Провален опит за сексуално подчиняване на дете е довел до кървавата развръзка в Хижа „Петрохан“

Неуспешен опит за привличане и сексуално подчиняване на малолетно дете най-вероятно е непосредственият спусък за убийствата и самоубийствата в затворената общност на Ивайло Калушев. След като детето успява да се измъкне и да разкаже на родителите си какво се е случило, Калушев разбира, че е изправен пред реална опасност от разобличаване и наказателно преследване. Той опитва да дискредитира разказа, да убеди семейството да не предприема действия и настойчиво търси информация какво точно е станало известно. Родителите обаче вече са убедени, че детето казва истината, а часове по-късно започва кървавият финал на „Петрохан“.

Това съобщава сайтът „Гласове“, позовавайки се на запознати със съдебната експертиза. Разследващите разполагали с подробни свидетелски показания на семейството за събитията непосредствено преди трагедията. Според източници на „Гласове“, запознати с материалите, те са ключови за разбирането защо именно в този момент системата около Калушев рухва.

Вещите лица стигат до извода, че непосредствената опасност от разкриване на случилото се с детето е могла да отвори и много по-широко разследване на отношенията на Калушев с деца и млади хора през предишните години. Към този страх се наслагват финансовият упадък на групата, загубата на част от досегашната подкрепа, вече подавани сигнали срещу него и постепенното свиване на света, който е изградил около себе си.

В центъра на експертния анализ стои личността на Ивайло Калушев. Вещите лица описват човек със силно изразена потребност от власт, контрол и безусловно подчинение, склонност към манипулация и експлоатиране на зависимостите на хората около себе си.

Особено значение в експертизата се отдава на сексуалното му поведение. Според авторите на анализа то не е страничен елемент от биографията му, а един от факторите, около които постепенно е организиран целият му начин на живот.

Източници на „Гласове“, запознати със събраните при разследването сведения, твърдят, че данни за сексуален интерес на Калушев към деца водят още към ученическите му години. Според тези сведения, когато е бил на 17–18 години, Калушев е бил заварен при сексуално посегателство срещу около десетгодишно дете. Последвал тежък скандал, след който баща му Георги Калушев, който по това време е работил за ДС се намесил, за да предотврати публичното разгласяване, а синът му бил изведен от средата. Този случай се посочва от източниците и като една от основните причини Ивайло Калушев да прекъсне образованието си. Това са свидетелски сведения и данни, с които работи разследването, а не факти, установени с влязла в сила присъда.

Според източниците с течение на годините има и други хора, разказали за сексуални посегателства от страна на Калушев, но част от тях не са пожелали да дадат официални показания поради страх, срам и опасения от публично разкриване.

Експертите виждат връзка между този аспект от поведението му и последвалото изграждане на все по-затворена среда. Калушев живее далеч от обичайния социален живот, пребивава продължително в Мексико, а през последните години превръща хижа „Петрохан“ в практически изолирана база.

Там религиозни идеи, тибетски будизъм, окултизъм, различни терапевтични практики, екстремни спортове, алпинизъм, бойни занимания и т.нар. рейнджърска дейност постепенно се сливат в една система. Тя му дава не само авторитет на учител и водач, но и възможност да контролира средата, в която живеят хората около него. Според вещите лица хората в Петрохан не представляват компания от равнопоставени приятели.

Групата има ясно очертана вътрешна йерархия. На върха е Калушев. Най-близо до него се намират Николай Златков и Александър Макулев — двамата млади мъже, върху които влиянието му е най-силно. Експертите ги разглеждат едновременно като хора, попаднали много рано под неговия контрол, и като лица, които впоследствие самият той използва при привличането и обработването на други. По-ниско в неформалната йерархия се намират Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев, натоварени предимно с логистиката, охраната, поддръжката и функционирането на базата.

Според събраните сведения групата използвала различни среди, в които естествено може да бъде установен контакт с деца и подрастващи — скаутски лагери, алпинизъм, спортни и приключенски занимания. Първоначалният контакт не започвал непременно с Калушев. Особено важна роля имали Николай Златков и Александър Макулев. Като значително по-млади те по-лесно печелели доверието на потенциалните нови членове, представяйки се като приятели, по-големи братя, ментори или хора, които могат да помогнат. След това контактът постепенно се прехвърлял към Калушев.

Според експертната реконструкция той събирал подробна информация за личния и семейния живот на хората, които го интересували — отношения с родители, конфликти, емоционални проблеми, травми, чувство за самота или отчуждение. Тези слабости след това можели да се превърнат в средство за влияние. На младия човек се внушавало, че семейството не разбира истинската му същност, че страданията и проблемите на обичайния живот са илюзорни и че истинско разбиране и приемане могат да бъдат намерени именно в общността. Така човекът постепенно започвал да се отдалечава от най-близките си хора и да изгражда нова зависимост.

Малолетното дете, чиито показания според разследващите имат ключово значение за трагичния финал, попада в полезрението на групата значително преди смъртта на шестимата. Калушев разполагал с много подробна информация за живота на детето, отношенията в семейството и преживени емоционални затруднения. Според разследващата версия тази информация постепенно започнала да се използва за противопоставяне на детето на собствените му родители.

Внушавало се, че близките не могат да разберат случващото се, че проблемите на досегашния живот трябва да бъдат преодолени чрез откъсване от него и че хората от общността могат да предложат различен път. След тежка лична криза, преживяна от детето през 2025 г., интересът на групата се засилил. Пред родителите Калушев представял това като особено подходящ момент детето да прекарва все повече време с тях. Обясненията били облечени и в мистичен език — знаци, духовни връзки, предишни животи и необходимост от преодоляване на стари травми.

Постепенно започнали срещи без знанието на семейството. Детето било инструктирано как да разговаря с родителите, как да настоява да остане по-дълго при групата и как да упражнява емоционален натиск, докато получи съгласие.

Родителите започнали да забелязват, че част от използваните изрази и аргументи не звучат естествено и вероятно са внушени отвън. Въпреки съмненията първоначално се съобразили с желанието на детето.

След това изискванията на Калушев започнали да стават все по-категорични. Той поставял срокове и условия, а според свидетелските показания в един момент се стигнало и до разговори за предоставяне на пълномощни във връзка с детето. Паралелно с това развивал идеята, че определени емоционални и сексуални проблеми могат да бъдат разрешени чрез работа с предполагаеми травми от предишни прераждания. В последните седмици преди трагедията контролът става много по-пряк. Калушев обяснил на детето, че ако иска да бъде част от общността и да остане по-дълго с нея, ще трябва да изпълнява указанията му. Само няколко дни преди трагедията детето било отведено заедно с Калушев и хора от най-близкото му обкръжение извън хижата.

Именно по време на този престой, според свидетелските показания, се стига до опит за сексуално подчиняване. Детето успява да прекъсне случващото се, да се отдалечи под предлог, че трябва да напусне помещението, и впоследствие се укрива в друга стая до следващата сутрин.На сутринта категорично настоява да се прибере и отказва да остане повече с групата. Тогава поведението на Калушев се променя.

Според показанията той започва да уверява детето, че сексуалната тема няма да бъде повдигана отново. Когато разбира, че е осъществен контакт с родителите и че е съобщено за случилото се през предишната вечер, опитва да предотврати разкриването му. През следващите часове детето се изолира, а Калушев според свидетелските сведения вече признава, че е допуснал грешка и че случилото се не е трябвало да става. Родителите решават временно да не показват открито подозренията си. Основната им цел е детето да бъде изведено безопасно от средата.

След прибирането на детето Калушев провежда продължителен разговор със семейството. Според показанията още в началото той излага хронология, която се разминава с вече известното на родителите. Те разбират, че получават невярна информация, но продължават разговора, без да разкриват докъде са стигнали подозренията им. Когато предлагат противоречията да бъдат изяснени в присъствието на детето, Калушев категорично възразява. Аргументът му е, че подобен разговор би могъл да предизвика тежка психологическа реакция.

Едновременно с това започва да прехвърля отговорността за случилото се върху самото дете и да представя поведението му като инициатива, дошла не от възрастните в групата, а от него. За семейството именно този разговор се превръща в решаващ момент. Родителите вече са убедени, че разказът на детето отговаря на действителността.

След като разбира, че родителите вече знаят за случилото се, Калушев започва настойчиво да търси контакт. Звъни и пише многократно. Опитва се да разбере точно какво е разказано и докъде е стигнало семейството. Хора от обкръжението му също се включват в комуникацията. Според свидетелските сведения се правят опити семейството да бъде убедено, че детето не казва истината. Появяват се и намеци, че групата разполага със сериозни контакти и не е обикновена организация. Родителите обаче прекратяват общуването. Това според експертизата е критичният момент. Калушев вече не контролира нито детето, нито разказа за случилото се, нито действията на семейството. Той не знае дали родителите вече са уведомили полицията, дали са запазени доказателства и дали започва разследване.

Според вещите лица именно вечерта на 1 февруари Калушев стига до окончателното решение за ликвидационния финал. На следващия ден трима души са намерени мъртви в хижа „Петрохан“. Според вещите лица няма достатъчно основания да се приеме, че шестимата са взели общо, свободно и предварително решение за колективно самоубийство. Данните за Дечо Василев дори показват обратното. Той е имал професионални ангажименти и срещи за дните след трагедията, както и планове да види свой близък.

При Пламен Статев и Ивайло Иванов няма същия обем конкретни бъдещи ангажименти, но няма и убедителни данни за предварително самоубийствено намерение. Особено категорична е експертизата за Николай Златков и Александър Макулев. Според вещите лица двамата не са имали собствен мотив да прекратят живота си. Макулев е описан като незрял и безгрижен млад човек, а Златков — като изключително зависим от Калушев и склонен да копира поведението и идеите му, но не и като човек с независимо формирано желание за смърт.

Оттук идва и централният експертен извод: единственият човек с ясно оформена мотивация за окончателна ликвидация на групата е Калушев.

Вещите лица разглеждат събитията в Петрохан като първия етап от плана. Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев остават в хижата. Според реконструкцията задачата им е базата да бъде унищожена. В горната част на сградата е натрупан горим материал, използван е бензин и пожарът е организиран така, че да нанесе максимални разрушения. Експертите приемат, че Дечо Василев най-вероятно е имал основната роля при подпалването. За това говорят тежките му изгаряния и намерените в близост запалки. Но огнестрелната рана, причинила смъртта му, според експертизата не е нанесена от самия него.

Най-вероятната реконструкция е, че е прострелян от Пламен Статев. Вещите лица допускат, че след тежките изгаряния Василев може да е приел собствената си смърт, но това е различно от предварително взето решение да участва в колективно самоубийство. След това, според реконструкцията, Статев се прострелва сам. Последен остава Ивайло Иванов. Той подрежда телата на другите двама, след което се прострелва. Първият изстрел не е смъртоносен и е последван от втори. За експертите самата последователност говори за предварително разпределени функции, а не за едновременно настъпил религиозен екстаз или спонтанно решение на всички да умрат.

Втората част от плана според експертната реконструкция се разиграва край Околчица. Калушев отвежда със себе си Николай Златков и Александър Макулев — двамата най-млади и най-близки до него хора. Според вещите лица разделянето не е случайно. Така Калушев може да запази пълен контрол върху двамата до последния момент. Експертите отхвърлят версията, че Златков и Макулев доброволно са участвали в предварително уговорен самоубийствен ритуал. Положението на телата и пространството в кемпера са сред основните аргументи. Калушев се намира между двамата и изхода. Златков е разположен така, че възможността му да реагира е силно ограничена, а Макулев се намира навътре в автомобила и практически няма свободен път за бягство.

Според реконструкцията първо е застрелян Николай Златков, тъй като физически би могъл да окаже по-сериозна съпротива. След него е убит Александър Макулев. Едва тогава Калушев се прострелва в главата.

Така Околчица според експертния анализ не е място на тройно самоубийство, а местопрестъпление с две убийства, последвани от самоубийството на извършителя.

Фаталният случай с детето настъпва в момент, когато светът около Калушев вече е започнал да се свива. През последните две години преди трагедията се натрупват няколко проблема. Единият е финансов. Анализът на банковите операции показва значителни движения на средства през годините, но към 2025 г. приходите намаляват, а наличният ресурс започва да се стопява. Въпреки това продължават големи разходи, включително покупката на луксозен кемпер за 127 000 евро — същия автомобил, в който по-късно са намерени телата край Околчица.

Вторият удар е смъртта на Георги Калушев през 2024 г. В експертизата бащата е разглеждан като най-близкия човек на Ивайло Калушев и като фигура, която през годините му е осигурявала различни форми на подкрепа и защита.

Паралелно с това до институциите вече са достигнали сигнали за отношенията на Калушев с друго дете. От записи и документи вещите лица стигат до извода, че дори много по-късно възможността това дете да бъде разпитано от специалисти продължава да го тревожи силно.