Върховният съд отново върна делото „Октопод“

ВКС върна за ново разглеждане на Апелативен съд – София делото срещу Янко П. и Марчело Д. за изнудване, публично известно като делото „Октопод“.

Tричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 87 от 01.03.2023 г. на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия П. и неговия защитник срещу решението от 01.03.2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена присъдата от 09.11.2018 г. на Специализирания наказателен съд.

С първоинстанционната присъда Янко П. и Марчело Д. са признати за виновни в това, че в периода от 09.01.2007 г. до 04.04.2007 г. в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Николай Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи, са го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови близки, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице (Марчело Д.), придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и наказание глоба от четири хиляди лева. Подсъдимите са оправдани за това деянието на 09.01.2007 г. в гр. Плевен да е извършено в съучастие с Алексей П. и да е придружено с причиняване на лека телесна повреда, както деянията от продължаваното престъпление да са извършени от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК и в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

С решение от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд първоинстанционната присъда е потвърдена в тази ѝ част.

С решение от 21.09.2022 г. на ВКС въззивното решение е отменено в частта, с която е потвърдена присъдата относно осъждането на Янко П. и Марчело Д., като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.

Със сега атакуваното решение на САС е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимите П. и Д.

В касационните жалби са наведени всички касационни основания. Моли се алтернативно за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието му или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решаващият състав на ВКС намира жалбите за основателни. Подробно обосновано върховните съдии приемат, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са изпълнени в цялост задължителните указания на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 г., както и че въззивното решение не отговаря в пълнота на нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК, която задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. Настоящият касационен състав счита и че са налице нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на решаващия съд.

Върховните съдии приемат за основателно, макар и не по отношение на всички изложени съображения, възражението в касационните жалби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в цялост задължителните указания на ВКС, дадени в решението от 21.09.2022 г. Предходният състав на настоящата инстанция е констатирал липса на разграничение на формулираните заплахи от всеки един от подсъдимите, като в контролираното сега решение по отношение на първото деяние, включено в продължаваното престъпление, този недостатък е поправен и във възприетите факти е очертано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия П. или от подсъдимия Д. В настоящото си решение върховните съдии установяват вътрешно противоречие в атакуваното пред тях въззивно решение, тъй като най-напред в съдебния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен автор се посочва само подсъдимият П. Констатира се несъответствие на възприетите факти и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Д. за съучастие във второто деяние от продължаваното престъпление. Върховните съдии подчертават, че за това деяние обвинителните факти са, че подсъдимите са провели най-малко три телефонни разговора в периода 01.03.2007 г. – 04.04.2007 г., в които са били отправяни заплахи към свидетеля Д., като само в последния е участвал подсъдимият Д. и тази деятелност е оценена като едно престъпление, извършено в съучастие от двамата подсъдими. В атакуваното решение съдът е възприел, че проведените разговори са два, като в единия само подсъдимият П. е разговарял и е заплашил свидетеля, а в другия – двамата последователно са го заплашвали. Инстанционните съдилища напълно безкритично са възприели предложената от обвинението конструкция, без да държат сметка, че изнудването по чл. 213а от НК – престъплението, за което е повдигнато обвинение, е престъпление на формално извършване и е довършено с отправяне на заплахата и довеждане до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. При това положение върховните съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно деяние и дали подсъдимият Д. е съизвършител в това деяние.

Решаващият състав на ВКС приема за неотстранено напълно и друго нарушение, установено при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото деяние, съдържат изразена заплаха и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от принципната позиция, че, за да е реализиран съставът на изнудване по чл. 213а от НК, е необходимо да се установи осъществяването на изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно изброени, върховните съдии изрично сочат, че решаващият съд трябва да анализира дали в конкретния случай са използвани средства от изброените.

Доколкото обвинението е за заплашване с насилие и противозаконни действия с тежки последици за пострадалия, съпругата и детето му, касационният състав счита, че въззивният съд е следвало да прецени и обективира преценката си дали действително е сторено заплашване с насилие и в какво се състоят противозаконните действия с тежки последици и какво е активното поведение, което би застрашило пострадалия и неговите близки.

Според настоящия съдебен състав апелативният съд не е отговорил убедително на възраженията на подсъдимия П. и защитниците му по отношение на поставянето в основата на осъждането на показанията на свидетеля Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, и дали е преодоляна забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК (забрана присъдата да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4). Върховните съдии констатират, че по отношение на конкретните факти, обосноваващи съставомерността на деянията – конкретните заплахи, изречени от подсъдимите П. и Д., и насочеността им, фактически данни се съдържат основно в показанията на свидетеля Д. на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. При разпитите си в съдебната фаза този свидетел не сочи нищо, свързано с посочените по-горе обстоятелства. Решаващият състав е категоричен, че за да бъдат поставени в основата на осъждането, съдът е дължал да изложи убедителни съображения защо счита, че забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК е преодоляна. Тази процесуална забрана е предназначена да гарантира справедливостта на процеса по критериите на чл. 6 от ЕКПЧ, доколкото използването на свидетелски показания, включително и на части от тях на лице, което подсъдимият не е могъл да конфронтира в момента на тяхното депозиране, накърнява равенството на средства на страните в процеса.

Върховните съдии приемат, че решението следва да бъде отменено и по отношение на необжалвалия подсъдим Д. предвид фактическата и правна неделимост по въпросите по същество на обвинението срещу подсъдимите П. и Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 2 от НПК, според която касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.