„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: НАЙ-МИЛИТЕ ВЪПРОСИ (ГЛАВА 4)

Папи се събуди с ясната мисъл, че кацналата съвест на рамото ѝ ще я преследва, ще скубе косата ѝ при всяко намерение към него и ще я боде безмилостно под ребрата. Рано сутрин, в съзнанието ѝ, още сънено, се въргаляха противоположни чувства. Цялото вътрешно уважение към статуса му на семеен мъж се беше впило в безутешна битка с непреодолимото ѝ желание да е неин. Неусетно се намразваше, че се бори за загубена кауза. Там, някъде между съзнателното и безсъзнателното, изригваше желанието на плътта и падаше на земята, повлечено от собствената си тежест, но заслужило адмирации заради героичното упорство. Реши, че би трябвало да влее в емоциите си повече хладен разум, да се поспре и моментните пориви да не я завличат в Царството на осъдените заради грешни помисли.

Когато отвори очи, светът вече не беше същият. Заключи, че в любовта си всеки ден обичаше колкото е възможно повече. Беше наясно и с това, че е изморена да очаква всеки ден нещо малко повече от предния ден. Стана, взе си душ, облече стабилните си служебни чувства и като аксесоар им прикачи едно съмнение – до кога да крие истинските под маската им? Така отиде на работа.

Той сновеше около нея, всеки път минаваше по-близо и по-близо, без да я докосва. В един миг Папи усети, че пламва от близостта му и почувства сякаш излиза от контрол. Пренесе се в онзи паралелен живот, в който лежеше в прегръдките му и го целуваше, целуваше, целуваше... Някъде от друга вселена дочу глас:

–             „Девойче…? Ехо, девойче, какво става? Кажи какво ти е? Защо си такава...? Какво се случи? Нещо тук в работата ли? ... Или... ?“

Най-милите въпроси, изречени в миг, които ѝ подкосиха краката.

Сладостта на неговата загриженост се разля като панацея върху ранената ѝ душа.

–             „Не! Нищо няма да ти кажа…“– се чу да изрича сякаш някой друг вместо нея – „При още един въпрос ще ревна и два дни ще ти кънтят ушите!“

Боре я гледаше мило, наистина мило…, топлите му пъстри очи я прегърнаха успокояващо:

–             „Добре, добре, недей тогава“ – тихо се съгласи.

Разбра, че нещо я тормози много и отпрати всичките си въпроси, за да се съсредоточи и да я наблюдава. Докато се движеше край масите, тя улавяше погледа му и се чувстваше засмукана, залепена за него. Видя се здраво впримчена в чувства, които си беше забранила да изпитва след развода. Нали и сутринта си каза, че ще слуша поне малко съвестта си, нали уж беше решена да си сложи спирачки! -  “…втасах я, пълен провал съм, плановете ми грохнаха !” – самобичуваше се Папи.

Следобед дойде Катрин и това малко я разсея. Седна с брат си на една маса и поръчаха бира. Папи им сервира и се позавъртя около тях с намерение да сподели, но в присъствието на брат ѝ беше неловко. Катрин изглеждаше прекрасно, внасяше ведрост и спокойствие, на връщане към бара, Драгостина ѝ изпрати въздушна целувка. Запъти се към кухнята да вземе дробчетата по селски, когато мобилният ѝ удари камбанката за съобщение - „Ако знаеш как те гледаше, докато ми изпращаше целувки! Неузнаваем!”

Папи полудя, подскочи, засуети се и не знаеше какво да направи и къде да отиде. Не повярва! Не, всъщност искаше да повярва, че Катрин не грешеше. Излезе в градината, Катрин ѝ се усмихна доверително и кимна безмълвно и убедително. Почувства се на седмото небе. За пореден път си направи извода, че човек никога не трябва да казва „никога”. Беше се зарекла и за още нещо – никога повече да не позволи на себе си да стъпва на крилата на мечтите... Сега отчиташе, че няма по-красиво от една мечта, а нейната беше като сънищата ѝ – носеше мъжествено тяло, с топли силни ръце, които знаеха как да докосват и покоряват, и много, ама много несдържана страст...

Катрин дойде на бара да ѝ плати. Седна до нея и търпеливо я изчака да свърши със сметките.

–             „Мило, утре свободна ли си?“ – я попита, като забеляза че Боре ги гледаше и открито слушаше разговора им, сякаш го беше инициирал той.

Обръщайки се към Папи, Шефът нетърпеливо се намеси в разговора им, като режисьор стриктно следящ и подаващ реплики на актьорите:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

-              „Тъкмо да кажа, че и аз съм свободен!“

Папи се скова пред тази откровеност и факта, че се отпускаше да говори пред двете, което досега никога не беше се случвало. Съвзе се някак и с усмивка продължи към Катрин:

–   „Е, мила моя, утре имам малък двучасов ангажимент и после съм „твоя”!“

–   „Свикнала съм да те чакам“ – намигна ѝ Катрин.

       Папи продължи разговора, целяща просто да го задържи близо около себе си. Знаеше, че нищо няма значение – нито дали той е свободен, нито тя дали е свободна, всеки от тях двамата щеше да е само и единствено в своя си живот, c'est la vie, както казват французите. Боре владееше изкуството да приласкава и после изненадващо да те оттласне назад, което си беше завидно майсторство.  Гласът му изкусно преливаше от задушевен и разнежен в подигравателен. Когато оставаха сами, изведнъж млъкваше. Тя не знаеше на какво да припише тази негова внезапна въздържаност – на боязън или на умението да направлява играта с отрезвителна студенина. Това пораждаше у нея катаклизми на колебанието. Но когато отново си стъпеше на краката и поемаше стремглаво напред, нямаше равна на себе си. Бореше се усърдно с двете упорити мисли: че разочарованието може да я възпре, или че човекът, когото толкова много искаше, не би си позволил да тича извън семейната пътека.

Нейният огън можеше да бъде укротен само от огън. Този мъж, когото всеки ден виждаше, но не беше докосвала, който като видение изпълваше сънищата ѝ, постепенно превръщаше и нея във видение. Имагинерните изживявания неусетно започваха да заместват реалността... Тя дали си даваше сметка за пораженията от това? Дали виждаше, че е на сцената на нечий друг живот, докато нейният отчаяно я викаше и подскачаше и махаше с ръка, нооо Папи не го забелязваше…