Ген.Тонев призна за грешки на НСО при казуса с Колтуклиева

Началникът на Националната служба за охрана (НСО) генерал-майор Емил Тонев призна за допуснати пропуски от страна на негови служители по време на инцидента с журналистката Соня Колтуклиева и потвърди, че вече е депозирал оставката си, съобщават от NOVA. Пред журналисти ръководителят на службата подчерта, че оказването на помощ на пострадал човек е безусловен ангажимент, но отказа да назове конкретните нарушения преди края на разследването.

„Подал съм оставката си, след като ми беше поискана. Видях грешки на нашите служители. На паднал гражданин задължително трябва да се помогне“, заяви генерал-майор Емил Тонев.

Ръководителят на държавната охрана не пожела да уточни какви точно пропуски е констатирал в действията на екипа си, нито дали инцидентът е можел да бъде предотвратен. Като причина за това той посочи паралелно протичащите в момента производства.

„Тече проверка, а също и съдебно производство“, посочи началникът на НСО.

В структурата вече е назначена вътрешна проверка, чиято цел е да изясни дали гардовете са спазили всички правила, изисквания и разписани процедури при изпълнение на служебните си задължения. На въпрос дали самият той би реагирал по различен начин, ако беше присъствал лично на мястото на събитието, генерал-майор Емил Тонев не даде категоричен отговор. Той допусна, че ситуацията е можела да се развие и по друг начин, но се въздържа от предположения до приключването на проверките. По отношение на отговорността на охранителите при подобни случаи ръководителят на службата беше категоричен за начина на работа в структурата.

„Ние не нареждаме на никого. Ние изпълняваме процедурите такива, каквито са“, заяви Емил Тонев.

Той отказа да влиза в задочен спор дали искането за неговото оттегляне от поста е основателно, като отбеляза лаконично: „След като ми е поискана оставката, аз я подавам. Това е, което мога да кажа“. Попитан дали би продължил да изпълнява задълженията си, ако законовата процедура по освобождаването му не бъде доведена докрай, началникът на службата отговори: „Аз оставам да служа винаги“. Той допълни, че е провел разговор с Румен Радев, който определи като добър, но не разкри подробности от него.

Напрежението около Националната служба за охрана ескалира на 22 октомври след инцидент със Соня Колтуклиева пред централата на партия „Прогресивна България“ в София. След приключване на заседание на политическата формация журналистката се опитала да зададе въпроси на председателя на Народното събрание Михаела Доцова, докато тя се качвала в служебния си автомобил.

Според информацията по случая Соня Колтуклиева отворила вратата на колата, при което служител на НСО се намесил и я изблъскал. Вследствие на това журналистката паднала на земята и получила травма на рамото. Пострадалата беше транспортирана във Военномедицинската академия, където медицинските прегледи установиха фрактура. По-късно тя даде показания пред разследващите от Военноокръжната прокуратура.

По случая Военноокръжната прокуратура вече привлече като обвиняем служителя на НСО Мартин Варадинов за причиняване на телесна повреда на журналистката. Държавното обвинение внесе и искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение — постоянно задържане под стража.

Случаят предизвика остри обществени и политически реакции. Председателят на парламента Михаела Доцова изрази съжаление за инцидента и го определи като недопустим. Тя обясни, че се е стреснала при внезапното отваряне на вратата на автомобила и не е видяла самия момент на сблъсъка между журналистката и гарда от охраната.

На фона на скандала президентът Илияна Йотова поиска оставката на генерал-майор Емил Тонев. Позицията на държавния глава беше мотивирана със сериозни пропуски както в самата организация на охраната на председателя на Народното събрание, така и в последвалите действия на служителите след падането на Соня Колтуклиева. След като първоначално заяви готовност да се оттегли, на 23 октомври президентът съобщи, че началникът на НСО официално е депозирал оставката си.

Самото подаване на оставка обаче не води до автоматично прекратяване на правомощията. Съгласно действащата законова процедура освобождаването на началника на Националната служба за охрана изисква задължително съгласуване между президента и Министерския съвет. Инцидентът отново постави във фокуса на общественото внимание въпросите за правомощията на държавната охрана, поведението на служителите ѝ спрямо граждани и медии и отговорността на ръководството при установени нарушения.