Парламентът определи кога ще са изборите на ВСС

Висшият съдебен съвет (ВСС) да организира произвеждането на избори за изборни членове от квотата на съдиите, прокурорите и следователите до 17 октомври 2026 г. по правилата на Закона за съдебната власт, решиха депутатите, които приеха окончателно на второ четене промените в Закона за съдебната власт.

С цел спазване на срока – 17 октомври, се предвижда ВСС да може да съкращава залегналите в закона срокове, но с не повече от един месец за двумесечните срокове, съответно със седем дни за 14-дневните и с четири дни за 7-дневните срокове, с изключение на сроковете за обжалване и постановяване на решение по жалбата. Отново с тази цел се предлага 14-дневният срок за приемане на правила за произвеждането на изборите да бъде съкратен на десет дни, а срокът за свикване на общите събрания – на три дни. Сроковете изтичат и в неприсъствени дни, прие още парламентът.

Предложенията за съкращаване на сроковете бяха направени като техническа редакция в пленарната зала от Николета Тодорова от „Прогресивна България“ преди гласуването на промените на второ четене. Тя посочи, че целта е максимално бързо решаване в рамките на закона на нетърпимото положение, при което ВСС функционира с отдавна изтекъл мандат. Тодорова обясни, че до 17 октомври 2026 г. трябва да бъде извършено самото гласуване за членове на ВСС. По думите ѝ сроковете са постижими.

Гласуването за професионалната квота ще бъде с хартиени бюлетини, като броят на избирателните секции следва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища. Броят и местоположението на избирателните секции за избор на следователи може да съвпадат с броя и местоположението на апелативните съдилища, реши още парламентът.

При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия или на министъра на правосъдието определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да ги изпълнява за срок, по-дълъг от шест месеца, независимо дали е имало прекъсвания в изпълнението им. По предложение на горепосочените органи пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичането на шестте месеца. Тези решения на пленума на ВСС се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, приеха депутатите.

Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано от наказващия орган или не са му били поискани писмени обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да бъде изслушано или да даде обяснения, предвиждат още измененията. Освен това главният прокурор вече ще може да има до трима заместници.

Надежда Йорданова („Демократична България“) подкрепи гласуването с хартиени бюлетини, тъй като системата за електронно гласуване не е достатъчно надеждна и защитена от манипулации, но от ДБ не приемат гласуването да се провежда в окръжните съдилища. По нейно предложение беше прието Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция „Охрана“ да осигурява охраната на сградите, в които се провеждат изборите за професионалната квота, както и транспортирането на изборните книжа и протоколи.

Стою Стоев („Продължаваме промяната“) коментира, че Народното събрание е изправено пред цугцванг – каквото и да направи, все ще бъде в грешка. Скъсяването на сроковете ще предизвика реакция, че се намесваме в независимостта на съдебната власт. От друга страна, ако не се намесим, това означава процедурата да протече по време на кампанията за президентските избори или дори изцяло след Нова година, което е абсолютно недопустимо, защото изборът на ВСС ще се забави твърде много, посочи той.

Велислав Величков („Продължаваме промяната“) поиска при прекия избор на професионалната квота да няма секции от по 30 души, в които на практика таен вот няма. Ако парламентарната квота бъде избрана след професионалната, може да се окаже, че професионалната квота с онези листчета в състав от 11 души е велико произведение на апаратното статукво и като към тях прибавим председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, гласовете стават 13, посочи той. С един текст в този закон премахваме квалифицираното мнозинство за избор на председатели на върховните съдилища – от 17 гласа стават 13, тоест обикновено мнозинство, отбеляза Величков. Ако професионалната квота е подредена и зависима, нашият избор няма да има значение – можем да кажем само „честито“, коментира той.

Председателят на Комисията по правни въпроси Янка Тянкова („Прогресивна България“) коментира, че първоначално е смятала, че гласуването по апелативни райони ще осигури по-голяма безпристрастност, но след изслушването на становищата и обсъждането в правната комисия е променила мнението си. Според нея гласуването в рамките на окръжните съдилища с хартиени бюлетини ще доведе до справедливи избори. Ако успеем да мобилизираме съдебната система в срок до 17 октомври и при правилата, които заложихме, да проведе изборите така, че те да бъдат справедливи и честни по отношение на избора на професионалната квота, ще сме постигнали максималния резултат, добави Тянкова.

В дневния ред е предвиден и редовен парламентарен контрол, в който ще участват вицепремиерът Иво Христов и министрите Иван Василев, Иван Шишков, Катя Ивкова, Евтим Милошев, Пламен Абровски, Енчо Керязов и Росица Карамфилова-Благова.