След промените в Конституцията - първи районен съдия сезира КС

Иска допускане на брак на непълнолетно лице

Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд (СРС) е първият първоинстанционен съдия, който сезира Конституционния съд (КС) след промените в основния закон, които дават тази възможност на всички съдии, пише правният сайт "Лекс".

След измененията в Конституцията чл. 150, ал. 2 от нея предвижда: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд".

Искането на съдия Динева-Илиева е за обявяване за противоконституционна на отмяната на ал. 2, 3 и 4 от чл. 6 на Семейния кодекс (СК). Въпросните разпоредби уреждаха възможността по изключение и след разрешение на районния съд навършилите 16 години да сключат брак.

Те бяха отменени с последните изменения в СК (всички промени в кодекса виж тук) и не съществуват в правния мир от 22 декември 2023 г. Предложението да бъде премахната възможността навършилите 16 години да сключват брак след разрешение на съда е на три депутатки от ГЕРБ – Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Те подробно се мотивират, че ранните бракове са форма на насилие над детето и сочат, че Комитетът на ООН за правата на детето настоява България да премахне възможността по изключение да се сключва брак преди настъпване на пълнолетие, дават и подробна статистика за ранните бракове и раждания.

Конкретното дело, заради което съдия Динева-Илиева сезира КС, е по искането на 16-годишно момиче да ѝ се разреши се омъжи за 20-годишен мъж. Двамата живеят заедно, а през ноември 2023 г. им се ражда дъщеря и непълнолетната майка изтъква, че двамата искат заедно да отглеждат детето си.

Делото по искането ѝ е образувано в СРС на 17 ноември 2023 г., т.е. повече от месец преди отмяната на разпоредбите от СК, които ѝ дават възможност да поиска от съда разрешение да сключи брак. Първото заседание е насрочено на 30 януари 2024 г.

„Така пред настоящия съдебен състав стои въпросът дали може да продължи производството пред себе си, тъй като то вече е започнало, проведено е и едно съдебно заседание по делото, а междувременно законът, позволяващ съдът да даде разрешение за сключване на брак от непълнолетни, е отменен. Освен това, за разлика от делата за осиновяване, за които в §§ 37 – 38 от ЗИДСК (ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) изрично е посочено по кой процесуален ред следва да се развиват, за делата за разрешаване на сключване на брак, разпоредба липсва", пише съдия Динева-Илиева до КС.

Тя напомня, че според преобладаващата практика, доколкото става въпрос за предпоставка за образуване на съдебно производство, това води до извод, че е отменена процесуалноправна норма и новият закон се прилага към висящи съдебни производства към датата на влизането му в сила.

„Поради това и доколкото съгласно първото изречение от втория абзац на Решение №3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд, ако отмяната на чл. 6, ал. 2 и 3 СК бъде обявена за противоконституционна, то висящият пред Софийския районен съд съдебен процес ще трябва да се реши по същество, а не да се прекрати. Това означава, че настоящият съд следва да приложи по делото закон – разпоредбата на § 1 ЗИДСК (ДВ, бр.106/22.12.2023 г.), който смята за противоконституционен, и следва да се образува дело пред Конституционния съд", сочи районната съдийка.

Пред Конституционния съд тя излага аргументите си защо отмяната на чл. 6, ал. 2,3 и 4 СК е противоконституционна.

Първият е неспазване на законодателната процедура – отмяната е предложена между първо и второ четене на промените в СК и на практика е гласувана само един път, а не два пъти, както изисква Конституцията. Като съдия Динева-Илиева сочи, че така не е недопуснат никакъв публичен дебат по предложения, които засягат основни права на гражданите.

Вторият аргумент на районната съдийка за противоконституционност на премахването на чл. 6, ал. 2,3 и 4 СК е пряко свързан с конкретната хипотеза, пред която е изправена самата тя – на вече образувано дело по искане за разрешение за сключване на брак, което към 22 декември 2023 г. все още е висящо. В искането се изтъква, че е налице нарушение на принципа на правовата държава, тъй като атакуваният закон не предвижда особен режим за тези висящи случаи, а така се засяга правната сигурност.