които има и деца.

Въпреки че Европейският съюз вече предоставя средства по заемна програма в размер на 90 милиарда евро, Киев предупреждава за значителен недостиг на финансиране през следващата година.

Това отново постави на дневен ред въпроса за използването на приблизително 200 милиарда евро замразени активи на руската централна банка.

„Замразените активи ги има. Това е, което трябва да се използва за подкрепа на Украйна“, заяви латвийският премиер Андрис Кулбергс според предоставената информация.

По въпроса обаче продължават разногласията между европейските държави.

Белгия, където се съхранява по-голямата част от замразените руски средства, остава против подобна стъпка, което възпрепятства постигането на общо решение.

Така на фона на променящата се американска политика Европа е изправена пред въпроса как да осигури необходимото финансиране за украинската отбрана и едновременно с това да запази натиска върху Москва.