Войната в Иран засяга и корабоплаването, Европа няма да бъде пощадена

Откакто САЩ и Израел атакуваха Иран на 28 февруари, ключовият пролив Ормуз стана изключително опасен, коментира за Politico Елизабет Брау, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет.

„Тъй като броят на корабите, които обмислят дали да се осмелят на това пътуване, нараства, ескалиращата ситуация ще има болезнени последствия за световното корабоплаване и за световните икономики – и Европа няма да остане незасегната“, смята Брау.

През пролива преминават около 20% от световните запаси от петрол и природен газ от Персийския залив към световните пазари, както и големи количества алуминий и торове, допълва Politico.

Очевидният въпрос е колко ще продължи конфликтът. Пет дни след началото му девет кораба бяха ударени или пряко атакувани в пролива или околните води, като трима членове на екипажа загинаха. И макар че президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че войната може да продължи до 4-5 седмици, това не дава никаква сигурност.

Шведският танкер Stena Imperative, който превозваше петрол за американската армия, е сред ударените кораби. Междувременно много други, чакащи на север и на юг от пролива, са собственост на европейски държави или плават под европейски флаг, или превозват товари, предназначени за континента – предимно петрол и газ, а вероятно и алуминий и един от азотните торове от решаващо значение за световното селско стопанство и за продоволствената сигурност.

За щастие, ЕС и Обединеното кралство внасят по-голямата част от тези продукти от други страни, но внасят значителни количества дизел, бензин, петрол, реактивно гориво и керосин от Персийския залив, добавя Politico.

Освен това, докато много от корабите на празен ход в южния вход на пролива (по-точно в югоизточната част), вероятно ще отплават, ако войната продължи по-дълго от края на тази седмица.

„Продължителното преустановяване на преминаването на кораби, особено на петролни и газови танкери, може да има дълбок ефект върху цените на енергията“, посочва Свейн Рингбакен, главен изпълнителен директор на морската застрахователна компания DNK. Всъщност, на 6 март министърът на енергетиката на Катар Саад Шерида ал-Кааби заяви пред Financial Times, че войната в Близкия изток може да „срине световната икономика“.

„Всички износители на енергия от Персийския залив ще обявят форсмажор и ще спрат производството в рамките на няколко дни“, посочи Шерида ал-Кааби.

Иран вече демонстрира, че е готов да отвърне на атаките на САЩ и Израел, като нанесе удари в Персийския залив. Ако войната продължи, може да започне кампания срещу избрани кораби в залива.

„Представете си постоянни атаки срещу кораби в Персийския залив, които представляват практически всяка страна на планетата, натоварени с товари за дестинации по целия свят. Ако това се случи, европейските лидери няма да са единствените, които ще молят Тръмп да сложи край на войната. Всъщност, целият свят ще се присъедини към енергийния министър на Катар в изпращането на сигнали за бедствие. (Такива удари биха довели и до опустошителни разливи на петрол)“, допълва Брау.

Дори ако корабите в залива продължат да бъдат удряни само от случайни дронове и ракети, екипажите им и товарите ще пострадат. Същото ще се случи и с икономиката – включително и с американската. Макар Тръмп да не се интересува от международното право, той се интересува от фондовата борса – а голяма част от световните фондови борси зависят от пролива Ормуз.