Кризисният пиар не може да скрие неубедителното представяне на Европрокуратурата в България

Лаура Кьовеши изглежда няма доверие на българския представител в европейската институция Теодора Георгиева, щом изпраща одиторска мисия в София

„Европейската прокуратура разследва ТЕЦ-ове за вредни емисии“ и „Европрокуратурата се заема с ремонта на „Графа“. Такива заглавия от началото на седмицата пълнят медиите с информация за активността на Европейската прокуратура у нас, пише „Труд“.

Те предшестваха годишния отчет на европейската институция със седалище в Люксембург, ръководена от именитата румънска обвинителка Лаура Кьовеши. От отчета разбрахме, че за близо 2 години функциониране българските европрокурори са приключили окончателно само едно дело. Става въпрос за признаване на вина, срещу което е издадена условна присъда. Успокоително донякъде е, че макар в други държави Европрокуратурата да е била по-активна, общото впечатление е за все още неубедителни резултати.

Случаят с България обаче има своята специфика. У нас Европейската прокуратура, още преди създаването си, бе представена като универсалното лекарство, което ще ни избави от корупцията. Привържениците на Лаура Кьовеши и до днес правят нескончаеми опити да противопоставят нея лично, а и ръководената от нея институция, на българския обвинител №1 и на българската прокуратура.

Особено големи усилия в тази посока положи бившият премиер Кирил Петков и подкрепящите го партии. В  47-ия парламент те гласуваха такива законови поправки, които осигуриха пълна независимост на европейските делегирани прокурори у нас и то не просто по хода на разследванията, но дори и на чисто административно-битово ниво.

Нещо повече, покрай ареста на лидера на опозицията Бойко Борисов се оказа, че Петков е привиквал европрокурори в премиерския кабинет на „Дондуков“ 1. В крайна сметка, само няколко месеца по-късно се разбра, че българският офис на Европрокуратурата е пред разпад, та се налага от Люксембург да идват специални пратеници на Кьовеши да установят причините за напрежението.

Напрежение очевидно има. От девет делегирани прокурори трима вече напуснаха, а поне още 4-5 участват във всевъзможни конкурси за работа в съдебната власт у нас или на други позиции в европейски институции. Разпад е налице и в администрацията – оказа се, че четири от пет деловодителки са напуснали и се връщат на старите си места.

Интересно е, че за това се разбра от медии, известни със своята фиксация върху главния прокурор Иван Гешев. Дори и те обаче не успяха да намерят аргументи, за да вменят вина било на него, било на Прокурорската колегия на ВСС. Неуспешно това се опитват да правят партньори на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Очевидно проблем има, но той далеч не е там, където някой се опитва да го представи.

Акцията от понеделник срещу няколко топлофикационни дружества и топлоцентрали изглежда имаше за цел да отклони вниманието именно от разпада на българския европрокурорски офис. Незнайно защо над 150 полицаи бяха пратени, за да съберат документация, която можеше да бъде изискана без да се предизвиква медийна истерия. Дори няма и един задържан, още по-малко някой обвинен. Има твърдения, базирани на бивши длъжностни лица, на неправителствени организации. Нищо необичайно или изискващо толкова шумни действия, освен ако не е търсен точно този ефект. Нарича се опит за кризисен ПР.

Като такъв може да се определи и опитът за претопляне на темата за ремонта на софийската улица „Граф Игнатиев“.

Изглежда някой е искал да покаже колко много работят европрокурорите, на фона на годишния им доклад, като същевременно не се говори за напускащите магистрати и съдебни служители. Пък и тъй като след месец ще се проведат поредните парламентарни избори – да се подкрепят индиректно онези формации, чието съществуване се обуславя от неспирните опити на олигархични групи у нас да ликвидират независимостта на българската прокуратура.

Трудно е да се предположи какво точно ще излезе от целия шум с акцията от понеделник срещу няколкото топлоцентрали, но е видно, че подходът е тенденциозен. Нима само и точно тези централи замърсяват? Употребената сила е прекомерна и неоправдана. И това се разбира от всеки юрист. Очевидно някой се възползва от правомощията си, за да разсее облаците от проблемите, които сам е сътворил.

Европейската прокуратура има едно познато лице – това на европейския главен обвинител Лаура Кьовеши. Малко известен факт е, че всяка от 22-те страни, които са част от институцията, имат свой представител в централата в Брюксел. За България това е административният съдия Теодора Георгиева, която преди три години е избрана при процедура, която още тогава събужда много въпроси. Дори европейски депутати искаха отзоваването й, но по европейски темата позаглъхна, за да не се хвърля съмнение върху институцията като цяло. Не е тайна, че Георгиева е свързана с определени икономически кръгове у нас, които открито подкрепят „Продължаваме промяната“. Това явно дава основание на българския представител в Люксембург да се чувства прекалено уверен в правомощията си, до степен, че да опитва да оказва влияние върху дейността на независимите делегирани прокурори у нас.

Именно Георгиева успява да определи прокурора Димитър Беличев за ръководител на офиса на българските делегирани прокурори в София. Негова е отговорността след приемането на законовите поправки през миналата година, прокарани с активното лобиране на кабинета „Петков“, да осигури пълната административна независимост на представителството. За да няма никакви съмнения за влияние от страна на Гешев и на родната прокуратура, нашите европрокурори получиха щат от цели 35 служители, чието възнаграждение е възможно най-високото в съдебната власт. Малка подробност е, че до момента не е известно да са обявявани конкурси за подбор на кадри. А това е трябвало да стане още преди края на миналата година. Освен Беличев, който се ползва с личната протекция на Теодора Георгиева, такава има и един друг служител на европрокурорския офис в София – Милена Паргова, която е единствената деловодителка, която не напуска. Вероятно защото Паргова очаква да бъде назначена за административен секретар.

Какво точно вършат Георгиева, Беличев и Паргова, за да има такъв отлив на кадри, засегнатите не желаят да коментират. Поне на този етап. Очевидно обаче се касае за лошо менажиране и липса на административен капацитет за управление на толкова важна структура, при това наднационална. Ситуацията със софийския офис може да се влоши още повече, защото по закон, структурата трябва да обезпечава абсолютно автономно своето съществуване. Това включва провеждане на обществени поръчки и дори собствено счетоводство. Тези подробности, макар и чисто битови, несъмнено имат значение за ефективността на структурата. От годишния доклад на Европейската прокуратура се разбира, че тя далеч не образува проверки по сигнали на граждани, каквито внушения преди година лансираше Кирил Петков, а от други институции, в които влизат и тези, които българското държавно обвинение трябва да  прехвърли по компетентност.

Най-съществен несъмнено се оказва проблемът с делегираните прокурори. По искане на Лаура Кьовеши, което тя отправи при среща с българския главен прокурор, в България трябва да има 15 европейски делегирани прокурори. Към момента те са едва 6. Прокурорската колегия открива процедури, но интересът към участие е малък. Това също има обяснение и то не е с адресат София, а по-скоро Люксембург. Дори и ВСС да предложи магистрати, то финалното решение за назначаването се взема от Колежа на европейските прокурори, където кандидатурите се представят и защитават от националния представител – в случая отново Теодора Георгиева. Не са малко магистратите, чиито имена се оказаха буквално употребени, тъй като българският представил в Европейската прокуратура е имал свое субективно мнение.

Всички тези факти поставят Лаура Кьовеши пред тежък проблем, чието разрешаване не зависи само от нея с оглед на спецификата по излъчване на националните представители в Европрокуратурата.

Проблемите пред българския офис на евромагистратите са налице и никакви ПР-акции не могат да прикрият нагледния факт, че магистрати с безупречна биография и кариера, включително в европейски институции, като Виктор Тарчев (бивш национален представител в „Евроджъст“), Станислав Стойков, Светлана Шопова (бивш кандидат за представител на България в Европрокуратурата), очевидно са готови да напуснат постовете на делегирани прокурори, след като е известно, че са кандидатствали за далеч по-ниски позиции и откъм заплащане в други международни институции.

Фактът, че Кьовеши търси изход от ситуацията, като не възлага одит на българското представителство (което изключва участието на Теодора Георгиева) недвусмислено сочи, че европейският главен прокурор няма доверие на националния ни представител.