Доживотен затвор за Любо Гребеца от „Наглите“

Любомир Димитров, известен като Любо Гребеца от „Наглите“, ще лежи доживот в затвора. Това е окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС). Гребеца е признат за виновен за две убийства. Определен е специален режим за излежаване на присъдата. Осъден е да заплати на двамата гражданските ищци и частни обвинители, конституирани по делото, сумата от по 150 000 лева за всеки.

Гребеца е осъден за две убийства – на Юлиян Лефтеров и на Иван Пайнавелов.

Според обвинението в края на 2008 г. подсъдимият заедно с Юлиян Лефтеров-Кунгфуто и Иван Пайнавелов-Сапата решили да инсценират отвличането на Лефтеров, за да поискат пари за освобождаването му от вуйчо му. На 08.01.2009 г. мъжете пристъпили към реализиране на плана си. По-късно вечерта „отвлеченият“ звъннал на свой роднина и му казал, че е отвлечен, предупредил го да не търси съдействие от полицията и да чака следващо обаждане.

В разговор с участниците в „отвличането“ Лефтеров изразил задоволството си от факта, че случаят е видян от много хора и имало камера. Споменаването на камера ядосало подсъдимия Гребеца, което станало повод за скандал и яростни нападки, че не бил предупреден за това. Именно тогава той решил да убие Лефтеров.

Същата вечер, в местността „Елата“, между с. Плана и с. Железница, Гребеца прострелял Кунгфуто два пъти в областта на главата с огнестрелно оръжие. След това трупът на пострадалия бил заровен в предварително изкопана дупка.

Второто убийство Димитров извършил на 12.04.2009 г., в района на с. Бистрица, на черен път в местността „Косанин дол“, като прострелял Сапата.

В решението на ВКС се казва: „Посочените обстоятелства безусловно характеризират негативно и личността на дееца, очертана също от данните за предходните му осъждания и последователно предприетите действия, непосредствено след деянието за изкопаване на дупка и заравяне на трупа в нея. Те, наред с подбудите на подсъдимия за извършване на престъплението, са послужили като основание за извода, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат ефективно постигнати с по-леко по вид наказание. Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред явна несправедливост на наказанието, която да обуславя намеса по касационен ред.“.