Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Закон и ред
  3. Иван Гешев от Киев: България е длъжна да задържи Путин, ако той бъде установен на нейната територия

Закон и ред

Иван Гешев от Киев: България е длъжна да задържи Путин, ако той бъде установен на нейната територия

Иван Гешев от Киев: България е длъжна да задържи Путин, ако той бъде установен на нейната територия - Tribune.bg
Снимка:

Кръгове, които са проводници на зловредното руско влияние у нас атакуват ежедневно държавното обвинение и в частност мен по причини, извън правото, посочи главният прокурор

„Българското държавно обвинение може да бъде полезно за Киев в много аспекти, най – вече по линия на международното правно сътрудничество по наказателни дела. Българската прокуратура и до сега винаги е имала много добро взаимодействие с колегите от Украйна на всички нива. Познаваме се с колегата Костин, както и с предишния главен прокурор г-жа Венедиктова. Подписаният меморандум допълнително ще укрепи вече създадените взаимоотношения, като ще даде възможност за активно сътрудничество при разследване на престъпления, свързани с руската агресия в Украйна, по – специално престъпления срещу човечеството, военни престъпления, агресия и геноцид. Ще бъдат изградени трайни механизми за партньорство между институциите, като пътят за създаването на съвместни екипи за разследване на военни престъпления е открит. Отделно поканих колегите да участват във форум, който организира българската прокуратура в град Бургас. Ще присъстват прокурори от Румъния, Литва, Турция, Молдова, Азербейджан, Казахстан, Узбекистан и други.

Отделно българската  прокуратура от години предприема активни действия за противодействие на руските военни и разузнавателни служби в България. Доказателство за това са проведените разследвания и последвалия ги дипломатически ефект и отзвук. Тук отново може да сме си полезни с колегите от Украйна“. Това заяви главният прокурор Иван Гешев пред Faktor.bg по повод срещата си с главния прокурор на Украйна Андрий Костин.

На въпрос обсъждали ли са с Костин методите за разследване на военни престъпления и механизмите за защита на правата на човека, какви ще са конкретните стъпки в тази посока и как България ще реагира, ако на наша територия  се укрият руснаци, отговорни  за зверства в Украйна, той отговори така:

„Разследването на престъпленията, извършени в условията на въоръжен конфликт, са с висока степен на сложност и организация на провеждане. Работата по тези наказателни производства е затруднена от редица негативни фактори, които влияят върху процеса на разкриване и разследване на престъпленията. Българската държава има своите задължения, произтичащи както от българския Наказателен кодекс, така и от международните актове, по които е страна. Пределите на нашия Наказателен кодекс се разпростират и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани. Наказателният кодекс на Република Българи се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участва българската държава.

От друга страна, България е част от 123-те държави, които са ратифицирали Римския статут, учредителния акт на Международния наказателен съд, и като такава има своите задължения да задържа и предава установени на нейна територия лица, за които е издадена заповед от Международния наказателен съд. Такова задължение имаме и за всяко издирвано на основание Европейска заповед за арест лице и за всяко лице, обявено за международно издирване. Естествено е, че ще реагираме незабавно и ще задържим и предадем тези лица по надлежния ред.“

„Българската държава има задължения за пряко приложение на двата европейски регламента – Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и Регламента на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. По силата на Регламент №269/2014 г. се замразяват всички икономически ресурси и финансови средства, които са собственост или се владеят, държат или контролират от някое от физическите и юридически лица, образувания или органи, или от свързаните с тях физически или юридически лица по списъка към Раздел I от регламента. Същевременно регламентът забранява предоставянето на финансови или икономически ресурси на лицата от списъка. За да се извърши това замразяване, държавите – членки следва да установят система от санкции, включително и по възможност такива от наказателноправен характер, правила за налагането на тези санкции, както и да вземат всички необходими мерки за  осигуряване на прилагането им.

Българската държава до момента не е криминализирала нарушаването на забраните по регламента. Поради това в сферата на наказателното право прокуратурата има правомощия само в контекста на данни за извършено престъпление по действащия Наказателен кодекс. В съответствие обаче с правомощията си по надзора за законност Върховната административна прокуратура започна проверка за предприетите от компетентните български институции конкретни мерки, действия и издадени актове във връзка с наложените санкции, включително данни за конкретни санкции по отношение на физическите лица или свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени  в приложение I от Регламент № 269/2014. След получаване на информацията ще се извърши преценка относно наличие на основанията за атакуване на незаконосъобразни актове и за предприемане на съответните мерки при незаконосъобразни действия, а при констатиране на данни за престъпления от общ характер – ще се сезира компетентната териториална прокуратура. Впечатлението ми, за съжаление, е, че изоставаме от европейските ни партньори и едва ли сме направили много“, обясни той в отговор на въпрос работи ли българската прокуратура за разкриване и конфискуване на имоти и капитали на руски олигарси и политици, свързани с режима на Путин, които оперират в нашата страна.

Гешев коментира и разследвания на украински медии, които показват, че кумът на Путин Виктор Медведчук е инвестирал над 20 млн. евро в имоти в Несебър, Царево и Поморие, които сега са прехвърлени на съпругата му. През февруари тази година Киев запорира имущество на фамилията за 153 млн. долара. Попитан ще има ли реакция и в България, той посочи:

„В зависимост от резултатите от проверката, която се извършва от ВАП, ще бъдат предприети съответните действия, но както посочих и по – горе, на практика прокуратурата би могла да реагира единствено при наличие на данни за престъпление или при основания за упражняване на правомощията си по линия на надзора за законност. Ангажимент има българската държава и се надявам тя да е по-активна при изпълнение на международните ни задължения. Защото сме част от демократичната общност и не можем да позволим в 21 век да има агресия, пълномащабна война в Европа и да се избиват невинни граждани като днес в град Уман. Бях днес в град Буча и Бородянка. Трябва да видиш сринатите жилищни блокове и убитите цивилни граждани, за да осъзнаем, че не можем да допуснем да продължи връщането към най мрачните времена от човешката история. За пръв път чух и сирени за въздушна тревога през нощта в Киев. Затова всеки трябва да направи каквото може, за да защити демокрацията и човешките ценности. И да помогнем на братята ни в Украйна. Защото приятелите се познават когато си в беда“.

На въпрос каква трябва да е българската реакция, ако Путин се окаже на наша територия предвид това, че в началото на март Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент и много държави вече потвърдиха, че ще изпълнят заповедта, Гешев бе категоричен:

„България, както и всички държави, които са страни по уредбата на Международния наказателен съд, има непосредствено задължение да задържи Владимир Путин, ако той бъде установен на нейната територия, и да го предаде на Международния наказателен съд. Така че, по този въпрос е категорично ясно каква следва да бъде българската реакция.    

Главният прокурор на България подчерта, че не изпитва притеснения от това, че активностите на българската прокуратура срещу руския шпионаж и хибридните им операции не остават незабелязани в Москва.

„Когато дадена институция изпълнява задълженията си в съответствие с международните актове, Конституцията и законите на страната, няма от какво да се притеснява. Правилната страна във всички случаи е страната на закона. В тази връзка не биха могли да възникнат каквито и да било притеснения нито у мен, нито у колегите, които пряко работят по такива наказателни производства.

Ако разгледаме този въпрос от политическата му страна, то на всички български граждани е ясно, че прокуратурата и в частност главният прокурор са атакувани ежедневно по причини, извън правото, като една от тях е активността на кръговете, които са проводници на зловредното руско влияние у нас“, каза още Иван Гешев.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети