„Изневярата“ (част шеста): Промяната

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Найден излезе от стаята на шефа си вкиселен. Мислите му се блъскаха в главата като орехови ядки в мелничка и вдигаха врява. Как? Защо точно Момчил го назначават да ръководи двата отдела, които сляха наскоро, а не него…!? Нали уж той беше сигурният печеливш!? Образованието на колегата, начинът на разговор с клиенти и доставчици, едните и същи панталони, които носеше почти всеки ден не даваха нищо забележително в него!

“Костваше ми много, много труд! С всяко влизане в офиса - доказване сякаш съм за първи ден…, кой е този бе, кой го набутва вечно навсякъде, на кой е човек?” – не спираше да се самоизяжда Найден. Беше наранено самочувствието му, виждаше се като губещ, което не беше проблемът. Губещ от Момчил! Егото му се бореше не много успешно да запази равновесие и да не се чувства наритано в ъгъла. Свъси вежди още повече, сети се за вечерята, която чакаше с удоволствие и съжали, че точно преди нея стана този разговор. Имаше нужда от питие и вкусно хапване, за да се наслади и поне малко да подобри вкуса в душата си. Времето вътре в него беше облачно и доста хладно. Студеният душ отдалечил го от повишението в длъжност и съответно от по-високата заплата заплашваше да полее и жена му, която чакаше търпеливо да чуе хубави новини.

Караше бързо към вкъщи. Трябва да се изкъпе и да помисли дали да не каже гадната новина на Калина друга вечер, а не тази… Веднага се съгласи със себе си, погледна в огледалото за обратно виждане присвитите си очи и повдигна вежди, за да ги отвори. Почувства се малко по-добре, че вечерта им ще е пощадена от към въздишки и насърчителните думи на Калина, която ще ги каже, но дали ще им вярва?...

Влетя вкъщи към 19:30 закачил широка усмивка. С Никола на рамо изхлузи маратонките от краката, целуна жена си ѝ подсвирна свалячешки като я видя.

- Любовче! Ма си хубавица беее! – очите му бяха истински отворени, не се налагаше волево да си вдига веждите. – Милата ми, признавам, че бях забравил коя е секси и с крака за припадък!

- Е коя бе Найдене, коя е тази? Жена ти много ясно! – фръцливо и с усмивка до уши Калина се наведе кокетно към фурната, обръщайки пилешките бутчета да се запекат и от другата страна.

Малко под преса, малко под напрежение, вечерта стартира успешно в 20:30 часа. Асен донесе салатата – фантазия, както я нарече с дресинг “Тайна”, сипан в тумбеста стъклена каничка. Масата придоби завършен вид с налята жълта ледена ракия в чашките, подарък от тъщата. Сини подредени чинии, до тях салфетки в бледожълт цвят и две жълти свещи придаваха топлота и изисканост. Никола лежеше в креватчето си и забавяше темпото на мигане, знак че сънчо е дошъл.

Хапваха, пийваха, вилиците щастливо тропаха по чиниите, салатата на Асен изчезваше бързо в дует с вълшебния салатен сос. Златистата препечена кожичка на бутчетата, картофките с чесънче и приятелският разговор внесоха в компанията чувство на дълбоко удоволствие.

- Несъмнено сме сраснали с работата, зависим от нея, отдаваме се до изтощение понякога, даже много вечери не ми идва сън…, лягам и край! Очи облещени, гледам как Луната пътува и чакам да заспя и не, и не…. – Асен навиваше с пръсти на малко ролце откъсната част от хартийката на бандерола на цигарите и запита Найден – Какво става с теб, спомена ми Калина, че чакаш някакво раздвижване във фирмата? Надявам се, че ще споделиш добри новини?

Това беше моментът в който Найден се върна в себе си и видя, че самочувствието все още седеше в ъгъла на душата му. Намести се на стола, макар че нямаше нужда, изкашля се, въпреки че и от това нямаше нужда. Запали цигара, веднага след току що загасената, извади от някъде усмивка и с имитация на приповдигнато настроение каза:

- Вървят нещата, вървят…, чакам окончателното сливане на отделите, от което ще следва разговора ми с шефа. Няма как да се променят нещата, един колега от другия офис е близък със секретарката на моя шеф. Та, тя му е казала, че моето име се спряга – и повдигна убедително настроението с “Наздраве” от бялото вино на баща си. – Бащата е майстор на белите вина, добавя даже и ванилия на пръчици, за това аромата е такъв! – и вдигна изпотената чаша с кехлибарен цвят към светлината на лампата.

-  Ама любов, не мина ли вече повече време в чакане, нещо ми се стори доста…, сякаш трябваше момента на финала да е настъпил? Така чакам да кажеш, че може да запазя оная екскурзийка – и Калина разроши няколко кичура, заравяйки пръсти в косата му.

-  Ще стане де! Ама пък може и изненада да има, ако не съм аз, а е друг някой, де да знае човек…. – Найден сниши тона и погледна жена си изпитателно, проследи сенките по лицето ѝ, отчете краткото емоционално падане на настроението ѝ.

-  Е, как изненада? – големите очи на Калина сякаш увеличиха формата си тройно – Нали говорихме да запишем Никола на частната детска, ако не вземеш увеличението на заплатата съм загубена и няма да мога да се върна на работа!!

Гадната болна тема влезе шумно в притихналата кухня и седна на масата отгоре. Върху бялото вино, върху хрупкавата пилешка кожичка, разля настроението на Найден по пода и даде да се разбере, че няма намерение да се махне. Пострадалото его, мечтата за по-висока заплата, благородната лъжа, че още нищо не е ясно и ококорените в надежда очи на Калина отлитаха някъде. За това знаеше само той, жегна го в стомаха, отяде му се, отпи му се…..