ВАС внесе в КС въпрос за несъответствие между Конституцията и мерките срещу изпирането на пари, касаещи адвокатите

Върховният административен съд внесе в Конституционния съд на Република България въпрос за установеното несъответствие между чл. 101, ал. 4, изр. второ от Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 27 март 2018 г., посл. изм. ДВ, бр. 70 от 20 август 2024 г.) и Конституцията на Република България.

Административно дело № 114 от 2025 г. е образувано пред ВАС по касационна жалба, подадена от адвокати против Решение № 9306 от 30.07.2024 г. по адм.д. № 11872/2020 год. на ВАС. С обжалваното решение е оставено без уважение искането на жалбоподателите за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 КРБ за противоконституционност на разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) поради противоречието й с чл. 30, ал. 5, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от Конституцията на Република България. Отхвърлена е жалбата против Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (приложими от адвокатите, когато осъществяват дейност по чл. 4, т. 15 от ЗМИП), ведно с приложенията към тях, приети с Решение № 2777 по Протокол № 69/07.08.2020 г.

Член 134, ал. 1 от Основния закон обявява адвокатурата за свободна, независима и самоуправляваща се организация. Общоизвестно е, че в много държави, а и у нас още преди Конституцията от 1991 г. упражняването на адвокатска професия е обусловено от членуване в съответна адвокатска организация, намиращо израз във вписване на лицето, желаещо да упражнява адвокатска професия, в съответна адвокатска организация. Следователно вън от съмнение е, че адвокатурата е красноречив пример за корпорация с публичноправни елементи. Тези елементи изобилстват в нашия Закон за адвокатурата (ЗА). Като урежда адвокатурата, конституционният законодател изразява ясно волята си за съобразност с Основния закон на тази организация.

По своя законов замисъл Висшият адвокатски съвет е висш орган на адвокатурата. Неговите правомощия са точно определени в приетия въз основа на Конституцията Закон за адвокатурата. Висшият адвокатски съвет разполага с определени административни функции, той няма управленски или ръководни правомощия по отношение на адвокатите. Дейността му е регламентирана на равнище закон. Това предпоставя и възможността за законовото овластяване на Висшия адвокатски съвет да издава нормативни актове въз основа и в изпълнение на закона. Това е така, защото с изричната норма на чл. 134, ал. 2 от Конституцията организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Очевидно е, че закона предвижда Висшия адвокатски съвет да издава наредби - чл. 121, ал. 1 „Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема Етичния кодекс на адвоката“. В тези случаи Висшият адвокатски съвет с подзаконови нормативни актове урежда вътрешноорганизационни въпроси и регламентира отношенията, свързани с правомощията му по Закона за адвокатурата, за които е изрично овластен от законодателя.

Поначало Конституцията е тази, която може да овласти държавен орган с правомощието да издава нормативни актове, ако това е свързано с неговата функционална компетентност. В същото време допустимо е закон да предостави възможност за издаването на подзаконови нормативни актове, когато от функционална компетентност произтича необходимостта от издаването на такива актове. Висшият адвокатски съвет в рамките на своята компетентност по ЗА може да издава подзаконови нормативни актове, ако е оправомощен за това със закон, уреждащ материята, резервирана от чл. 134, ал. 2 от Основния закон, а именно ако е оправомощен за това със специалния устройствен Закон за адвокатурата. Именно с цел регламентиране на организацията и дейността на адвокатурата в ЗА може да се предвиди приемането от този орган на съответните подзаконови нормативни актове, обезпечаващи прилагането на закона. Законодателното овластяване на Висшия адвокатски съвет да приема подзаконови нормативни актове е допустимо и оправдано, когато тези актове са инструмент за упражняване на законово установените му правомощия.

Върховните магистрати приемат, че в случая следва Конституционният съд да прецени дали е допустимо от гледна точка на действащата конституционна уредба със ЗМИП да се възложи на Висшия адвокатски съвет да приеме нормативен административен акт, който не е свързан с осъществяване на правомощията му по ЗА.

Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет принципно не нарушава конституционния принцип на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, а точно обратното – създава гаранции за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура, но само когато това му е възложено изрично със закона по чл. 134, ал. 2 от Конституцията, за изпълнение на правомощията му по Закона за адвокатурата, в качеството му на висш орган на адвокатурата.

Разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. второ ЗМИП не отговаря на гореизложените изисквания и в този смисъл влиза в противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, когато установи несъответствие между закона и Конституцията, Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.