ВАС отмени наказанията на бившия съдия Лалов: Твърде късно е за тях

Лалов беше предложен за наказание през 2017 за неизпълнение на служебните му задължения като председател на СРС

Забавеното произнасяне по дисциплинарно производство срещу магистрат обезсмисля целта на налагането на наказание, която е да съдейства за преустановяване на нарушението, а не е самоцел. Това казва петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) в решение, с което потвърждава отмяната на наложените на изпроводяк две наказания „забележка“ на бившия съдия и настоящ общински съветник Методи Лалов, съобщава lex.bg.

През май 2017 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Лалов за това, че не е изпълнявал служебните си задължения като председател на СРС (от 2012 г. до 2016 г.), като с това е причинил и забавяне на стотици дела.

През юли с.г. тогавашният и.ф. шеф на СРС Стефан Милев също внесе предложение за образуване на дисциплинарка срещу Лалов, този път за нарушаване на етичния кодекс. Лалов се държал грубо и подигравателно със служителка за това, че тревата пред една от новите сгради на съда не била окосена.

През август 2017 г. Съдийската колегия обедини двете производства в едно. Няколко месеца по-късно идват новите членове на СК на ВСС и съответно е избран нов дисциплинарен състав по делото срещу Лалов – Даниела Марчева, Вероника Имова и Боян Магдалинчев.

Провеждат се няколко заседания като на 9 юли 2018 г. е последното, на което съставът обявява, че е приключило дисциплинарното разследване. И започва чакане на решението.

На 14 февруари 2019 г. Лалов изпраща писмо на ВСС, с което настоява съставът да се произнесе. Но тъй като това не се случва, месец по-късно в ново писмо той отново настоява тримата кадровици да бъдат отстранени от дисциплинарката поради бездействието им. На 26 март 2019 г. съставът излиза с определение, в което отказва да се отведе.

На 1 август 2019 г. Лалов подава оставка като съдия.

На 4 септември с.г. дисциплинарният състав излиза с решение. По първата група нарушения, извършени от Лалов като шеф на СРС, предлага той да бъде наказан с „понижаване в ранг за една година“, а по второто – за грубото отношение към служителката, със „забележка“.

На 17 септември 2019 г. Съдийската колегия му наложи две наказания „забележка“ за двете нарушения и на същото заседание го освободи от съдебната система.

Методи Лалов обаче обжалва и тричленен състав на ВАС отмени наказанията.

Делото стигна до касация след жалби на Съдийската колегия и ИВСС, но петчленнният състав с председател Любомир Гайдов и членове Илияна Дойчева, Георги Георгиев, Росен Василев (докладчик) и Славина Владова потвърдиха решението за отмяна на наказанията.

Върховните магистрати изцяло споделят мотивите на първата инстанция за изключително забавеното произнасяне по дисциплинарното производство срещу Методи Лалов, което в настоящия случай е над една година.

ВАС изтъква, че дисциплинарният състав съществено е нарушил предвиденото в чл. 319, ал. 1 от ЗСВ процесуалноправно задължение за произнасяне в 14-дневен срок от последното си заседание с решение.

Вярно е, че срокът е инструктивен и изтичането му не е причина за отпадане на отговорността и преклудиране правото за налагане на дисциплинарно наказание, освен ако забавянето е оправдано за събиране на доказателства, изясняване на фактите или се дължи на обективни и непреодолими причини, посочва ВАС. Но обяснява, че в конкретния случай изводът за съществено нарушение е напълно основателен, защото няма никакви обективни обстоятелства, които да оправдаят бездействието на състава за повече от година.

В подкрепа на това становище ВАС се позовава на фактите – първите две заседания на дисциплинарния състав са били насрочени за 31 юли и 18 септември 2017 г. След избора на нов състав на ВСС, на 10 октомври с.г., след направени осем самоотвода, е избран нов състав. Впоследствие заседания са насрочвани за 14 декември 2017 г. и 15 февруари 2018 г., пренасрочено за 26 март, 14 май и 9 юли с.г. Върховните съдии изтъкват, че до тази дата няма данни по делото, а и не се твърдят такива, да са предприемани действия и да са правени искания от страна на ВСС за удължаване на предвидения в чл. 310, ал.2 от ЗСВ тримесечен срок, в който е следвало да бъде приключено дисциплинарното производство. Напротив, продължават те, установено е, че на следващата година, на 14 февруари 2019 г., Лалов писмено е поискал произнасяне по чл. 319 от ЗСВ, а на 1 август 2019 г. е подал оставка.

„Следователно неспазването на предвидения инструктивен срок от страна на дисциплинарния състав, е съществено по характера си нарушение. Необосновано е изложеното от ИВСС в касационната жалба, че неспазването на инструктивните срокове не може да доведе до правен резултат, различен от този, който вече е установен в постановения акт. Дисциплинарният състав необосновано е излязъл извън всякакви разумни срокове за приключване на дисциплинарното производство със съответното решение. От своя страна, Съдийската колегия не е приложила в продължителен период от време механизмите, с които е разполагала и не е упражнила изискуемия контрол спрямо бездействащия си помощен орган. Липсата на контрол от страна на СК на ВСС е довело впоследствие до приемането на двете оспорени пред първоинстанционния съдебен състав решения, които не съответстват на целта на законовите разпоредби за носене на дисциплинарна отговорност от магистратите“, казва ВАС. И допълва, че спазването на законовия срок за преценка и произнасяне за дисциплинарната отговорност на магистрата е гаранция за добросъвестно упражнени правомощия от страна на участвалите в това производство, вкл. и на дисциплинарния състав.

„Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на тричленния състав, изложени в оспорения съдебен акт, относно приложението на правилото на чл. 11 от АПК за извършване на процесуалните действия в сроковете, определени от закона и налагане на наказание, без ненужно забавяне, а ако изключителни по своя характер обстоятелства го налагат – да се поиска удължаване на срока (в случая този срок е могъл да бъде продължен от колегията или Пленума до 6 месеца). Забавеното произнасяне в настоящия случай е обезсмислило целта от налагане на приетите дисциплинарни наказания. Смисълът на дисциплинарното наказание е да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция по отношение на дисциплинарно наказаното лице, като целта е лицето да се поправи и превъзпита, да се промени разбирането му за характера на извършеното от него, както и да му се въздейства предупредително, като му се отнеме възможността да извършва други нарушения. Целта на закона ще е постигната, ако наказаното лице се е поправило и не е допускало извършването на други нарушения, след налагането на дисциплинарното наказание“, изтъква ВАС. Като напомня и друго – наказанията са наложени на Лалов през септември 2019 г. за твърдени нарушения за периода от август 2015 г. до август 2016 г., а веднага след това го освобождава и от съдебната система.

Петчленният състав обаче не е съгласен с твърдението на бившия съдия, че е нарушено правото му на защита заради откази на членове на СК на ВСС да се отведат.

ВАС напомня, че при избора на дисциплинарен състав осем от кадровиците са се самоотвели, но намира за неоснователно твърдението на Лалов, че те не е трябвало да участват във вземането на решението за наказване на заседанието на Съдийската колегия.

„Основанията за отвод на членовете на ВСС са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗСВ и тази норма е специална такава по отношение на административните производства пред ВСС. Нейната цел и предназначение е да се сведат до задължителния минимум случаите, в които член на ВСС не може да упражнява ефективно правомощията си в постоянно действащия орган на съдебната власт, който я представлява и осигурява нейната независимост; определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. С Решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г., Конституционният съд е приел, че е задължително ВСС да работи при най-голяма прозрачност, но от това не следва, че за постигане на тази легитимна цел трябва да се наруши мандатният принцип и да се ограничат правомощия на член на съвета, макар и временно. Разбирането на Конституционния съд е, че самоотводът зависи единствено от волята на лицето, а отводът се иска от някой от участниците в производството и основателността му се преценява от целия състав. В цитираното решение Конституционният съд приема, че забраната някои членове на ВСС да участват в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес произтича от чл. 35, ал. 2 ЗСВ. В случая не се твърди и доказва, че някое от неотвелите се лица има частен интерес от наказанието на Методи Лалов“, обяснява ВАС.

И допълва: „Конституционният съд е приел, че отстраняването не само не е демократично, а е в разрез с конституционното разбиране за понятието „мандат“ като осъществяване на властнически правомощия в област от трите власти за определен период от време. Действително тези съждения на Конституционния съд са във връзка с обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗСВ, но те съдържат и принципното му становище относно статута на членовете на ВСС. Информираността за даден случай не винаги е равна на липса на безпристрастност по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗСВ. Освен това, от административната преписка по никакъв начин не се установява, че неотвелите се членове на ВСС, участвали в гласуването, имат някакво специално негативно отношение към дисциплинарно привлеченото лице или частен интерес. В цитираното решение на Конституционния съд е прието, че ако член с личен интерес не си направи самоотвод при наличие на предпоставките по чл. 35, ал. 1 ЗСВ или не се отведе при поискан от заинтересованите страни отвод и вземе участие в приемането на решение, то последното не е порочно само на това основание, защото участието на лице с частен интерес не е издигнато като основание за отмяната му. При съдебно оспорване на решението заинтересованата страна може да поиска отмяната му като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените разпоредби, само ако без участието на члена на органа с частен интерес, не са налице необходимите кворум и мнозинство на гласовете за приемането му“.

ВАС заключава, че в случая не са налице конкретни обстоятелства, които да пораждат съмнения за субективно пристрастие на членове на СК на ВСС, извън рамките на служебните им функции и ангажираност.

Петчленният състав не е съгласен с аргумента на първата инстанция, че не е трябвало двете предложения за наказание на Лалов да се обединят в едно дисциплинарно производство.

ВАС посочва, че предметът на дисциплинарката се очертава с предложението за образуване, а ВСС е обвързан и дължи произнасяне по вменените в него нарушения.

„При положение че в настоящия случай, към даден момент, е било образувано и второ дисциплинарно производство, същото правилно е присъединено към вече образуваното, тъй като няма законова забрана за обединяване на дисциплинарните производства, водени срещу магистрата и на следващо място – административният орган разполага с правото и е длъжен да прецени цялостната му професионалната дейност при ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Ето защо, с обединяването на дисциплинарните производства, не е нарушено правото на защита на магистрата и не е влошено положението му на жалбоподател. Този извод на съда – за недопустимост на обединяването на двете дисциплинарни производства, е несъществен и не променя по същество крайния извод на първоинстанционния решаващ състав за основателност на подадената от магистрата жалба срещу оспорените решения на СК на ВСС“, посочва ВАС.

Решението му е окончателно.