Заради финансови злоупотреби: Бившият кмет на Тетевен е осъден на 2 г. затвор с 5 г. изпитателен срок

ВКС потвърди решението на Апелативен съд – Велико Търново, с което на бившия кмет на Тетевен Милен Милев е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 2 години с 5-годишен изпитателен срок заради присвояване на пари от общинска фондация, съобщиха от съда.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 29.01.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 281/2022 г. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Милен Милев и неговия защитник срещу въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.

С присъда на Окръжен съд – Ловеч Милен Милев е признат за виновен за това, че в периода 15.04.2009 г. – 29.12.2009 г. в гр. Тетевен при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – председател на Управителния съвет на Общинската фондация „Тома Васильов“, присвоил чужди пари, собственост на фондацията, като присвоеното имущество е в големи размери и е върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 3 години, отложено за 5 години, „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с пазенето и управлението на държавно или обществено имущество“. Оправдан е по обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК за това, че в периода 01.04.2012 г. – 09.04.2013 г. в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Тетевен, не е изпълнил служебните си задължения, като не е ръководил цялата изпълнителна дейност на общината и не е организирал изпълнението на задачите, произтичащи от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С присъдата Детелин Пърлев е признат за виновен в това, че в периода 28.06.2012 г. – 17.03.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата и при условията на продължавано престъпление съставил неистински официални документи, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 4 години. Оправдан е по останалите обвинения.

С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ на Милен Милев – от 3 на 2 години, отменени са наказанията за лишаване от права. Извършеното деяние от Детелин Пърлев е преквалифицирано, присъдата е отменена в осъдителната част и производството е прекратено заради изтекла давност.

Съдебният състав на ВКС приема протеста и жалбите за неоснователни.

Не се констатира наличие на претендираните от държавното обвинение съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и проверката на събраните по делото доказателства. За да приеме липсата на осъществено престъпление от Милен Милев по чл. 282 от НК апелативният съд е посочил, че вменените като неизпълнени от подсъдимия задължения по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и ЗОП (отм.) не съдържат изискване за извършване на действията в определен срок. Нарушението на посочените разпоредби на ЗМСМА и ЗОП в протеста се аргументира с обстоятелството, че подсъдимият не обявил своевременно обществена поръчка за доставка на хранителни продукти в заведенията на бюджетна издръжка на територията на Община Тетевен – обществената поръчка била обявена с решение от 09.04.2013 г. при прекратена със споразумение от 01.04.2012 г. предходна обществена поръчка. Държавното обвинение не се е ангажирало с посочване на конкретна дата, на която според него е трябвало да бъде обявена обществената поръчка. В мотивите на ВКС се подчертава, че не само в посочените от обвинението норми на ЗОП, но и в нито една от останалите му разпоредби, не са предвидени конкретни срокове, в рамките на които възложителят е длъжен да обяви обществена поръчка. „След като ЗОП не предвижда срок за обявяване на обществена поръчка, на възложителят не може да бъде търсена отговорност (още по-малко наказателна такава) за неговото неспазване“, пишат върховните съдии.

По отношение на оплакванията в жалбите на Милен Милев върховните съдии посочват, че въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установените по делото факти, без да пренебрегва, игнорира или превратно оценява доказателствените източници, като не се констатират пороци в доказателствената ѝ дейност, които да пораждат съмнение в начина, по който е изградила вътрешното си убеждение. При установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е приложен правилно.

Тричленният състав на ВКС възприема като неоснователни оплакванията в жалбите и протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Милев наказание. Касационната инстанция не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години. То е съобразено с установените от инстанциите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в пълна степен ще гарантира постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – изтичането на 14 години от извършването на деянието, поради което и е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от 3 на 2 години. В мотивите на ВКС изрично се отбелязва, че наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По отношение на претенцията за намаляване на размера на изпитателния срок от 5 на 3 години върховните съдии посочват, че условното осъждане е правилно приложено и не са налице основания за проявата на допълнително снизхождение по отношение на подсъдимия Милев.

Според касационната инстанция е неоснователно оплакването в протеста срещу преквалифицирането на деянието по отношение на подсъдимия Детелин Пърлев. Подлагайки на анализ доказателствената съвкупност, правилно апелативният съд е достигнал до извод, че цялостната престъпна дейност на този подсъдим, оценена и в светлината на принципните постановки по ТР № 3/41 г. на ОСНК, следва да се квалифицира не по чл. 310 от НК, а по чл. 308 от Наказателния кодекс.