07 февруари 2022, 18:25 / Tribune.bg

Съдия Вероника Имова: Екзекуцията на специализираното правосъдие не е съдебна реформа

Снимка: БГНЕС

Крайният резултат ще бъде пагубен както за жертвите, чакащи правосъдие, така и за обществения интерес и за държавата като цяло. Закриването на специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури не е в дневния ред на обществото. То е в негов ущърб, защото се преследват други, нелегитимни цели, свързани главно с осуетяване на разглеждането на наказателните дела чрез забавяне и проточване за неопределено време тяхното приключване. Законотворците от 47-то НС прилагат невиждана досега законодателна техника – продължаване на започната и прекъсната процедура в предходното Народно събрание (по отношение изискването за обсъждане на законопроекта). Само този порок е достатъчен законът изцяло да бъде обявен за противоконституционен.

Съдебната реформа е постоянно поставяната пред обществото тема в дневния ред на политиците през годините на българския преход и до днес. Несъмнено, тя е твърде важна за държавата и обществото задача. Но, независимо от субектите в публичния сектор, които тръбят за водачество и способност за промени в регулацията на съдебната власт, на първо място е необходимо да бъдат изяснени водещи положения като:

1. Налице ли е необходимост от съдебна реформа? Т.е., животът показал ли е, че системата или определени нейни части не работят пълноценно в полза на обществото? Кои са тези елементи (принципи, правила, отношения, структури, регламентации и пр.).

2. В какво ще се състои промяната? Какво точно ще се направи? И кой ще го направи?

3. Какво ще бъде създадено след реформата, какъв ще е крайният резултат, как променената система ще функционира? И защо реформата ще е в интерес на гражданите?

4. Кои от задачите ще бъдат с приоритет (като се има предвид правилото, с приоритет да се правят онези промени, които засягат важни и повече на брой широки обществени интереси)?

Има ли обществена необходимост от съдебна реформа?

Да, има. Причините за предприемане на промяната, както и целите на реформата трябва да отразяват, респ. да се правят в интерес на обществото. Такива могат да бъдат:

- преодоляване на формализма в правораздаването. Много често прекаленият нормативен формализъм в българското съдопроизводство доминира над справедливостта, истината и житейската логика;

- справяне с темата за неравномерната натовареност на съдилищата чрез тяхното преструктуриране, редуциране на първо време броя на районните съдилища като ниско натоварените да преминат към по-високо натоварените, без да се засегне достъпът до правосъдие на гражданите;

- преструктуриране на съдебната карта, което да обхваща и останалите по степен съдилища, като решаването на въпроса с натовареността да бъде съчетан с въпроса за повишаване качеството на правораздаването;

- своевременно решаване на делата, респ. всяка страна своевременно да получи своята защита или санкция. В тази насока има много какво да се желае и да се направи. Днес дори крайният резултат на делото да е добър и справедлив за страната, често толкова е забавен във времето, че реално не е необходим;

- наред с принципа „еднакво и точно приложение на закона спрямо всички“ да бъде въведен и принципът „законът се прилага спрямо всички“. Макар и близки по звучене и съдържание, двата израза не са идентични;

- пълноценно обезщетяване на изправната страна по едно търговско (гражданско) отношение, респ. на пострадалия от престъплението. Досегашната практика показва – често пъти присъденото обезщетение е толкова незначително, че за пострадалия по-добре би било въобще да не го претендира;

- високото качество на правораздаването и постигането на справедливо решаване на делата да бъде водещи приоритети спрямо другите изисквания на процеса;

- промяна на сега съществуващото положение в съдебния процес, при което българският съд е неимоверно взискателен към изправната страна (потърпевшия, пострадалия) и прекалено толерантен към нарушителя. Като че ли в патологията на спорното правоотношение са разменени местата на спорещите и нерядко изходът от съдебния спор е натоварен с усещане за липсата на справедливост;

- защита следва да получава носителят на материалното право, а не хитрият, обиграният в процесуални хватки и злоупотребяващият с право;

- изкореняване условията за корупция в съдебната система.

- задълбочаване на работата с вътрешните електронни информационни системи за управление на съдебните дела във всички степени на съдилищата и улесняване достъпа на гражданите до електронното правосъдие чрез надграждане на ЕПЕП, както и непрекъснато усъвършенстване на тези системи;

- отстояване на конституционните гаранции за независимост на магистратите и съдебната власт с налагане на все по-високи критерии за независимост и отчетност;

- усъвършенстване на правната регулация на способите и механизмите за кариерното развитие на базата на професионалните и етичните качества на магистратите;

- усилване самоуправлението на магистратските общности, но при разумен баланс между работата по администрирането на делата и организацията на звената в съда, с основната функция на правораздаването – защитата на правата и законните интереси на гражданите, ЮЛ и държавата;

Какви „реформи“ предвиждат вносителите на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публикуван за обсъждане за времето 28.01.- 11.02. 2022 г. на Портал за обществени консултации при Министерски съвет.

Не е за вярване, но нито един от изброените по-горе показатели, които са в интерес на цялото общество, не е удостоен с вниманието на вносителите. Всъщност, те предлагат само две неща: закриване на специализираните съдилища и прокуратури и премахване на бонусите за членовете на ВСС и на Инспектората. Отделно заявяват, че подготвят и предложение за предсрочно освобождаване на действащия главен прокурор от длъжност.

Още отсега става ясно, че съдебна реформа в полза на обществото не се предвижда. Тогава, какви са истинските причини, какви цели се преследват и кои са движещите мотиви на новите законотворци от 47-ия парламент?

В тези редове споделям своето лично мнение на юрист, дългогодишен съдия и гражданин на България.

Законопроектът е представен за обществено обсъждане в съкратени срокове, без да е налице спешност и неотложност. Според чл. 26, ал.4 от Закона за нормативните актове този срок следва да е не по-кратък от 30 дни, а при изключтелни случаи, с посочване на мотивите за изключиттелност, е 14 дни. Бърза се неистово. Защо? Може би, защото изпълняват повелята за наказателна акция срещу част от съдебната власт по един безпрецедентен досега в нейната история акт – закриване на организационно ифункционално работещи съдебни структури, предвидени от конституционния законодател. Не се ли създава началото на произвола в правото с отваряне на възможността за всяка следваща политическа власт по целсъобразност да посяга с мнозинство на обикново народно събрание върху цялостта на съдебната система?

Аргументите за съкращаването на срока за обществено обсъждане са началото на този произвол, защото са в нарушение на основополагащи принципи в законотворчеството.

Буди тревога и недоумение как аналогичният законопроект, който е бил внесен от депутати и е „бил приет в зала на първо четене в разпуснатото 46-то Народно събрание”, може да бъде въобще обект на позоваване като приемствен законопроект от новата легислатура в 47-то Народно събрание. Това са съвършено различни парламенти. Понятно е, че едно народно събрание не може да е продължител на дейността на предходното, тъй като двете може да са съставени от партии с коренно различни и дори противоположни политики и идеи. Конституцията и законите не познават и не предвиждат фигурата и възможността за продължаване на започната и прекъсната процедура в предходно народно събрание, която може да бъде възобновена и продължена в настоящото, като се запазва валидността на извършеното в предишния парламент. Най-малкото, различен е редът, по който документите са внесени, различни са и вносителите, различни са лицата, изработили съдържанието. Този път вносител е МС, не са отделни депутати, както при предходния. Може ли да се изтъква от сериозни юристи, че този законопроект бил „преминал вече на обсъждане в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в зала на първо четене.”? Колкото и да са „концептуално близки”, те не са „продължение на всеки от тях и не са в условията на правоприемственост“.

Подобна процедура би била изцяло порочна, а приетият закон – невалиден, респ. нищожен, ако можеше да се използва по отношение на законотворчеството този термин и би следвало да бъде обявен изцяло за противоконституционен, респ. негоден да породи своите правни последици.

Закриването на специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури не е в дневния ред на обществото, дори то е в негов ущърб, защото със закриването им се преследват други, при това нелегитимни цели, свързани главно с осуетяване разглеждането на наказателните дела чрез забавяне и проточване за неопределено време тяхното приключване.

По същество този акт представлява отпадането на цял един сегмент от тялото на действащата в момента структура и функции на органи от съдебната система, което считам, че следва да подлежи на ред за промяна от конституционен, а не от обикновен законодател.

Като цяло, мотивите към законопроекта са повърхностни и необосновани. Заключението, че за 10 години съответните органи „не са били постигнали заложените със създаването им през 2011 г. цели“, е плакатно, самоцелно и произволно, не отговаря на обективните факти за състоянието на специализираното правосъдие, не почива на задълбочено и безпристрастно изследване на процесите на неговото изграждане, постижения и проблеми за решаване.

Изложените аргументи, че това правосъдие не било ефективно, защото „поетапно е била разширена неговата компетентност” за периода от 2011 г., от дела за престъпления, извършени срещу Републиката и от различни форми на организирана престъпност, а през 2017 г. – поетапно, по дела за усложнена престъпна дейност за тежки престъпления, свързани с организираната престъпност и до дела за корупционни състави на престъпления по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности, до делата за престъпленията срещу републиката”, а през 2019 г. и по делата от компетентност на Европейската прокуратура, са несъстоятелни. Това е законово решение, за което органите на специализираното правосъдие са потърпевши - работят при свръх-натовареност при свръх-разширената си компетентност.

Буди недоумение и аргументът, че „смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите”, „нарушавало принципа за независимост на съда, а от тук и принципа на правовата държава”?!

Конституционният съд отдавна се е произнесъл по този въпрос с Решение № 6 от 27.03.2017 г. по к.д. № 10/2017 г. - приложеният от законодателя в чл. 411а, ал. 1 т. 4 НПК смесен (предметно – субективен) критерий при изменената компетентност на специализирания наказателен съд, съставлява надлежно упражняване по целесъобразност на конституционно установено правомощие, поради което не превръща специализирания наказателен съд в извънреден, какъвто е недопустим по смисъла на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, а функционирането му не е в противоречие с чл. 6, ал. 2 и принципите на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Основния закон.

В мотивите на законопроекта има съществено вътрешно противоречие, състоящо се в това, че едновременно с пренебрегването на собствената си критика към смесения (предметно – субективен) критерий в част от компетентността на специализирания наказателен съд, с § 53 от ПЗР на законопроекта се изменя Наказателно-процесуалния кодекс в чл. 35 ал. 3 като на Софийския градски съд като първа инстанция се въвежда подсъдност на делата и за всички корупционни престъпления, които досега са от компетентност на Специализирния наказателен съд - „за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет, от членове на Висшия съдебен съвет, от главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, от членовете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както и от председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, както и делата за престъпления по глава първа от особената част на Наказателния кодекс.” На практика, с това законодателно решение Софиййският грдски съд ще се превърне в още по-висока степен специализиран съд (при сега действащото законодателство, на този съд са подсъдни всички дела за престъпления от общ характер, извършени от магистати, други лиица с имунтет и от членове на Министерския съвет, освен ако за тях не се прилагат специалните правила за подсъдност на специализираните или военните съдилища).

Внимателният прочит на предвидените промени води до извод за отнемане компетенции от органите на съдебната и предаването им на органите на изпълнителната власт: компетентни да разследват престъпления по делата за корупция, извършени от лица по високите етажи на властта, няма да бъдат следователите, какъвто е досегашният ред - чл. 194, ал. 1 т. 2а в НПК, а ще бъдат разследващите полицаи.

Делата за престъпления във връзка с различни форми на престъпно сдружаване по чл. 321 и чл. 321а от НК, се изземват от утвърдената компетентност в тази материя на по-високите по степен специализирани структури, респективно – от равните им окръжни съдилища, и се предоставят в родова подсъдност на районните съдилища като първа инстанция. Т.е. ще се разглеждат от съдии без опит и практика досега по тази материя, изискваща продължителна във времето квалификация, през което време резутатите няма да бъдат в интерес на правосъдието. Този подход в законопроекта е в пълно противоречие с констатациите в мотивите, че „специализираното обвинение нямало висока успеваемост относно престъпленията за престъпно сдружаване, отколкото по обвиненията за вторична престъпна дейност.”

Тогава, каква е целта на законопроекта? Отговорът остава ясен - целта на промяната е „атакуване” на процеса по разглеждане и решаване на висящите дела от действащите специализирани звена на съдебната власт.

Некоректно се изтъкват констатации в предишен Доклад по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. (SWD(2018) 550 final, с. 10), с критиката за: „ липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта”, като се избягва констатацията в последващия доклад по МСП през 2019 г., според който на страната ни се признава напредък в борбата с огранизираната престъпност и корупцията.

Критичните оценки в Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. (SWD(2020) 301 final) за ефективността на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури, че „Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.“, не са основание за закриването на тези органи. Те правораздават (а не изпълняват норма и план) в условията на триинстанционно наказателно производство, при което последна инстанция е Върховният касационен съд. Те прилагат материалните закони според предвидената за тях родова подсъдност на делата и процесуалните закони, които са еднакви както за общите и така и за специализираните съдилища, при спазване стандартите за справедлив процес и съгласно ЕКПЧОС. Нека не се забравя, че за разлика от общите съдилища, поетапното разширяване от законодателя на родовата подсъдност на делата на специалицираните съдилища и прокуратури със субект лица, заемащи висши постове в законодателната, изпълнителната, съдебната власт, в съответните агенции, комисии, в местната власт и пр., образуваните за тези престъпления наказателни дела все още не са приключили при условията на двуфазен наказателен процес (досъдебна и съдебна фаза) с триинстанционно съдебно производство. Тази особеност въобще не се отчита от местните и международни набюдатели-критици.

В мотивите или некоректно са интерпретирани данните от анализа в Доклада за дейността на специализираните съдилища и прокуратури, изготвен през 2021 г. от Министерство на правосъдието за 10 год. период на същустването им, или съзнателно се премълчават. Странно защо се изтъкват само данни за разгледаните и решени дела през 2020 г., а отсъства сравнителен анализ на дейността за целия период на съществуването им, при това, да е сравнен с дейността на общите съдилища. Не са зачетени данните, посочени в анализа на специализираните съдилища и прокуратури по показателите за брой и вид на разгледани и решени дела, така и по отчитане на тяхната изключително завишена фактическа и правна сложност, с десетки подсъдими, адвокати, вещи лица, със стотици свидетели, и многотомни доказателствени материали. Само един пример е достатъчен: съобразно статистическите данни за броя на делата, образувани в Специализирания наказателен съд (СпНС) за десет годишния период, те са 46979 бр., а не както е посочено в анализа на министерството, че образуваните за същия перод дела са 4679 бр. – тези данни се отнасят за една – 2020 г., а не за 10-годишен период! Спекулативно и невярно се използва и информацията с отправяне критика към СпНС за прекомерно решаване на дела със споразумение, което в сравнение с равни по степен съдилища като СГС, ОС Пловдив, ОС Бургас. Напр., за 2020 г. този брой е 77 за СНС, докато за посочените по-горе съдилища е съответно 223 бр дела, 140 бр. дела, 82 бр. дела. Невярно в мотивите на законопроекта е експонирана и необосновано критично e поднесена и информацията за броя на разгледаните и решени дела с обвинения за различни форми на престъпно сдружаване по чл. 321 от НК като се твърди, че специализираното обвинение нямало висока успеваемост относно престъпленията за престъпно сдружаване, в сравнение с обвиненията за вторична престъпна дейност. Твърденията се опровергават със следните данни: за периода на съществуването в СпНС са внесени 2265 бр. обвинения за престъпление по чл.321 от НК, като е постановено осъждане по 1736 бр. и оправдаване по 429 бр. дела.

Коментарът в мотивите на законопроекта, поднесен като критика на данните за тежестта на наложените наказания, както и броят на осъдените лица, представлява недопустима намеса във функционалния имунитет на магистратите, в правото им на суверенна преценка по прилагане на закона според вътрешното им убеждение, изградено въз основа на анализа на релевантните факти по делото; налице е недопустима намеса в естеството на работата на правосъдието/правораздаването. Представените становища и доклади с паралел спрямо общите съдилища красноречиво сочат за несравнимост в натоварването на специализираното правосъдие както по тежест, така и по брой на приключени по същество дела. Тези данни са публично достъпни на интернет сайта на ВСС и на ел. сайтовете на съдилищата.

С уредбата в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се нарушават или застрашават основни конституционни гаранции на кадровия статус на магистратите от специализираните структури като несменяемост и независимост. Застрашен е статусът на образуваните в тях дела, защото с преразпределянето им в различните съдебни райони на страната, предвид отпадането на екстериториалната юрисдикция на специализираното правосъдие, съществува реална опасност от забавяне на последващото им разглеждане и решаване. Съгласно § 56 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, законът влиза в сила два месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ относно неприключилите досъдебни производства, неприключилите първоинстанционни и въззивни наказателни дела, които след изтичане на т.н. вокацио легис, ще се изпращат по подсъдност в още един 7 дневен срок в съответните прокуратури и съдилища в страната. В резултат - за редица от делата ще се наложи връщането им в първоначалните етапи на наказателния процес, когато няма да има възможност да се спази принципът за неизменност на съдебния състав по различни причини от кадрови характер. Реална е и опасността от влияние на неблагоприятни обктивни и субективни процеси на въздействие върху събраните доказателствата и доказателствените средства по делата. Със сигурност ще се достигне и до изтичане на давностни срокове за част от тях.

Предвижда се възстановяване на предишна заемана длъжност или преназначаване в съответни по степен съдилища и прокуратури, следствени отдели, като не се държи сметка, че в преобладаващия брой от случаите магистратите са заели длъжностите си в специализираните съдилища и прокуратури чрез конкурс, като до конкурса са работели в други по вид органи на съдебната власт, в редица случаи - от по-ниско ниво. Мнозина от тях са избрани и назначени като съдии от други по вид органи на съдебната власт – прокуратури/ следствен отдели, от по-ниско ниво на оран на съдебната власт, напр. районно ниво, и „екс леге“ връщането им на първоначално заеманите длъжности, дори като правна възможност, ще има характер на дисциплинарно понижаване в длъжност. Очевидно, тези текстове от законопроекта са в грубо нарушаване на основни гаранции за независимостта на магистратите и на принципи на правовата държава. Предвидената възможност желаещите магистрати от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд и от съответнит им прокуратури да бъдат преназначени по чл. 194, ал.1 от ЗСВ с щатовете си в Софийския градски съд, респ. в Софийския апелативен съд и съответните им прокуратури, не е неизчерпаема. Не са ясни, тъй като не са разписани нормативно, показателите и критериите, по които тези колеги ще бъдат преназначавани. За онези от тях, за които възможността ще бъде изчерпана, ще остане задължението им да довършват разглеждането на делата, образувани в прекратените специализирани съдилища и преразпределени в Софийския градски съд, съответно в Софийския апелативен съд. Тези дела ще са или в етапа на проведено разпоредително заседание или във висящо съдебно следствие, или в краен етап на постановени присъди, респ. обявени за решаване въззивни дела, чакащи мотиви. Тези съдии ще бъдат преназначавани в останалите 28 окръжи съдилища, без да се изисква тяхното съгласие. Този подход е несъвместим с принципите на несменяемост и независимост на съдиите.

В параграфите: § 44, § 45, § 46 и § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ е използван с неточно правно значение и съдържание институтът на командироване. Считам че законосъобразното довършване на започнатите в условията на неизменност на съдебния състав наказателни дела, трябва да е изрично нормативно уредено с термина „възлагане” довършването на започнатите за разглеждане дела, изискващи неизменност на съдебния състав. По този начин ще се спази принципът за законност на съдебния състав. Прилагането на института на командироването, за да бъде разгледано делото при неизменност на състава, само̀ по себе си няма да произведе овластяване за довършване на делото. Необходимо е изрично овластяване чрез възлагане на довършването – такава норма липсва, но трябва да бъде предвидена в законопроекта. Защото при липсващ свободен щат съдията няма да може да бъде командирован, но ще може да бъде овластен да довърши делото по силата на изричната законова разпоредба. Действащата регулация в ЗСВ на института на командирване, която се запазва по съдържание и след коментираните промени в закона, придава съдържание на командироването като способ за временно заемане на овакантен щат за преодоляване на кадровите дефицити в органите на съдебната власт в случаите на временно или постоянно вакантни дъжности, а не е правен способ за довършване на дела. Способът е друг - възлагане на тяхното довършване (спр. чл. 227, ал.9 ЗСВ).

Да не се забравя, че при първоинстанционните дела участват и съдебни заседатели, които ще се наложи да бъдат пръснати в окръжните съдилища и с ограничен мандат в Софийския градски съд.

В законопроекта се използва порочна законодателна техника - с преходни разпоредби на закон да се изменя друг закон, който има различно предназначение в уредбата на обществените отношения. Прехвърлянето на родовата подсъдност на престъпленията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания наказателен съд към окръжните съдилища и на Софийския градски съд като първа инстанция, наред с делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, от членове на Висшия съдебен съвет, от главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, от членовете на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както и от председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, както и делата за престъпления по глава първа от особената част на Наказателния кодекс, ще доведе до свръхнатоварване и до огромни организационни затруднения в работата на Софийския градски съд, което от своя страна ще доведе до влошаване на правораздавателния процес.

Разпращането по подсъдност на всички останали, образувани в специализираните структури висящи наказателни дела към окръжните съдилища и прокуратури, при повечето от тях ще обрече на изтичане на срокове, включително и на давностни. Предвидено е промените в закона да влязат в сила два месеца след обнародването му. И едва след това ще се организира разпределението, насрочването и разглеждането на делата, което разбираемо ще означава изтичане на нови процесуални срокове.

Неясна е съдбата на стотиците служители в тези структури, но е ясно, че ще има пренасищане на съдебни служители, концентрирани в двата софийски съда.

От казаното дотук следва изводът - закриването на специализираното правосъдие не представлява реформа, а разрушаване, екзекуция на действащи структури. Крайният резултат ще бъде пагубен както за обществения интерес и за държавата, действаща като защита и санкция срещу престъпните посегателства, така и за жертвите от тези посегателства, чакащи правосъдие.

Така че, предвидените „реформи“ са много далече от интересите на гражданите, по никакъв начин не се включват в решаването на техните грижи. Обществото е затънало в съвсем други проблеми – здравна криза, висока смъртност (нацията се топи, покосена от Ковид-пандемията и от хронични заболявания, които са с най-висок интензитет в рамките на Европейския съюз), бедност, висока инфлация, криза с горивата, главоломно покачване на цените, нарастваща престъпност, терор от страна на работодателите, безправие и пр. Хората се облъчват ден и нощ от новите политици, избрани с девиза за промяна в името на законност и справедливост, с темата - колко е важно да се закрият специализираните съдилища и да се освободи главният прокурор, а всъщност, действията им са насочени към подмяна чрез екзекуция на работещи структури в органите на съдебната власт, на публичните институции, на доказали качествата в своята област професионалисти.

Гражданите не се интересуват от статута на специализираните съдилища и прокуратури, те не познават спецификата на работата им. Под предварително създаденият произволен и постановъчен извод, че тези съдилища „не са оправдали очакванията за тяхната ефективност”, на обществото спекулативно се внушава и насажда тезата за нуждата от тяхното закриване, без обективен анализ и без да се чуе аргументацията на най-запознатите с материята и същевременно на най-засегнатите – работещите магистрати и служители в тези структури.

Кристално ясно е, че хората от народа нямат интерес от закриването на специализираното правосъдие. Тогава, кой има интерес? Отговорът е очевиден – подсъдимите по делата пред специализираното правосъдие. На първо място това са олигарсите, срещу които има висящи дела за източване на публичния ресурс, създаван с труда на три поколения българи. Също така и тези с незаконно придобито имущество, както и много други подсъдими за участие в ОПГ, убийства, грабежи, кражби, присвоявания, подкупи, данъчни престъпления, измами, трафик на хора и пр.

Според застъпеното тук становище, закриването на специализираните съдилища е израз на поставената задача да бъдат спасени от правосъдието попаднали под ударите на закона финансови благодетели и влиятелни спонсори на строителите на завладяната държава. Прокуратурата на РБ вече е внесла обвинителни актове, по които са образувани редица дела в специализирания съд. Чрез закриването на съда се целѝ осуетяване на наказателното преследване. След закриването ще последва непредотвратимо и непредвидимо по продължителност във времето протакане, замитане, скриване, покриване, потулване и изчезване на цели дела или на важни документи и доказателства, както и изтичане на давностни срокове. Защото ще е наложително преместването на томовете по съответните съдилища в страната съобразно новата местна и родова подсъдност, образуването на нови дела в приемащите съдилища, окомплектоване на съдебни състави, често пъти започване на всичко отначало и т.н. И после, закономерно се очаква море от отводи и самоотводи, тъй като опасността от основанията за зависимости на местно ниво, каквато се избягна при централизираната съдебна структура на тези съдилища, с премахването им ще се появи отново. Някои от свидетелите и вещите лица вече няма да са между живите, а трябва да бъдат разпитани отново, неизменността на съдебните състави по делата, на които е даден ход на съдебното следствие ще се наруши и разглеждането им трябва да започне отначало. И нека не се забравя, че тези дела са многотомни, с десетки подсъдими и стотици свидетели, десетки защитници и вещи лица, които също ще следва да бъдат затруднени за участие или подменени при преместване на делата от специализирания съд в 28-те общи окръжни вкл. и в СГС, и от Апелативния специализиран наказателен съд – в петте други от същия ранг. Накрая, като резултат - присъдите, окончателните съдебни актове, съответно въззивните решения ще бъдат напълно осуетени. Целта ще бъде постигната.

Описаният хаос може да бъде спестен и избягнат, ако се предвиди, че всички образувани дела в специализираните съдилища ще се довършват от съдиите, на които са разпределени, по досегашните условия и ред, т.е. съгласно законовата уредба в ЗСВ или НПК преди влизане на ЗИД на ЗСВ в сила. Такава разпоредба в законопроекта обаче липсва. И това не е несъзнателен пропуск от страна на новите законотворци, защото първата им цел е още с обнародването на закона той да влезе в сила относно разпоредбите за закриването на специализираните съдилища и прокуратури (справка - § 56. от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗСВ гласи: „Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, 2, 5, 6, 18, 27, 32, 40 и 41, които влизат в сила от деня на обнародването”) .

Премахването на кариерните бонуси и паричните обезщетения за членовете на ВСС, на Инспектората ВСС и на административните ръководители и техните заместници, както и отмяна на финансовите обезщетения за членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС също не са в дневния ред на обществото. Но вероятно са в нечий друг дневен ред.

Тези кариерни бонуси и обезщетения са напълно законни и логични. Обезщетенията са израз на благодарност за дългогодишния съзнателен и всеотдаен труд в полза на държавата и обществото при наличието на ограниченията в основанията за несъвместимост, т.е. недопустимост на други трудови източници за доходи. Кариерните бонуси се предвиждат като компенсация за ограниченията, които съпровождат членовете на кадровия орган, докато са заемали съответната длъжност - невъзможност да участват в конкурси или в други начинания и инициативи, предпоставящи кариерното им израстване. Упражняването на контролни и решаващи функции относно кадровата пригодност и дисциплинарната отговорност на магистратите в органите на съдебната власт от членовете на висшия кадрови орган кумулират и редица необосновани отрицателни настроения и незащитеност от персонални нападки, което дава негативно отражение в личния магистратски статус на членовете, след завръщането им на магистратските длъжности.

В мотивите на законопроекта грубо се пренебрегват решаващите мотиви в Решение № 6 от 2021 г. на КС, по к. д. № 15/ 2020 г., че предоставянето на възможност за кариерно израстване след края на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на членовете на Инспектората на ВСС, не е от компетентността на законодателя и не е въпрос на законодателна целесъобразност, защото се посяга на принципа на разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е единствено конституционно овластен и поради това е компетентен, а не законодателят, да прецени доколко да удовлетвори или не, упражненото право на кариерен бонус (относно бонусите по хоризонтала – т.е. чрез упражняване правото на преместване в друг равен по степен орган на съдебната власт и по вертикала- повишаване с една степен в по-горен по степен орган на съдебната власт). Изводът, който следва от процесното тълкуване на КС е, че свободата на парламента да уреди въпросите, свързани със същностните характеристики на съдебната власт не е безгранична. Рамките, в които законодателите могат да взимат по целесъобразност едни или други законодателни решения, са определени в Конституцията. „При упражняване на своите правомощия Народното събрание е ограничено в своята дискреционна преценка от конституционните принципи и не може да се отклонява от тях. В случая парламентът трябва да се ръководи от принципа за независимост на съдебната власт, така че неговото ценностно установяващо значение да бъде гарантирано и по отношение на реда и начина, по който членове на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и членове на Инспектората към ВСС с изтекъл или с прекратен на основание подадена оставка мандат, се връщат обратно в органите на съдебната власт.”/цитат от горепосоченото решение на КС/. Тази позиция на КС е последователна във времето и намира потвърждение в редица предходни решения. Така с решение № 3 от 2018 г. по к.д. № 9/2017 г. е прието, Висшият съдебен съвет не може да бъде лишен от преценка за качествата на всеки кандидат за заемане на равна по степен длъжност в<