След жалба от майката на Пеевски, ВАС обяви части от акта на МС по закона „Магнитски“ са нищожни

Два различни тричленни състава на Върховния административен съд обявиха за нищожни части от акта на Министерски съвет, свързан със санкциите по Закона „Магнитски“, по две административни дела, образувани по жалби на Ирена Кръстева и на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и „Нове интернал“ ЕООД, съобщиха от ВАС.

Става въпрос за точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 4 юни 2021 г. на Министерския съвет за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български граждани.

По делата, които са приключили на първа инстанция, върховните магистрати приемат, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон или на международен договор, ратифициран от страната ни.

В мотивите на решенията се приема, че глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на България.

Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него. Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите - членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.

Освен при липса на компетентност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците, на последните не е предоставена никаква информация. Актът на МС и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че МС е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки.

Следвайки подхода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C-402/05 P и C-415/05 P) съставите на ВАС считат, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза.

В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 г., Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 131) на Европейски съд по правата на човека. Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.

Решенията и по двете административни дела – № 8112 от 2021 г. и № 6774 от 2021 г. могат да бъдат обжалвани пред петчленни състави на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването им на страните.

Върховните магистрати приемат за недопустими жалбите срещу точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, тъй като те имат характер на вътрешно служебен акт, който не подлежи на обжалване.

Във Върховния административен съд са образувани общо 62 дела по жалби на засегнати лица от мерките по закона „Магнитски“.