Съдът потвърди избора на членове на ВСС от квотата на съдиите

Няма установени нарушения, които да са довели до опорочаване на избора на шестимата членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите

Няма установени нарушения, които да са довели до опорочаване на избора на шестимата членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите. При гласуването със системата тайната на вота не е нарушена. Това са най-общо изводите на смесения петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, който отхвърля жалбите срещу избора на шестимата съдии за членове на ВСС – Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново) (виж решението тук), пише lex.bg.

Жалбите бяха подадени от трима от кандидати – Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и от съдията от Луковит Владислава Цариградска.

Петимата върховни съдии приемат, че изборната процедура е проведена при спазване на правилата, приети от Пленума на ВСС.

В хода на делото не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за анулиране на получения изборен резултат, казва съставът.

„При оспорване на решение на Избирателната комисия за изборния резултат за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите съдът следва да констатира свързаното с резултата наличие на две предпоставки – съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на гласувалите лица. Този извод се налага от формираната практика на Конституционния съд на Република България във връзка с оспорване на обявен изборен резултат от проведени национални избори. Тези стандарти са приложими и в разглежданата изборна процедура. Подобно разбиране намира опора и в Кодекса на добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия). В § ІІ, т. 3, б. “с“ от Кодекса изрично се подчертава, че органът, пред който се оспорват изборите, трябва да има право да ги анулира, когато нередностите са повлияли на изхода от тях“, казва съставът.

В мотивите пише, че е съобразил и решението на съда в Страсбург по делото „Риза и други срещу България“, според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. „В същото решение е отбелязано, че активното избирателно право, така както е гарантирано в чл. 3 от Протокол № 1 не се ограничава единствено с действията, състоящи се в тайния избор на предпочитаните кандидати, а следва да включва възможността на всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на изборното тяло при спазване на изборните правила. В същото решение се подчертава, че пропуск от техническо естество не доказва сам по себе си, че изборният процес е опорочен от нередности, които да оправдават анулиране на изборния резултат“, напомня съдът.

Върховните съдии обясняват, че въз основа на одитния доклад и заключението на вещите лица приемат, че не са установени съществени нарушения на изборния процес, чиято тежест да е от такова естество, че да не е възможно да се установи действителната воля на избирателите. Не е установено и че системата за гласуване допуска пряко разкриване на тайната на вота в хода на изборния ден, няма и функционалност, която да позволи нерегламентирано добавяне, изтриване или модифициране на гласове, казва съставът.

Той приема и че не е нарушена тайната на вота. Според него внедрената от ВСС система и начинът на организация на проведения избор са гарантирали тайната на гласуването на всеки един съдия, упражнил правото си на вот чрез нея, както и че е гараннтирала, че всеки глас е надлежно отчетен.

„Внедрената от ВСС Информационна система за електронен избор гарантира тайната на гласуването, в това число и по отношение на конкретно проведения избор. Този извод се подкрепя от заключението на вещите лица, които са установили, че Системата дава възможност за идентифициране на това с кой талон е гласувано електронно, в колко часа, от кой IP адрес и от какъв тип устройство, но вещите лица не са открили информация в системата относно това какъв е резултатът от гласуването със съответен талон. Системата позволява да бъде установено кога е гласувано с определен талон, откъде е гласувано със съответния талон, но не съхранява данни за това как е гласувано. Гаранция за липсата на възможност за проследяване на това по какъв начин е гласувано с конкретен талон е фактът, че изключените по подразбиране одитни логове (журнали) на базата данни на системата не са били включвани и съответно не са записвани данни в реално време относно конкретно подаден вот, от който евентуално след проверка на номера на този талон, точния час на гласуване и настъпилата промяна в резултатите, да бъде установен подателят на вота“, посочва смесеният състав.

Той допълва, че вещите лица, разполагайки с пълен достъп до системата и работейки по експертизата в период от три месеца, не са успели да установят по какъв начин е гласувано с отделните талони. „Вещите лица при техническия оглед на системата не са установили входове или опит за достъпване до различните бази от данни от неоторизирани потребители. В този смисъл съдът намира за установено, че зловредна намеса от трети страни не е реализирана. Съдът отчита обстоятелството, че вещите лица са посочили, че при направен анализ на изходния код на системата, предоставен от ВСС, не се установява наличието на административна функционалност, която да позволи нерегламентирано добавяне, изтриване или модифициране на гласове във връзка с таблиците, съхраняващи гласовете. Това от своя страна позволява да бъде направен и последващ извод, че Системата е осигурила възможност за провеждането на свободен избор, като последната позволява както да бъде упражнен вотът на отделните гласоподаватели, така и да бъде точно отчетен и изчислен, в каквато посока е категоричното заключение на вещите лица, които са констатирали, че при извличане на гласовете от базата данни и изчисление на резултата, се установява същият краен резултат, както публично обявения, пише съставът.

Върховните съдии посочват и че не е налице и твърдяното несъобразяване с целта на закона. Те припомнят, че през 2016 г. в ЗСВ е въведен принципът „един съдия – един глас“ с цел широка представителност във ВСС. Заради това кадровият орган е изработил и внедрил система за дистанционно електронно гласуване. „Преследваната от закона цел в най-пълна степен се гарантира чрез дадената възможност изборът да бъде проведен чрез дистанционно електронно гласуване, посредством внедрена от ВСС система, която гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Изборът е проведен чрез информационна система, която преди това е одитирана от външен одитор и не са установени уязвимости, които да нарушават законовите изисквания. Именно в съответствие с целта на закона изборът е проведен чрез информационната система, като по този начин е дадена възможност на по-голям брой магистрати да участват пряко в избора за избиране на членове на ВСС от професионалната квота, пише съставът.

Съдът приема за неоснователни аргументите, че системата не функционира в съответствие с препоръка на Комитета на министрите до държавите членки относно стандарти за електронно гласуване, в частта им относно свободното избирателно право. Върховните съдии отбелязват, че след преглед на въпросните препоръки, установяват, че системата функционира именно съобразно стандартите за гарантиране на свободното избирателно право. Системата изисква потвърждение на вота, преди изпращането му към електронната урна и потвърждава, че гласуването е успешно завършено, каквито са препоръките. Съдът допълва и че няма възможност за добавя, изтриване и модифициране на гласове, както още изискват препоръките. Според състава създаденият механизъм за регистрация на гласоподавателите са достатъчна гаранция за превенция срещу гласуване от хора, които нямат право на това.

„В тази връзка съдът счита, че именно няколкото изолирани случая, в които не са активирани в срок URL адресите на съдии, заявили желание за гласуване по електронен път, доказват, че е налице необходимият защитен механизъм по смисъла на т. 18 от Препоръката за превенция срещу упражняване на правото на глас от лице, което не е регистрирано по надлежен ред в системата, дори и в случаите на пропуск от страна на административния ръководител, който самият той декларира, че е допуснал“, казва съдът.

Той коментира и установените в експертизата многократни влизания в системата от един IP адрес.

„Съдът, установявайки, че IP адресите, от които е осъществено гласуване на повече от един потребител, са публични IP адреси на съдилища и съобразявайки посоченото от вещите лица, че обичайна практика е всеки съд да разполага само с един външен IP адрес, макар в него да са налични множество свързани с интернет компютри, счита, че не става въпрос за аномалия в изборния процес. В тази връзка, отчитайки заключението на вещите лица, съдът приема, че гласовете на всички съдии, които са избрали да упражнят правото си на глас в сградата на съда, в който работят, са отчетени като подадени от един IP адрес, независимо от факта, че всеки е гласувал през служебния си компютър. Отчитани са и достъпванията до системата през IP адреса на определен съд и при неуспешно гласуване (неточен URL адрес, неточна парола и други затруднения), поради което те са повече от броя на гласоподавателите. По тези съображения съдът намира, че отчитането на гласуване от множество потребители от единствения публичен IP адрес на даден съд не представлява аномалия и не рефлектира върху достоверността на получените резултати“, казва петчленният смесен състав.

Върховните съдии оставят без разглеждане жалбата на съдия Владислава Цариграска, като приемат, че тя няма пряк и непосредствен правен интерес от обжалването на резултатите от избора. Според състава за нея не са настъпили неблагоприятни последици от неизбиране за определена длъжност – изборен член на ВСС от квотата на съдиите.