Съдът дава зелена светлина за добив на шистов газ в Добруджа

По жалба на „Русгеоком БГ“ ЕАД – София, Административният съд във Варна отмени решението по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-1/2018 г. от 01.02.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна и му връща преписката.

Тя е във връзка с решение № ВА 150-ПР/2014 г. от 26.11.2014 г. на същия административен орган на инвестиционно предложение за„Разработване и усвояване на находище „Спасово“ с площ 219 кв. км в блок „Добрич“, включващо четири участъка- „Рогозина“, „Чернооково“, „Калина“ и „Рогозина изток“, за проучване и добив на природен газ на територията на област Добрич“ с възложител „Русгеоком БГ“.

В Решението си съдът сочи, че е важно да се разбере, че в настоящото производство, на съдебен контрол подлежи не качеството и съдържанието на доклада за ОВОС, а законосъобразността на решението, с което е отказано одобряването му. 

Като съществен порок при мотивиране на обжалвания акт, съдът отбелязва обстоятелството, че не са обсъдени събраните в административното производство противоречащи си становища от едни и същи органи - Басейнова дирекция „Дунавски район, Басейнова дирекция „Черноморски район“ и Регионална здравна инспекция - Добрич.

Първоначално директорът на РЗИ – Добрич дава  положително становище на доклада за ОВОС, директорът на БДЧР посочва, че „няма забележки и възражения по представената документация“, а според директора на БДДР „докладът за ОВОС е съобразен напълно с изискванията, поставени в предходните становища на дирекцията“.

След проведеното обществено обсъждане обаче, същите органи дават противоречиви становища, които не са обсъдени и разгледани от административния орган, с излагане на мотиви защо не се приемат данните и оценките в първите становища, а се приемат във вторите - тоест не са изложени същинските съображения, довели органа до крайния резултат. Избирателно в обжалваното решение са цитирани само становищата, събрани след обществените обсъждания, които са в точно обратен смисъл на становищата, дадени при първата оценка в качеството на доклада.

Няма данни за промяна във фактическата обстановка, която би могла да обоснове различен от първия извод на всяко от дадените становища. Съдът подчертава, че наличието на силен обществен интерес към инвестиционното предложение и неговото въздействие върху околната среда в още по-голяма степен задължава Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна да мотивира ясно и изчерпателно крайния си акт.

При това, той е длъжен да обсъди в светлината на събраните в административното производство доказателства не само противоречивите становища, събрани в случая, но и изразените от обществеността опасения и възражения, като посочи кои от тях са обосновани и кои – несъстоятелни. Обществените възражения срещу инвестиционното предложение не могат да са решаващ мотив за отказа да се одобри ДОВОС и несъгласието с инвестиционното предложение не е обвързващо административния орган становище, сочи в мотивите си още съдът.

Освен констатираните пороци, които засягат акта в частта за мотивите той намира, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават крайния акт. Съдът отбелязва, че докладът за ОВОС и докладът за ОСВ ( Оценка за степента на въздействие) са оценени с положителна оценка- становищата, представени по ОВОС, са положителни, а изисканите повторни становища са отрицателни в резултат на обществен натиск, без промяна във фактическата обстановка.

Представянето на повторните становища е извършено след обществените обсъждания, когато такива процесуални действия не са допустими. Самите становища са били предоставени на възложителя в деня преди заседанието на Експертния екологичен съвет и на възложителя не е била дадена възможност да изрази позиция по тези становища.

В Решението си съдът прави извод, че допълнителните становища са изискани, извън процедурата по чл. 14 от Наредбата за ОВОС и, че възложителят е запознат с тях едва в деня на заседанието на Експертния екологичен съвет (25.01.2018 г.) и не е получил възможност да ги коментира и при необходимост, да коригира и да допълни доклада. Това нарушава правото му на участие в производството, гарантирано, както от конкретните процесуални правила за извършване на ОВОС, така и от общите правила на чл. 34 от АПК.

Съдът сочи, че установените съществени процесуални нарушения и неизпълнение на изискванията за мотивиране на обжалваното решение налагат отмяната му само на това основание. В настоящото съдебно производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция и няма правомощие да реши спора по същество, като се произнесе дали представеният ДОВОС осигурява спазването на нормите за качество на околната среда, опазване на човешкото здраве и на предмета на опазване в съответните защитени зони.

Съдът прави извода, че това налага, след отмяната на обжалваното решение, преписката да бъде върната на административния орган на етапа, на който е извършено последното процесуално действие, преди същественото процесуално нарушение. Съдът сочи още, че в конкретния случай, съществено процесуално нарушение е допуснато при второто разглеждане за оценка на качеството на доклада за оценка на въздействието върху околната среда, когато административният орган не е изискал ново становище от РЗИ, каквото се изисква задължително.

Съдът указва на директора на РИОСВ – Варна да изиска такова становище от РЗИ и по своя преценка – от други специализирани ведомства. При отрицателно становище, съответното ведомство или орган трябва да изложи мотиви и да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск.

Съдът указва, че като следваща стъпка административният орган следва да извърши оценка на качеството на доклада и в случай на отрицателна оценка, административният орган следва да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада за ОВОС. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Еколози и стопани от житницата на България предупреждават, че добивът на газ в концесия от 35 години ще замърси региона и питейната вода, като ще унищожи  основният поминък в региона, който е земеделие и зърнопроизводството. След множество протести, добивът на шистов газ беше забранен от Народното събрание с мораториум.