ДАНС разкри трима последователи на неонацистката The Base във Врачанско

Трима български граждани, свързани с крайнодясната неонацистка организация The Base, са били заловени при съвместна операция на ДАНС и МВР в област Враца през май 2025 г. Информацията се съдържа в доклада за състоянието на националната сигурност, одобрен от правителството тази седмица, съобщава „24 часа“.

Според документа тримата са разпространявали крайнодясна идеология и призиви за насилие в интернет. Те са определени като последователи на организацията, известна и като „Ядрото“.

Това е първият случай, в който официален доклад споменава задържани в България активисти на The Base.

Организацията е основана през 2018 г. от Риналдо Назаро, бивш агент на ФБР. Свързвана е с неонацистка идеология, паравоенна подготовка и терористична дейност.

Първоначално The Base развива дейност в американския щат Вашингтон. През 2020 г. Назаро се премества в Русия, откъдето според публикацията продължава да ръководи организацията.

Посочва се още, че през април 2025 г. групировката е финансирала атаки срещу електроцентрали в Украйна, а в края на същата година испанските власти са разбили нейна въоръжена клетка.

Докладът разкрива и друг случай, свързан с крайнодесния екстремизъм. Агенти на ДАНС са установили германски неонацист във Велико Търново, който впоследствие е бил екстрадиран.

Русия е определена като основен източник на хибридни заплахи

В анализа на службите Руската федерация е посочена като основен източник на заплахи за националната сигурност на България през 2025 г.

Според документа руската хибридна дейност срещу държавите от НАТО и Европейския съюз, включително България, продължава да се засилва.

Сред използваните инструменти са политическа намеса, пропаганда, дезинформация, кибератаки, икономически и енергиен натиск, шпионаж и опити за влияние върху изборните процеси.

Особено внимание е отделено на въздействието върху младите хора.

„Все по-видимо предизвикателство е инструментализирането на руския език и култура за прокарване на наративи, облагодетелстващи Руската федерация, включително сред български ученици и студенти“, се посочва в доклада.

Според анализа тази тенденция създава риск от дългосрочно влияние върху обществените нагласи, историческата памет и способността на младите хора да разпознават пропагандни внушения.

Службите предупреждават и за възможно увеличаване на военния и хибридния натиск в Черноморския регион при разширяване на руското военно присъствие или при постигане на неустойчиво мирно споразумение за Украйна.

„Замразяването на конфликта без отстраняване на предпоставките за нова агресия би запазило високо ниво на милитаризация, непредвидимост и риск от последваща ескалация в непосредствена близост до България“, се казва в документа.

Сърбия също е посочена като рисков фактор за региона

Докладът отделя внимание и на политиката на Сърбия, която е определена като фактор с потенциално дестабилизиращо въздействие върху Западните Балкани.

Като основания са посочени етнонационалистическата концепция за „сръбски свят“, засилващите се авторитарни тенденции, вътрешнополитическата криза и инвестициите във военни способности.

Отбелязани са и опити за дискриминация на българските общности в държавите от Западните Балкани.

Демографската криза остава най-сериозната дългосрочна заплаха

Въпреки външните рискове анализът определя демографската криза като най-голямото дългосрочно предизвикателство пред националната сигурност на България.

Сред основните проблеми е откроено и състоянието на здравната система.

Според доклада тя е най-рисковата сред разглежданите системи заради недостига на медицински кадри и продължаващата необходимост пациентите да доплащат за здравни услуги.