„Изневярата“ (част седма): Промяната - Дистанция - Самоизяждане...

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Отиде половин час по-рано на работа, даже си сложи червената маркова риза, искаше да го забележат. Насили се да изглежда усмихнат, започна да тренира естествена усмивка още в колата. Направи си кафе преди другите колеги, седна на бюрото си и огледа наоколо. Хубав интериор имаше офисът, въпреки че му викаха – Аквариума. Мокетът бе мек и винаги свеж, всички работни места блестяха. От фирмата, която чистеха поддържаха безупречно, където и да погледнеш. Е, да ама можеше да е ей там – отсреща, самостоятелно и с по-висока заплата. И всичко щеше в естествен ход да се случи без напрежение. “Повече пари, детска за Нико, Калина доволна на работа отново, почивка като хората… Момчил, тц тц тц, как бе!?” – не довършваше изреченията в главата си, те изскачаха хаотично, плезеха му се в лицето и тренировката за усмивката отиде на вятъра.

На всичкото отгоре, вратата на асансьора се отвори и в Аквариума влезе Момчил. Той не видя Найден, който се плъзна назад в стола си, за да стане невидим, но се чу изскърцване. Новият шеф се обърна рязко и с поглед засече колегата си. Изсумтя под носа си нещо като поздрав, но не му се разбра. Найден от своя страна удостои с мълчание всичкото това, обърна се с лице към прозореца и с гръб към новия си шеф.  Един по един влизаха останалите от неговият отдел. Пристигнаха Мариана и Оксана, които от вратата му се залепиха и една през друга се надпреварваха да прогнозират скоростното падане от власт на Момчил. Бил смотаняк и винаги със закъснение реагирал на стресовите служебни ситуации, не умеел да бъде гъвкав. С една дума краят му щял да дойде успоредно с финала на изпитателния срок. Найден се напрегна. Колегите го гледаха крадешком или идваха при него да съчувстват открито колко съжаляват, че той не е новият шеф. Събрал достатъчно дози от всичко, стана рязко и отиде до тоалетната с надежда там да няма никой и да се спаси от жуженето. Намокри лице, погледна се в огледалото, повдигна чело с мимика и специалитета му - мрачната бръчка, между веждите леко се заличи. “Ще се дистанцирам от всички за седмица-две, даже може и болничен да си взема, не…., тъпо ще е. По-малко разговори, повече усамотение, не предвидих тази вълна…”- Найден планираше стратегия на поражението и не се усещаше как се плъзга все по-надолу по спиралата.

Нежеланието да приеме факта и бягството от разговора с Калина, се сляха в едно доста високо препятствие. Вместо да си опрости живота, Найден усети, че сам си изгради два проблема. Дойде ред на самоизяждането – защо се предаде на негативните мисли, голяма работа падението (ако изобщо можеше да се нарече така) в работа. Щеше да има нови шансове, а пък за дето излъга жена си, пожела да си удари главата в стената. Прибира се днес и сяда да ѝ обясни всичко, в крайна сметка то и сега работата му беше добре платена. Е..., щяха да отложат връщането ѝ на работа за малко. Вероятно все някоя баба ще удари рамо да гледа малкия, ако пък Калина тропне с крак и каже, че се връща на работа и това е… Главата му гръмна, а денят даже не беше започнал, беше само 9:20 сутринта. Искаше да се махне и да свали от себе си отговорности, очаквания, обяснения, безсъние, колегиални съчувствени разговори, всичко! Излезе от тоалетната и бавно закрачи по коридора към бюрото си.

Столичният пейзаж от прозореца на 18-ия етаж на сградата го спря, загледа се в хората, които изглеждаха като мравчици. Проблемите избледняха за секунда, сякаш гравитацията на земята ги засмука. Чу меки забързани стъпки към себе си, обърна се и – пак Оксана! Хубава жена, малко по-голяма от него, дете от смесен брак. Баща ѝ от Башкирия, разказваше за роднините си там, че живеят в руската Швейцария. Майка ѝ от Пирдоп, да се чуди човек как ги е събрал живота, но – факт! Тя беше с пъстри очи и сламено руса права коса. Поддържаше се много, грижеше се за себе си, ходеше редовно на йога и бягаше в парка. Готина мацка, всички мъже я заглеждаха, а тя не проявяваше интерес към никой. Говореше се, че имала тайно гадже, доста по-голям от нея и женен. На всичко, което стигаше до нея като клюка и слух, тя отговаряше със смях и казваше – “Пикантен живот имам, а?...” Беше единствената колежка на Найден, която се познаваше с жена му и двете си допаднаха от пръв поглед.

- Каза ли на Калина за фалстарта си като шеф на двата отдела? – с ръка го дръпна леко към себе си. Оксана и впи поглед в неговия, който все още гледаше хората-мравчици.

Последва дълго мълчание, Найден отстъпи крачка назад от нея и се наведе над ухото ѝ.

- Не! И разчитам на това, че няма да си тайният вестоносец, закрепващ приятелството си с жена ми, като първа ѝ кажеш истината, налиии?

- Не съм порта бе, Найдене и плюс това те питам, защото съм от твоя отбор! Личи колко си потънал, раздразнителен си, не говориш, дистанциран си….

-  Е, какво да направя, личи – не личи, се ми тая! Докато отвътре хвана мазол да гледам как Момчил прави вятър след себе си докато ходи като петел около нас – такъв ще съм!

-  Айде на джин пауза след бачкане? Да обсъдим ситуацията и да плюем по кофтия избор на горните шефове, ммм?

-  Добремм, направо в заведението около 19:30,  ще те чакам – Найден бръкна с ръце в джобовете и продължи към мястото си.

Оксана на свой ред се погледна в огледалото в дамската тоалетна. Въздъхна. Беше ѝ тъпо заради случката. Найден заслужаваше поста, а Калина и беше споделила колко е чакано това повишение от нея и какво разочарование ще ѝ донесе новината…..