Унгария иска да въведе еврото до 2030 година

Новото унгарско ръководство иска до края на десетилетието да въведе еврото и същевременно да подобри отношенията с ЕС. Заради слабата икономика и кратките срокове обаче това едва ли ще е лесно, съобщава Deutsche Welle.

Петер Мадяр смята да действа бързо, за да възстанови отношенията на Унгария с Брюксел. Част от този план е намерението Будапеща да е готова да се присъедини към еврозоната до края на десетилетието. Някои, включително управителят на Централната банка, смятат, че този срок е прекалено амбициозен, като се има предвид, че Виктор Орбан оставя слаба икономика и сериозни бюджетни проблеми. Но ако приемането на еврото бъде осъществено правилно, Унгария може да извлече значителни ползи.

Изпълнението на изискванията за приемане на еврото ще бъде сериозно предизвикателство за новото правителство. Партията "Тиса" на Мадяр има ограничено поле за маневриране по отношение на разходите и реформите, особено на фона на продължаващата криза в Близкия изток, казва Сили Тиан от изследователската група Economist Intelligence Unit. "Не очакваме приемане на еврото през следващото десетилетие", коментира експертът пред ДВ.

Въпреки това мотивацията на "Тиса" е висока. Връщането на Унгария в основното течение на ЕС - от "нелибералната" периферия, в която я постави Орбан, бе ключов елемент от предизборната кампания на партията. Присъединяването към еврозоната би затвърдило това послание.

Но времето притиска и Мадяр настоява Брюксел да размрази финансирането в размер на 17 милиарда евро, блокирано заради отстъплението на Орбан от демократичните стандарти и проблемите с върховенството на закона. Десет милиарда от тази сума трябва да бъдат изтеглени преди края на август.

Около 75 процента от унгарците подкрепят приемането на единната европейска валута, според проучване от 2025 година. Почти толкова обаче са на мнението, че страната не е готова за тази стъпка. "2030 година не е невъзможна дата за присъединяване", отбелязва Юлия Кирай, бивш подуправител на Централната банка и професор в Унгарската академия на науките. "Основното предизвикателство е изпълнението на Маастрихтските критерии", смята тя.

Тези критерии включват изискванията на ЕС за инфлация, дълг, бюджетен дефицит, лихвени проценти и валутна стабилност, които една страна трябва да покрие, преди да приеме еврото. В момента Унгария не отговаря на тези показатели.

Най-голямото предизвикателството ще бъдат сериозните съкращения в държавните разходи, необходими за овладяване на дефицита. Според Сили Тиан ще бъде "невъзможно" това да се постигне до 2030 година. "Мадяр вече се ангажира да продължи много от разточителните фискални мерки на Орбан, като същевременно ускорява разходите за отбрана, за да изпълни целите на НАТО", добавя той.

Но дори само опитът за присъединяване към еврозоната може да донесе на Унгария редица потенциални ползи. Щом правителството обяви кандидатурата официално, това би трябвало да доведе до по-голяма стабилност на форинта, както и до по-ниска инфлация и намаляване на лихвите.

Разходите за заеми също би трябвало да намалеят - както за държавата, така и за икономиката като цяло, тъй като надзорът на Европейската централна банка ще допринесе за стабилизирането на финансовия сектор. В дългосрочен план членството в еврозоната ще премахне валутния риск и разходите за трансакции - нещо ключово за икономика като унгарската, силно зависима от износа.

Най-големият минус ще бъде загубата на автономната паричната политика и способността за овладяване на кризи. В замяна обаче страната ще има достъп до програмите за ликвидност и спасителните механизми на еврозоната.

Слабото икономическо и финансово положение на Унгария, както и 16-те години институционален упадък, вероятно ще накарат страните от еврозоната да проявят недоверие към нейното присъединяване. Те не са забравили гръцката дългова криза и това може да усложни пътя на Унгария към необходимото съгласие от останалите членове.

Съществува и риск Унгария да промени посоката след следващите избори през 2030 година - да се откаже от въвеждането на еврото или да се върне към нелибералния курс, превръщайки се в дестабилизиращ фактор в еврозоната. "Унгария вероятно ще бъде разглеждана със скептицизъм", посочват анализатори от базирания в Лондон икономически институт Capital Economics. Страната "ще трябва да убеди партньорите си, че влизането в еврозоната е обща цел за целия политически спектър".

Въпреки това за представителите на ЕС този ход е положителен за Общността. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали Унгария за "завръщането ѝ към европейския път" - път, който според президентката на Европейската централна банка Кристин Лагард естествено води към еврото.

Когато Унгария се присъедини към ЕС през май 2004 година заедно с още девет държави, тя пое ангажимент да приеме единната валута. Но наред с Чехия и Полша е една от трите страни в тази група, които все още не са го направили.

Имайки предвид, че икономиките на страните от Вишеградската група са силно зависими от износа към еврозоната, е изненадващо, че досега само Словакия е въвела единната европейска валута. "За основни търговски партньори като Германия премахването на валутния риск и намалените трансакционни разходи ще стимулират търговските и инвестиционните потоци, особено в доминиращите сектори на автомобилостроенето и електрониката", подчертава Тиан.

Решението на Унгария да се насочи към еврото обаче едва ли ще повлияе на Чехия или Полша. Широко разпространената съпротива срещу единната европейска валута, подхранвана от страховете от инфлация и загуба на автономия, възпрепятства сериозния дебат по темата в Прага и Варшава. Впрочем, до средата на април и в Будапеща еврото не беше на дневен ред. "Най-вероятно рано или късно всички държави членки на ЕС ще се присъединят към еврозоната в стремежа към по-голяма конкурентоспособност спрямо Съединените щати", заключава Кирай.