Западни манипулации на турската изборна арена

Грубата намеса на Запада в изборите в Турция ще доведе до две неща: засилване на антизападните настроения в страната и укрепване на лидерството на Ердоган

Тази неделя Турция ще проведе както президентски, така и парламентарни избори. Като цяло се споделя, че страната е на кръстопът. Всички вътрешни и външни наблюдатели смятат, че предстоящия вот е жизненоважен не само за турския народ, но и за региона и дори за света. Резултатите от изборите в Турция ще имат значителни последици както за националната, така и за международната политика, пише dailysabah.com.

Ето и някои от основните акценти във връзка с възприятията на Запада за предстоящите избори:

Първо, западните медии и мозъчни тръстове ясно избраха своята страна, позицията против Ердоган, по навик. Те се опитват да мобилизират широкомащабна подкрепа за опозицията, твърдейки, че искат да свалят правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган и да го заменят с "демократичен" фронт. Но не е тайна, че Западът винаги предпочита зависима авторитарна администрация пред независима демокрация. Причината, поради която не харесват Ердоган, е неговият политически дискурс, съсредоточен върху Анкара, и акцента, който поставя върху политическата независимост на Турция. Ердоган отказва да играе играта според западните правила. Вместо това той предпочита да води политика според нуждите на страната си. Западът не е доволен от политическия дискурс на Ердоган, който иска равноправно партньорство със своите западни съюзници, а не йерархични отношения.

Второ, докато Ердоган настойчиво заявяваше, че е решен да управлява Турция заради турците, а не заради интересите на Запада, опозицията твърди, че ще търси много по-близък подход към Запада. Според съвместния текст, изготвен от опозиционните партии, и заявките на водещи опозиционни фигури, ако дойдат на власт, те ще се върнат към програмата F-35, ще започнат процеса на присъединяване към Европейския съюз и ще помогнат за облекчаване и премахване на визовите изисквания за турците при пътувания в Шенгенското пространство. Ако това е така, очевидно ще има цена и ще трябва да дадат нещо в замяна. С други думи, опозицията ще се държи така, както западните страни очакват. Един от резултатите от тази политика ще бъде влошаването на отношенията на Турция със страните, които имат различни от западните ценности, а именно Руската федерация и мюсюлманския свят.

Трето, точно както западните страни вербуваха нацисти след Втората световна война, опозиционните партии вербуваха бившите комунисти след разпадането на Съветския съюз и ги използваха в своя полза. Ето защо не е изненада, че вчерашните антиимпериалистически и антизападни настроени политици с леви убеждения днес служат на интересите на западните страни. Иронично е, че тези политически актьори като основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP) и Демократическата партия на народите (HDP) едновременно твърдят, че са леви, но и близки съюзници на Запада,  който се бореше срещу комунистите десетилетия наред. Интересно е, че нито една от страните не поставя под въпрос тази аномалия. Почти всички радикални леви политически играчи се подкрепят от Запада в борбата им за сваляне на правителството на Партията на справедливостта и развитието, която представлява националната и независима перспектива на Турция.

Притесненията на Запада за опозиционния блок

Четвърто, има някои опасения от страна на западните страни относно бъдещето на опозиционния блок, коалиция от различни и дори противоречиви политически възгледи. Западните страни осъзнават факта, че ако опозицията дойде на власт, няма да е лесно да се води единна вътрешна и външна политика. Никой не знае как лидерът на тази коалиция, ако има такъв, ще запази баланса по отношение на идеите и ще хармонизира различните гледни точки. Партиите в опозиционния блок се споразумяха да свалят управляващата партия ПСР и нейния лидер, президента Ердоган, но те ще бъдат изправени пред много предизвикателства как да управляват страната. С други думи, изглежда, че съюзът им няма да бъде дългосрочен. Седемпартийният коалиционен блок включва основни леви партии, радикални леви формации, умерени турски националисти, ултратурски националисти, секуларисти, религиозни последователи, либерали и консерватори. Досега не е изготвен конкретен план за хармонизирането на техните противоречиви гледни точки.

Пето, всички знаят, че западните медии и правителства вече са пробили последния пирон в ковчега на либералната демокрация. Те са загубили морално превъзходството си заради едностранните  политики, които водят в незападната част на света и намесите си във вътрешните работи на демократичните страни. Например западните страни значително допринесоха за превръщането на Арабската пролет в Арабска зима.

Те приемат резултата от изборите в дадена страна, само ако той е в полза на западноориентирани и зависими от Запада политически играчи. Основната грижа на западните страни не е защитата на либералните ценности, а максимизирането на техните национални интереси. С други думи, тъй като турското население е наясно, че Западът не защитава националните интереси на Турция, както личи от подкрепата му както за ПКК, така и за Гюленистката терористична група (FETÖ), то поддържането на опозиционния блок от страна на западните страни срещу Ердоган ще има обратен ефект .

Все по-голямото осъзнаване на турския народ, особено след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 година, ще отблъсне всички тези външни опити. В интерес на истината повечето западни намеси във вътрешните работи на Турция са контрапродуктивни. Западните медии и политически кръгове отново ще видят, че тяхното поведение води до две неща. Първо, намесата на Запада в изборите в Турция допълнително ще засили антизападните настроения в страната. Второ, тя ще укрепи още повече лидерството на Ердоган.