Японец, германец и италианец поделят Нобеловата награда за физика за 2021 година

Тримата учени бяха отличени заради приноса си към изучаването на климата и разбирането на сложни физични системи

Японецът Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи са отличени с тазгодишната Нобелова награда за физика за „новаторски принос към разбирането ни на сложни физични системи“, съобщава сайтът на Нобеловата фондация.

Деветдесетгодишният Манабе и 89-годишният Хаселман получават половината от паричната награда за „физическо моделиране на климата на Земята, количествена оценка на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне“.

Кралската шведска академия на науките присъжда другата половина от наградата на 73-годишния Паризи за „откриване на взаимодействието на хаос и колебания във физичните системи от атомни до планетарни мащаби".

„Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман положиха основите на нашите познания за климата на Земята и за това как човечеството влияе върху него. Джорджо Паризи е възнаграден за революционния си принос към теорията за неподредените материали и случайните процеси“, казаха от академията.

В разяснението за постиженията на Манабе и Хаселман се обяснява, че те са помогнали на човечеството да започне да разбира такива сложни системи като атмосферата и океаните, да се изработят методи за моделирането им, което води до възможността да прогнозираме какво се случва с тях при определени промени. Това е и една от важните крачки към създаване на стабилна научна основа за прогнозиране на глобалната промяна на климата и оценка на ролята на човешката дейност за този процес.

Една сложна система от жизненоважно значение за човечеството е климатът на Земята, пише на сайта на Кралската шведска академия. Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата водят до повишаване на температурите на повърхността на Земята. През 60-те години той ръководи разработването на физически модели на климата на Земята. Неговата работа поставя основите за разработването на съвременни климатични модели.

Около десет години по-късно Клаус Хаселман създава модел, който свързва метеорологичното време и климата, като по този начин отговаря на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че метеорологичното време е променливо и хаотично. Той също така разработва методи за идентифициране на специфични сигнали, които както природните явления, така и човешките дейности оставят в климата. Неговите методи са използвани, за да докажат, че повишената температура в атмосферата се дължи на човешките емисии на въглероден диоксид.

Около 1980 г. Джорджо Паризи открива скрити модели в  сложните системи. Те дават възможност да се разберат и опишат много различни и на пръв поглед напълно случайни  явления, не само във физиката, но и в други области като математика, биология, неврология и машинно обучение.

Паризи е отличен за това как се отнасят хаотични състояния и флуктуации във физическите системи - от атомно до планетарно ниво. Това няма пряко отношение към моделирането на климатичните промени, но също е принос към разбирането им - например, какви са последиците, ако се добави повече енергия към сложната атмосфера, както обясни проф. Паризи.

„Отличените тази година открития показват, че познанията ни за климата се опират на солидна научна основа, базирана на строг анализ на наблюденията. Тримата лауреати са допринесли за придобиването на по-задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физични системи“, казва Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.

Манабе работи в Принстънския университет в САЩ, а Хаселман - в Института за метеорология „Макс Планк“ в Германия. Паризи е изследовател в римския университет „Сапиенца“.

От Шведската академия обясниха на пресконференцията, че на практика това може да изглежда като две нобелови награди за различни части от физиката, но в действителност отличават постижения, които имат общо помежду си.

„Така искаме да подчертаем още веднъж, че моделирането на климата е солидно основано на научни доказателства. Посланието ни е, че то потвърждава основен принцип във физиката - ако искаш да разбереш оформянето на определено явление, трябва да сглобиш множество формиращи го елементи, както и да си наясно с процесите, флуктуациите и промените в него“, допълниха от Нобеловия комитет.

Миналата година наградата бе споделена от Роджър Пенроуз (за откритието, че образуването на черна дупка е надеждна прогноза за общата теория на относителността) и Райнхард Генцел и Андреа Гез за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на Млечния път.

Церемонията по награждаването ще се състои на 10 декември, в деня на смъртта на Алфред Нобел. Както и миналата година, церемонията ще се проведе онлайн. В допълнение към медала и грамотата, лауреатите получават и парична награда от 10 милиона крони.

Нобеловата награда за физика се присъжда от 1901 г. Първият лауреат е германецът Вилхелм Конрад Рентген. Той е отличен за откриването на рентгеновите лъчи. Оттогава наградата е присъдена на над 200 учени.

Вчера бяха обявени носителите на Нобелова награда по физиология и медицина - Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян ''за откриването на температурни и сензорни рецептори''.

Кралската шведска академия ще обяви носителите на Нобелова награда за химия, литература и мир през следващите дни.