Великобритания забранява пържените храни в училищата

В бъдеще в британските училища няма да се сервират пържени храни на децата. Прекаленото консумиране на пържени картофи, пилешки хапки и други подобни храни не само води до наднормено тегло, но и причинява заболявания, пише Deutsche Welle.

Британското министерство на образованието издаде нови правила за училищното хранене. Сред другите неща те включват идеята да не се сервират повече пържени храни на децата. „Това е много добра идея", казва Стефан Кабиш, лекар и изследовател в областта на храненето в болница „Шарите" в Берлин и в Германския център за изследване на диабета.

„Пържене" означава, че храни като картофи, месо или дори понички се приготвят във фритюрник, напълнен с горещо олио. Това не само става бързо, но и е вкусно.

Проблемът започва от самата мазнина: теоретично тя би могла да бъде здравословно растително масло, казва Кабиш. „Но тъй като става въпрос за много високи температури, обикновено се използва рафинирано растително масло, което е преработено до такава степен, че да издържа на високите температури, да не започва да пуши и да не променя вкуса си."

Рафинираните растителни мазнини обаче обикновено съдържат повече наситени мастни киселини. „Наситените мазнини са проблем, защото стимулират възпалителни процеси в организма ни, допринасят за инсулинова резистентност и по този начин – както за затлъстяването, така и за диабет тип 2", казва Кабиш.

Освен това наситените мастни киселини повишават риска от атеросклероза – стесняване на артериите, което от своя страна може да доведе до инфаркти и инсулти. Към това допринася и високото съдържание на сол в пържените храни: солта повишава кръвното налягане и по този начин риска от сърдечно-съдови заболявания.

Пърженето на нишестени храни като картофите може да доведе до образуването на акриламид – вещество, считано за потенциално канцерогенно. Повишени нива на акриламид се откриват в храни като картофени чипсове, пържени картофи, картофени крокети. Изследователите са установили също така статистическа корелация между депресията и консумацията на пържени храни. Стефан Кабиш обаче подхожда предпазливо към този въпрос. Такова съотношение не означава непременно причинно-следствена връзка.

Възможно е и обратното: хората с депресия може да са по-склонни да посягат към бързи, пържени храни, отколкото да приготвят здравословна храна, което би изисквало повече усилия. Въпреки това, тъй като чревният микробиом се влияе от нашата диета, а червата от своя страна влияят върху мозъка и психиката, Кабиш не изключва напълно наличието на причинно-следствена връзка между пържената храна и психичното здраве.

Изключването на пържените храни оставя повече място за други, по-здравословни алтернативи. В крайна сметка, важно е количеството консумирани пържени храни, а правилото е: колкото се може по-малко.

„Не може да се каже с пълна убеденост, че дозата трябва да бъде нула", казва изследователят Кабиш. Но консумацията на пържени храни трябва да се намали колкото се може повече. Затова Кабиш счита такава промяна в училищното хранене за „напълно оправдана".