„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА (ГЛАВА 1)

ПРОЛОГ

 

Тя се казва Драгостина Папаризу и определено не си харесва името. Нито галеното Драга, нито Дража, ама никаква вариация на нищо! Една клиентка, с която си станаха близки, я кръсти – Папи (от Папаризу), станаѝсимпатично и така от един-два пъти, като я извикаха по име (тя така се представи и на други клиенти на заведението, които сякаш бяха пришити за него), Папи, сякаш ѝ лепна, застана ѝ добре.

Разведена, с две деца, бореща се сама с предизвикателствата и странностите на живота.

Останалите подробности ще се отбележат в хода на събитията.

Той се казва – Боримир, викат му Борката, много чаровен, усмихнат. Шеф е на заведението, в което работи Папи, и е като магнит за всички, смехът му е заразен. Преди работа “обичайните заподозрени” идваха за кафе. После след работа – пак същите – за по едно малко. И всеки пита – Борката къде е?

Женен, с две деца, жена му го пази по-добре, отколкото Цербер портите на Подземния свят. И – напълно оправдано, е заглеждан от доста познати, непознати и случайно минаващи жени!

Слухове се носят, че бил кръшкал, че някакви афери имал, но Папи бързо схвана, че това са митове и легенди за него. Видно беше, че ореолът на вървежен мъж е факт, но можеше да му срине и авторитета...

Бидейки над нещата, Боре показваше такъв непукизъм, че всякакви теории и конспирации се сгромолясваха.

Но... нещо се случи, от нищото, в един непредвещаващ събития ден....

 

В ПРЕДИШЕН ЖИВОТ

Влагата в градината се изпаряваше и ранната лятната мараня не вещаеше добро за цветята. Той упорито гледаше в краката ѝ с изследващ поглед.

– „Знаеш ли, Папаризу“, той нарицателно я назоваваше акцентирано по фамилия, истински му харесваше. – „Имаш проблем с краката“.

– „Така ли, Шефе?“, искрено се учуди тя и щедро застана пред него. – „Да вдигна ли малко още полата да видиш по-добре?“ – продължи със загрижен тон, но иронично повтори действието, все едно запряташе ръкави. – „Сега, Шефе, вижда ли се по-ясно?“

Той се правеше, че не забелязва иронията, а гледайки краката ѝ, заключи:

– „Ето, нали ти казах. Десният прасец ти е по-развит“.

Папи, престорено сериозно заоглежда вече оголените си до половина бедра, коленете и плъзна поглед по прасците, които някога бяха тренирали на балетни палци.

– „Знаеш ли, Бос, сигурно в предишния живот съм била пехотинец“.

От предната маса се чу сподавеният смях на млада двойка, а зад нея някой даде жест с ръка за поръчка. Тя взе тефтера и, оставяйки го, забърза към клиента.

– „Внимавай сега да не счупиш глезен!“, вметна наставнически той след нея и демонстративно продължи да попива с очи походката ѝ. Не му беше ясно как здравото ѝ тяло се крепеше на тези свръхтънки глезенни стави.

Тя беше убедена, че в предишен живот е живяла в Египет. Запленяваше се от мистичните тайни на тяхната езотерика, четеше много за философията на живота им, но сегашната действителност я изхвърляше с квантов скок в ежедневна сивота. В този си живот трябваше да се учи ежеминутно, да анализира, да мисли светкавично, да чете „Декамерон“, но да внедрява атмосферата на „Дон Кихот“; да живее в „Дома на белоцветните вишни“. Нооо..., разведена и сама, с двете си деца, на петия етаж на блока в софийския комплекс – прозаично и равно. Еднообразието в последните години беше притъпило чувството за безпричинна радост, да се усмихваш, защото времето те радва или защото имаш час време за себе си и любимото кафе сутрин. Животът я беше принудил да работи в кварталната кръчма, макар и по неин първосигнален животоспасяващ избор да изхранва децата, но истински съществуваше в свръхестествените си сънища, които ѝ напомняха коя е била – а, може би, и коя може да бъде. Затова трябваше да се учи как от хаоса на предишно и настояще да изгради своята завършена реалност.

 

Какво ще се случи с Папи и Борката...