„Изневярата“ (част 9): Размишления

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

В къщата цареше тишина. Калина и Нико спяха дишайки равно. Той се съблече и с огромно удоволствие предаде собствената си тежест на спалнята. Краката на Оксана минаваха на бърз кадър и после се връщаха пак в заспиващото съзнание на Найден. От своя страна джина също беше свършил чудесна работа. Замаяната му глава не приемеше никаква сериозна мисъл и съня го обгърна, взе го за ръка и поведе към царството на Морфей. Капките дъжд които тропаха по прозореца на спалнята отмерваха в обратно броене времето до старта на дълбокия сън на Найден. Последно сякаш осъзна, че натрапчиво чува една и съща фраза на Оксана и чупене на чаша.

Дните се заредиха още по-едни и същи. Младото семейство беше потънало в неприятно мълчание и търсеше отново, някой страничен присъстващ, за да се получи разговор помежду им. Асен имаше много ангажименти и рядко се засичаха. Калина усещаше липсата му, а напрежението в мъжа и съответно вдигаше нейното. Опита се няколко пъти да отвори дума и да разпита внимателно, но не ѝ се получи. Усещаше, че проблемът идва от работата на Найден. Проведе приятелско-проучвателен разговор с Оксана. Удари на камък и там, но женската ѝ интуиция не я лъжеше. Нещо е станало в офиса!.... Беше споделила с приятелката си Елизабет, за невидимия проблем настанил се в душите и дома им. Бети от година вече беше в Англия, работеше там в един частен телевизионен канал като журналист. Имаше напрегнато ежедневие изискващо от нея да се доказва в работата си всеки ден сякаш е за пръв път на работа. Макар и кратки, разговорите между тях бяха наситени и една през друга се засипваха с – кой, какво и как. Елизабет я посъветва от психологична гледна точка да помогнете на Найден, като практикува умението известно като активно слушане. Ако Калина успее да го предразположи да говори с нея, да не се опитва да дава съвети, а просто да слуша какво казва. Е да, ама как да стане изобщо да се стигне до разговор!

Една вече, тя просто не издържа, разплака се в банята докато се къпеше. Три тропания на вратата секнаха сълзите ѝ.

Калина какво става? Отвори вратата!- заповедно и остро, гласът на Найден показа, че не търпи отказ.

Нямаше накъде, отвори вратата от банята, която замъгли за секунда сериозното му лице.

Е, така ли ще я караме? Няма ли да е по-лесно, ако това твоето...,  настроение го покажеш пред мен? – и той се подпря на касата на банята показвайки, че няма намерение да се мръдне и сантиметър.

Нещо в Калина се преобърна в стомаха и. Тъжната топка образувала се в душата и, бавно и сигурно се превърна в коктейл от бунт, агресия и неудовлетворение от положения труд от нея да е чута и забелязана. Ококори очи в ступор, за миг си помисли, как е възможно той да не бе забелязал, колко тя иска това да е нейният разговор, а не неговия. Грабна хавлията, изцопа във водата, полуоблечена, полусъблечена, блъсна Найден едновременно сграбчвайки го за тениската и го избута със сила в кухнята. Водата течеше и по двамата, по земята, за малко се подхлъзна но успя да запази равновесие. Спря инерцията на тялото си в масата, от там бутна без да иска чашата с джин на Найден, която повтори елегантния скок на онази в бара и падайки се счупи на пода. Наведена над него, дишаше на пресекулки, стискаше в юмрука си тениската му. Блъсна я главата от болка, разбра че ако не пусне гнева си да излети някак, токсичното чувство в нея ще я завлече в черна дупка. Пое дълбоко въздух, пусна тениската на стъписания Найден и отсече:

Колко време те чакам? Колко време ти трябва за да разбереш, че твоето глупаво мълчание ни отчуждава, какво трябва да селучи за да разбереш, че съм ти най-близката? То не питах елегантно, то не пробвах да те разпукам от някъде, то не пазих тишина, то... просто нямам думи!!!!! Ако самооценката ти е е изцяло пришита в работата ти, говори бе! Явно ти се определяш от това, което правиш в работата си, това, което можеш да предложиш в социалната си среда, а семейството ти?... Изпадна в депресия, от там – пълна липс на сексуално желание и липса на комуникация! Импотентен в работа - импотентен и в спалнята, и в къщи? Какво става Найдене, какво?...

Найден стана бавно. Запали цигара и я погледна в очите, които пак плуваха в сълзи. След миг в пълно мълчание я вдигна на ръце, душата му се разцепваше на парчетата като чашите пострадали от набралото му се напрежение и занесе Калина на спалнята. Тя хлипаше на рамото му, но нямаше капка противостояние на неговото действие. Последва поне шест степенно гурме меню за което спалнята ще да замълчи завинаги. Пир за душата и тялото, шоколад за изстрадалото търпение на Калина и здрава, мощна глътка горчив джин за Найден.

После тя заспа, беше тотално изморена. Той стана тихо, запали загасената цигара в кухнята и допи джина. Главата му се замота, защото твърдият алкохол беше в две трети превес над безалкохолното. Точно това искаше, да изпие три глътки и да се строполи с куха глава. Преди да легне старателно измете стъклата от пода. Нико щеше да стане бос на сутринта. Легна  в своята част на спалнята и краката на Калина се стовариха над неговите, така както заспиваха когато някога любовта се чудеше как точно да се разпростре. Така де, ама сънят му беше изчезнал! Не стрес, не алкохол, не секс, нищо не доведе спокойствието. Размишляваше..., време ли е да каже всичко? Размишляваше, ще загуби или ще се довери на разплаканите очи на жена си, която като чуе за провала, няма да се разплаче за изгубената детска на Никола, за провала на лятната им отпуска която нямаше да е на Миконос, за проваленото и започване на работа.... Почувства се предаден от себе си. Искаше да се върне, но беше заклещен между неспиращата си надежда за провала на плужека-шеф и надеждата, че това ако се осъществи по-бързо, Калина ще се усмихне и ще го гушка като коала. Размишляваше..., ще поговори пак с Оксана, тя е веща в занаята да измисля изходи.. И заспа някак, но краката полети с джин пак бяха на преден план на прожекцията в съзнанието му. Миришеше на пролетен дамски парфюм в съзнанието му. Калина и Оксана се смееха заедно на една маса в бар. Шумно си казваха наздраве, едната беше с малинов гланц за устни, а другата с тъмновишнево червило. Той поиска да опита вкуса на устните и на двете, когато те се разпаднаха и се превърнаха в пепел. Озова се сам в офиса, видя се отстрани, малък и скрит под бюрото си, а от някъде миришеше на кафе.... Калина го издърпа за ръка и му се скара, че големите мъже седят на стол, къде беше всъщност!? Оксана го намаза с гланца си, вишни....