„Изневярата“ (част осем): Споделена мъка – половин мъка (факт!)

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Минаваше 19:30 ч., Найден седеше на бара с две чаши розов джин и чакаше Оксана да дойде. Поглеждаше към вратата, през която се надпреварваха да влизат малки компанийки от хора зажаднели да потопят работния стрес в споделено питие. Подхлъзваше чашата по стъкления плод от едната ръка към другата, хареса му как умело се справя със скоростта, без да се разлее джина. Чашата беше потна и оставяше мокра  следа, която за миг се превърна в мини водна възглавница. Мина покрай ръката му и излетя елегантно в стил – свободен скок, без да успее да я спре. Погледът на Найден беше ням свидетел на разплискания във въздуха джин. Чу се логичната развръзка – трясък, стъкълца навсякъде, напитка по пода и част от нея стичаща се по краката на Оксана, която вече се беше приближила до масата.

-  Ееееее, Найденееее! Това са ми новите кецове! – почти изписка тя отскачайки назад, но вече беше късно. Мокрите петна върху ябълковото зелено на въпросните нови кецове я накараха да застине. В погледът ѝ се четеше, че не би приела и прашинка върху тях, но….

-  Леле Окси! Ще ти купя нови! Само спокойно, ще оправя нещата – с лек фалцет в гласа си, Найден безпомощно се взираше в очите на колежката си и търсеше в тях отмяна на тичащата към него смъртно-кецова присъда.

Седяха двамата прави край масата, гледаха се един-друг в пълно мълчание. Той я държеше за ръцете в знак на пълно съкрушение, тя като ледената царица – не мигаше и не помръдваше. Сервитьорът се суетеше като се опитваше да измете стъклата и да измие, някак провиращ дръжката на парцала помежду им. Криво-ляво пооправи и се отдалечи говорейки с жестове на колегите, че няма как да прекъсва ситуацията на клиентите за да изчисти перфектно.

-  Осъден си да ми купиш каквито аз посоча и каквито аз пожелая кецове от онзи магазин на Витошка. Само с трите чифта обувки на витрината! Нали знаеш, колкото по-скъп, толкова по-празна витрина! – Оксана едвам се сдържаше да не се разсмее гръмогласно. Тя много добре знаеше, че тяхното приятелство е далеч над нещо материално, но пък се забавляваше с гипсирания си колега.

-  Оффф…, Оксана…. – с облекчение изпусна въздуха от себе си младия мъж.

Дръпна бар стола, тя седна и пусна смеха си, който огласи половината заведение. Поръчаха си нови питиета и разговора между тях тръгна леко. След още една поръчка джин, споделяния, спорове и съгласявания, Найден изведнъж замълча. Тя чакаше търпеливо, явно следваше нещо важно за казване щом паузата е толкова многозначителна.

-  Яд ме е, че такъв разговор като този с теб, не мога да проведа с Калина – въздъхна Найден.

-  Не е така! Обременени сте и двамата от всичките ангажименти и това затваря вратите един към друг. Ти си свястно момче, грижиш се за всичко и всички. Ясно е, че отговорностите ще те изсмучат и не ти оставят време за подготовка за следващите. Не те бави нищо, едно- второ- трето, и ми е ясно с колко неща чисто в материален план - си, или по- точно ще се простите…. Ама, приеми го и отивай при Калина да и кажеш, стига отлага! Това не е смъртна присъда за желания и мечти и не е твой личен провал в крайна сметка!

-  А ако тя точно това помисли? Че е личен провал? – прекъсна я Найден. – И знаеш ли, то не е само това… Сексът ни беше като куц кон напоследък, сега вече е пенсиониран кон! Лежим си и всеки чака другият да направи нещо и като никой няма инициатива, след десет минути сме заспали, та даже и похъркваме.

Найден изгълта на екс една доста голяма доза джин. Това му признание и той не знаеше как се откъсна от него. Явно беше седяло зад ъгълчето на устата и решило да излезе на свобода в първия удобен момент.

Оксана се сконфузи от признанието, но се отърси бързо, сложи ръка на неговата и дръпна монолог в чест на откритото и приятелско споделяне. Гарнира го с примери от собствения си живот като малко  ги утежни, за да са в синхрон с неговите проблеми. Найден се почувства замаян и отпуснат, погледна часовника, който сочеше девет и половина. И на Калина не се беше обадил, че ще закъснее и с такси трябваше да се прибере, че четири джина никак не бяха за подценяване.  

-   Окси, ставай! Калина ще ме обеси, сигурно е ядосана, трябваше да и се обадя, ставай, ставай!

Платиха бързо, поръчаха две таксита, които дойдоха след пет минути. Целунаха се приятелски и всеки пое по пътя за вкъщи. Заваля, дъждовните капки потропваха по стъклата на колата. Времето вътре в Найден беше кротко, джинът ли имаше заслуга или Оксана… С приятна сладост усети, че след като си каза всичко, някак му олекна. Някъде беше чел, че – Споделената мъка е половин мъка. Явен факт! Прихвана една мисъл в главата си, която манифестираше с червени лачени обувки на висок ток. “Те май биха отивали жестоко на дългите крака на Оксана!!...” – стресна се, защо помисли това...!?