Съдът на ЕС за втори път развърза ръцете на Цацаров

346 дела, които бяха спрени, ще бъдат възобновени отново. Сред тях са тези срещу Арабаджиеви, Баневи, Миню Стайков, Цветан Василев, Васил Божков

Незаконно придобитото имущество може да се отнема по силата на т.нар. гражданска конфискация независимо от развитието на наказателното дело. Това постанови съдът на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург на 28 октомври. Става дума за имущество за милиони и дори милиарди левове, предава „24 часа“.

С решението си европейските магистрати за втори път дадоха „зелена светлина“ на антикорупционната комисия, оглавявана от Сотир Цацаров, да продължи делата за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В резултат на преюдициалното запитване, отправено от Софийския градски съд, се стигна до спиране на общо 346 дела за конфискация. Те са в съдилищата в цялата страна. Магистратите изчакваха решението на съда на ЕС. Исковете по тях обаче са общо за милиарди левове. Само този срещу банкера Цветан Василев, който от лятото на 2014 г. се укрива в Белград, е за 2 млрд. лева. От Васил Божков, който от януари 2020 г. е в Дубай, и жена му Елена Динева институцията търси 278 млн. лева.

Сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) ще поиска от съдилищата всички спрени дела да бъдат възобновени, съобщиха оттам.

Не по-малко впечатляващ е и искът срещу Николай и Евгения Баневи и свързани с тях юридически лица. Той е на стойност 140 523 982 лв. Двамата са подсъдими за участие в група за данъчни престъпления и пране на пари.

Делото срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви и техни фирми е за отнемане на имущество за 379 444 968 лв. Двамата също са подсъдими за данъчни престъпления и пране на пари. Друг много голям иск е този срещу Миню Стайков, подсъдим за злоупотреба с евросредства. Той е в размер на 137 486 796 лв.

Две са делата срещу Иво и Галя Прокопиеви. Едното е в СГС и е с размер на иска 451 476 лв. Другото е от 2018 г. и е в Бургаския окръжен съд. По него държавата претендира за имущество в размер на 198 927 389 лв.

Сред процесите за конфискация, които води комисията, е още този срещу евродепутатката Елена Йончева. Той е за отнемане на 158 000 лева. Тя е разследвана за пране на пари.

Дело за отнемане на имоти за 11 686 736 лв. има и срещу ресторантьора Веселин Дянков, познат още като Весо Брадата. Той е подсъдим за финансирането на убийството на брокерката Станка Марангозова, изнудването ѝ и участие в група за лихварство.

Друго спряно дело беше за конфискация на 2,4 млн. лв. от кмета на район “Средец” и бивш министър на енергетиката Трайчо Трайков.

По всички тези искове нямаше развитие заради преюдициалното запитване до съда на ЕС. То беше отправено на 2 април 2019 г. от съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд. Тя гледа делото за конфискация на имущество от бившата шефка на Клиниката по дерматология във ВМА проф. Мирослава Кадурина и съпруга ѝ Бойко Илиев.

Съдийката най-общо попита съда на ЕС съответства ли българският закон за отнемане на незаконно придобито имущество с европейското право.

Това не е първо подобно питане до магистратите от Люксембург. Година по-рано, през 2018 г., друг състав на СГС, който гледа делото срещу Цветан Василев, отправи подобно запитване. Съдът и тогава отговори, че гражданската конфискация не противоречи на правото на съюза.

Тя е въведена у нас през 2012 г. и означава, че след като бъде установено несъответствие между декларираното и притежаваното, може да започне процес за отнемане. Той няма нищо общо с развитието на наказателното дело, тоест имущество може да бъде отнето и при оправдателна присъда. Гражданска конфискация има и в други европейски страни, една от тях е Испания.