Усилията на ЕС за отпор срещу Китай се пропукват

ЕС иска да защити индустриалната си база от задълбочаващото се навлизане на Китай, но разнопосочните национални интереси подкопават усилията за поддържане на единен фронт. Тази задача става още по-трудна, тъй като съюзът се опитва да засили глобалните си търговски връзки, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп отправя заплахи с мита и разклаща геополитическия ред.

Испания и Унгария, наред с други държави, отварят страните си за китайски инвестиции и заводи, докато Франция настоява за по-твърда линия на ЕС за защита на индустриалния гръбнак чрез допълнителни търговски мерки.

Испанският премиер Педро Санчес е поредният лидер, който тази седмица се срещна с китайския лидер Си Дзинпин при четвъртото си посещение в страната за последните четири години. За Санчес визитата е шанс за привличане на нови инвестиции, докато за Си тя е стратегически ход за укрепване на отношенията с една от водещите столици в ЕС. Той следва примера на други европейски лидери, посетили Китай през последната година, сред които френският президент Еманюел Макрон, ирландският премиер Михол Мартин, финландският премиер Петери Орпо, португалският премиер Луиш Монтенегро, германският канцлер Фридрих Мерц, както и двамата водещи представители на ЕС – председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

Привлекателността е очевидна. Китай е третата по големина икономика в света с БВП от 20,8 трилиона долара, след САЩ с 32,4 трилиона и ЕС с 23 трилиона, според Международния валутен фонд. Но достъпът до китайския пазар става все по-труден за европейските автомобилни производители и химически компании, тъй като китайските потребители се насочват към местни продукти, а Пекин налага допълнителни изисквания към чуждестранните фирми. Китай се превръща и във все по-сериозна конкурентна заплаха в Европа – нещо, което Мерц подчерта по време на визитата си, акцентирайки върху нарастващия търговски дисбаланс с Пекин.

С митата на Тръмп, които ограничават достъпа на Китай до американския пазар, стоки, предназначени за САЩ, се пренасочват към Европа. Двустранният търговски дефицит на ЕС нарасна до над 350 милиарда евро през 2025 г., увеличение с почти една пета спрямо 2024 г.

„Губим по 10 000 работни места в производството всеки месец“, казва Йорг Вутке, партньор в DGA-Albright Stonebridge Group, който е консултирал Мерц преди визитата му в Пекин. Той посочва химическата индустрия, машиностроенето и автомобилния сектор като най-засегнати.

„Това се дължи на факта, че Китай насочва своите продукти към Европейския съюз“, отбелязва Вутке.

Комисията е наясно с индустриалните предизвикателства, породени от ръста на вноса, но досегашните търговски мерки – като дълги разследвания за държавни субсидии – имат ограничен ефект.

Сега изпълнителният орган се стреми към по-широк подход. Един пример е предложеният Закон за киберсигурността, който цели да намали зависимостта от високорискови доставчици като китайския телекомуникационен гигант Huawei.

Най-амбициозният инструмент за контрол върху китайските инвестиции е Законът за индустриалния ускорител – стратегия за възстановяване на европейската индустрия.

В сегашния си вид той въвежда изисквания за местно съдържание, ограничава преките чуждестранни инвестиции и предвижда големите сделки в ключови сектори да се реализират като съвместни предприятия – с цел трансфер на технологии към Европа.

Търговският отдел на Комисията работи и по допълнителни мерки за защита на цели сектори от свръхкапацитета на чуждестранната индустрия. Първи предложения може да се появят още това лято.

Комисията разчита на мащаба на единния пазар на ЕС, за да възпира Китай от ответни мерки. Но това не винаги е било достатъчно.

Държави, които са действали срещу китайските интереси, са усещали последиците. След като ЕС въведе мита върху електромобили, произведени в Китай, Франция беше засегната от китайски ограничения върху млечни продукти и коняк.

През 2021 г. Литва позволи на Тайван да открие представителство във Вилнюс и бе подложена на китайски бойкот. Днес премиерът Инга Ругиниене признава, че страната е „скочила пред влак и е загубила“ и е готова да преименува офиса.

Страхът от Китай, съчетан с нуждата от инвестиции, затруднява формирането на единна позиция в ЕС.

„Ние не сме унитарна държава, а 27 страни, и ако искаме да се справим с проблема с Китай, трябва да действаме като 27. Това не винаги се случва“, коментира Йоанна Шиховска от търговския отдел на Комисията.