ВКС потвърди присъдата от 1 година затвор на Ахмед Муса

Муса е използвал религията, за да проповядва омраза към християните, евреите и всички други религии, се сочи в присъдата

Последната съдебна инстанция – Върховният касационен съд потвърди присъдата от една година затвор и глоба от 5000 лв. на Ахмед Муса.

Присъдата е за проповядване на омраза на религиозна основа. Муса беше съден по делото срещу 13-те имами за проповядване на радикален ислям.

Днес във ВКС е получено уведомление от прокурор за изпълнение на наложеното от съда наказание. Муса вече е в затвора, защото преди дни беше вкаран зад решетките за излежаване на стара своя присъда от 3 години затвор, влязла в сила на 20 ноември 2004 г.

В решението на ВКС се подчертава, че Муса е използвал религията, за да проповядва омраза към християните, евреите и всички други религии, изричайки публично на своите петъчни проповеди в джамиите, в кафенета и на други публични места пред събралите се хора, че "който не е с нас, е против нас", че "ислямът ще победи по целия свят и това ще стане със сила и меч", с "джихат", че "поклонниците на салафизма" са истински мюсюлмани, а всички останали са "неверници", "грешници" и "гяури". В речите си той възхвалявал тези, които "умират за вярата", "слагат бомби и режат глави" в името на тази вяра. Убеждавал, че мюсюлманите трябва да воюват с християните, да "убиват и колят", докато те не приемат исляма.

Съдебният състав на ВКС не се съгласява със становището на защитата, че подсъдимият е упражнявал правомерно конституционно гарантираното му право на свободно изповядване на религия. Според Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) правото на свобода на "религия" има два аспекта – правото на всеки да има убеждение, което е "абсолютно" право, и правото да демонстрира това убеждение, което "не е абсолютно", тъй като може да засегне правата на други лица. Инкриминираните в обвинението факти срещу подсъдимия не засягат "вътрешното му право на религиозни убеждения", което се ползва с абсолютна защитата от държавата. Фокусът в тях е за избрания от подсъдимия начин на демонстриране на религиозните му убеждения и на съдържанието на отправените послания. В словото си подсъдимият приканвал към "свещена борба" срещу християните и други религии, като настройвал срещу тях, наричайки ги "неверници", "гяури" и "грешници" – квалификации, които сами по себе си са достатъчни да разпалят омраза между хора от различни етноси на религиозна основа, подчертават върховните съдии. Те пишат още, че признавайки правото на автономно съществуване на религиозните общности като задължително за плурализма в едно демократично общество, ЕСПЧ предоставя "правото на намеса на държавата", предвидена в закона, когато чрез езика на омразата се засягат изконни демократични ценности, правата и свободите на другите граждани. Такъв според ВКС е настоящият случай.