Трима българи са признати за виновни за шпионаж в полза на Русия във Великобритания

Трима български граждани са признати за виновни за шпионаж в полза на Русия в Обединеното кралство.

33-годишната Катрин Иванова, 30-годишната Ваня Габерова и 39-годишният Тихомир Иванчев, всички от Лондон, са били част от група българи, които са шпионирали в периода 2020-2023 г.

Тримата са работили като козметик, медицински работник и декоратор, докато тайно са следили журналисти и военна база на САЩ в Германия, съобщи Би Би Си.

Методите, които са използвали, са били като от шпионски роман, заяви командирът на столичната полиция Доминик Мърфи.

Докато водят двойствен живот, плановете им включват заговори за отвличане и убийство на мишени, както и планове за улавянето им в т.нар. медени капани.

Габерова, от Ийстън, Иванова, от Хароу, и Иванчев, от Актън, са осъдени за заговор за шпионаж, а Иванова е осъдена и за притежание на множество фалшиви документи за самоличност.

Те са работили за 47-годишния си сънародник Орлин Русев, който е ръководил шпионската мрежа от 33-стайна бивша къща за гости в Грейт Ярмут, Норфолк.

Там полицията открива „съкровищница“ от шпионски приспособления и оборудване, включително камери, скрити във вратовръзки, камера, скрита във фалшив камък, и очила, съдържащи записващо оборудване.

Преди това Русев призна за заговор за шпионаж заедно с 43-годишния Бисер Джамбазов от Лондон, а шестият обвиняем, 34-годишният Иван Стоянов, призна за шпионаж преди процеса.

Основните мишени на клетката са били разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов, чиято работа включва разкриване на ролята на Русия в нападенията с нервнопаралитично вещество срещу руския опозиционен лидер Алексей Навални през 2020 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г.

По време на процеса прокурорът Алисън Морган КейСи каза, че шпионската клетка е била „сложна в своята методология; извършвала е дейност по наблюдение на лица и места; произвеждала е и е използвала фалшиви самоличности и е внедрявала модерни технологии за придобиване на информация“.

В хода на полицейското разследване са получени 221 мобилни телефона, 495 сим карти, 11 дрона и устройства, позволяващи извличане на данни от телефоните и подслушване на wi-fi активността.

Ръководителят на отдела за борба с тероризма на Метрополитен командир Мърфи заяви, че случаят е „изключително сложна“ операция, която „представлява заплаха за националната сигурност и за отделни лица“.

Шпионската клетка е работила под ръководството на Русев, който от своя страна е получавал инструкции от Ян Марсалек.

Австрийският гражданин е издирван в Германия заради предполагаемата му измама, свързана с компанията за финансови услуги Wirecard. Той е описан от прокурорите като „посредник на руските разузнавателни служби“.

Русев и Марсалек са се запознали преди 10 години. Впоследствие Русев е бил вербуван като шпионин. След това той вербува други българи да извършват шпионски операции.

Шпионската клетка е имала и други професии – Габерова е била козметичка, Иванчев – бояджия и декоратор, а Русев в един момент е бил главен технологичен директор на финансова фирма в Лондон.

Стоянов е работил като медицински куриер, но също така се е участвал в боеве по смесени бойни изкуства, използвайки прякора „Разрушителя“.

Джамбазов и Иванова живеели заедно като двойка и работели в сферата на здравеопазването, но също така ръководели организация на българската общност, която провежда курсове по „британски ценности“.

Джамбазов обаче е имал връзка и с Габерова. Те са били открити заедно в леглото, когато полицията е извършила ареста, а Иванчев отделно е имал връзка с нея в миналото.

По време на съдебния процес Иванчева и Габерова признават, че са извършвали операции по наблюдение, но отричат да са знаели, че това е в полза на Русия.

Иванчев не е дал показания по време на процеса, но е изложил подобна позиция по време на разпитите в полицията, след като е бил арестуван. Той е арестуван една година след другите петима обвиняеми. Иванчев казва полицията, че е провел няколко разговора с MI5.

Обвинението се фокусира върху шест операции, проведени от шпионите:

Операция 1

Тя е насочена срещу журналиста Христо Грозев.

Ян Марсалек и Русев са си разменяли съобщения, в които са обсъждали възможностите си по отношение на Грозев, включително поставянето на членове на екипа на местата до него в самолетите. Той е бил следен в цяла Европа, а свързаните с него имоти са били наблюдавани в Австрия и България.

Шпионската клетка обсъждала и възможността да му отнеме лаптопа и телефона и да ги занесе в руското посолство, да изгори имуществото му, да го отвлече и да го заведе в Москва или да го убие.

Операция 2

Тази операция е насочена към журналиста Роман Доброхотов.

Клетката го следи в различни държави и обсъжда отвличането му в Обединеното кралство и контрабандното му извеждане от страната с помощта на малка лодка.

На един етап Катрин Иванова е толкова близо до него в самолета, че може да види ПИН кода на телефона му.

Операция 3

Тя била насочена към мъж на име Бергей Рискалиев през ноември 2021 г., чу съдът.

Рискалиев е гражданин на Казахстан и бивш политик. Той бяга във Великобритания, където по-късно получава убежище.

Има и е имало ясен мотив Русия да развива отношения с Казахстан, стана ясно в съда.

Прокурорите заявиха, че насочването към политически дисидент от името на Казахстан развива тези отношения, предоставяйки на Казахстан това, което той може да счита за помощ.

Операция 4

Предполага се, че планират деструктивна дейност в посолството на Казахстан в Лондон през септември 2022 г.

Съдът чу, че планът е бил да организират демонстрация пред посолството – „фалшив протест“ – за да създадат претекст, че разполагат с истинска разузнавателна информация за отговорните лица, която след това да предадат на казахстанското разузнаване, за да се опитат да спечелят благоразположението на Казахстан от името на Русия.

Операция 5

Предполагаемо наблюдение в казармата „Пач“, американска военна база в Щутгарт, в края на 2022 г.

Това е американска военновъздушна база, за която съдебните заседатели научиха, че обвиняемите са смятали за място, където украинските сили се обучават в използването на оръжия земя-въздух, точно по време на инвазията на Русия в Украйна.

Прокурорите твърдят, че планът на обвиняемите е бил да се насочат към авиобазата, като използват редица изключително сложни технологии, предназначени за събиране на ключова информация за намиращите се в базата лица.

Операция 6

Съдебните заседатели бяха уведомени, че този план е бил насочен към човек на име Кирил Качур.

Той е руски гражданин, прекарал известно време в Черна гора, който е бил нает от Следствения комитет на Русия, но е напуснал страната през 2021 г. През ноември 2023 г. Русия го е обявила за „чуждестранен агент“.