Сарафов: Разграждането на прокуратурата ще е в тежък ущърб не само на съдебната система, но и за цялото общество

„Отдавна, а може би никога, не съм срещал такова единомислие между всички, които са срещу този проект за конституционни промени, между двете съсловни организации на съдиите, Камара на следователите, Асоциация на прокурорите, между конституционалисти, общественици и всички, които следят процесите“, заяви и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов пред журналисти, след като взе участие в дискусията „Промените в Конституцията по отношение на съдебната власт-между възможното и необходимото“.

„Прокуратурата е една от основните държавни институции. Демонтирането и разграждането ѝ ще е в тежък ущърб не само на съдебната система, но и на обществото като цяло“, посочи той в изказването си пред участниците в дискусията, организирана от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), Съюза на съдиите в България (ССБ), Асоциация на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите в България (КСБ).

Главният прокурор подчерта, че несъмнено дискусия за промените в основния закон е необходима. „Същевременно аз и колегите ми с нескрито недоумение виждаме, че всички промени, които се правят, само засилват формализма в наказателния процес. Вместо да опростяваме и усъвършенстваме процедурите, да ги съобразяваме с променящите се обществено-политически, икономически и социални условия, ние ги усложняваме до степен да станат почти неработещи“, подчерта Борислав Сарафов. Той даде пример с казуса за 18-те загинали мигранти до с. Локорско и изискването в наказателния процес да бъдат открити и призовани всички роднини-наследници на починалите.

И.ф. главен прокурор обърна внимание на няколко обстоятелства, които да се имат предвид при гласуването на промени в Конституцията. Например, че в отсъствието на централизиран надзор над дейността на всички прокурори неминуемо ще се появят случаи на местен феодализъм. „Съществува реална опасност вместо да се въведе реален, ефективен контрол върху един главен прокурор, обществото да получи напълно безконтролни и всевластни 28 окръжни прокурори, върху които никой няма да има право да осъществява контрол, проверки, ревизии, да координира и контролира тяхната дейност“, заяви Борислав Сарафов. Той подчерта, че е необходима фигура, която да притежава правото да нарежда проверки на дейността на всички прокурори, за които биха се появили опасения, че злоупотребяват с правата си или не изпълняват съвестно служебните си задължения.

Борислав Сарафов посочи, че методическото ръководство на прокуратурата трябва да е и навременно, и професионално. „Това може да стане единствено, ако е отговорност на един човек, който може да мобилизира екипи от професионалисти. Лишаването на главния прокурор от възможността да издава методически указания на практика е еквивалентно на това да бъде лишен Върховният касационен съд да издава тълкувателни решения, с които да уеднаквява практиката на съдилища“, подчерта главният прокурор. Той припомни, че с цел уеднаквяване на практиката и подпомагане органите на досъдебното производство миналата седмица е издал методически указания по прилагане на измененията в НК, влезли в сила на 8 август 2023 г., относно шофьорите, заловени зад волана след употреба на алкохол и наркотици.

В дискусията участваха и заместник главните прокурори Мария Павлова и Елена Каракашева, административният ръководител на Софийска градска прокуратура Илиана Кирилова, представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, членове ВСС, представители на адвокатурата и на гражданския сектор.

Представители на академичната общност представиха своята експертна оценка относно предложенията за промени в Конституцията. Сред тях бяха преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Киров, ръководител на катедра „Конституционноправни науки“, доц. Наталия Киселова, бившият конституционен съдия проф. д-р Пенчо Пенев, проф. Екатерина Михайлова, преподавател в департамент „Право“ на Нов български университет.