„Изневярата“ (част трета): Срещата

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Вече беше 18,15 часът и Калина чакаше Найден на детската площадка с кенче студена безалкохолна бира. Когато влезе преди час в магазинчето да я купи, завари как шефът обясняваше за сутрешната случка с нея на една съседка от отсрещния блок на карето.

-         А! Ето те, кажи, кажи на госпожа Черкезова какво стана, че не е довидяла, пък се интересува… – с очакване я подхвана Ивайло (шеф на магазина) – Ти най-добре ще си обясниш, нали? – насърчително помоли с поглед.

Толкова ѝ беше неприятно че се е разчуло, толкова да не ѝ се влизаше в обяснения, че чак мълчеше, а в главата ѝ се вихреха най-кратките възможни отговори.

Госпожа Черкезова - приятна стара дама с аристократично поведение - я гледаше съчувствено, явно следствие на краткия разказ преди появата ѝ.

-         Милото дете – с прочувствен и леко треперещ глас старата госпожа сложи ръка на едното рамо на Калина. – Какви хора има! Как така ще кара колата си толкова бързо този дето е от вчера тук! Та ние сме съседи с принципи и възпитание! – гласът на мадам Черкезова се извиси в твърд фалцет.

-         Всичко е добре, щом свършва добре –лепна най-широката си усмивка Калина. Леко отмести ръката на старата жена от рамото си. – Той, мъжът де…,  искрено ми се извини и много моля да не коментираме повече, всичко е приключило! – с кенчето в ръка младата жена излезе за секунди от магазинчето с набрано негодувание в душата, заради обсъждането, коментарите, мълчаливите погледи, които се забиваха в гърба ѝ, заради гадния старт на деня, заради предстоящата среща и просто, защото искаше да избяга….

    Тичащ като малко пате към баща си, Нико знаеше, че татко му ще го хване и ще го подхвърли във въздуха няколко пъти, после гушкане, целувки и смях. Така и стана, Найден го премяташе и гъделичкаше, а малкият пискаше щастливо.

-         Любовче? – таткото прегърна жена си, без да пуска малкия на земята и целуна и двамата по ред. – Оха, бирата е още студена, щастие след работа! – Найден се стовари на пейката, издърпа езичето на бирената кутийка и жадно отпи няколко големи глътки наведнъж.

-         Как мина понеделника? – уж с усмивка, но с накокошинена топка под лъжичката, попита Калина. – Дойдоха ли онези коли дето за ремонта… ?

-         О да, шефът беше бесен! От главния офис отложиха пристигането на частите, а трябваше…. – гласът на Найден остана като фон, тя чуваше обяснението фиксирала фигурата на Асен, който идваше към тях с плик пълен с нещо.

Гледаше го как върви бавно, уверено, сякаш изморено и крадешком поглеждаше ту нея, ту Найден, станал наясно, че той е мъжът, на който ще се извинява.

-         …мдамм, аха, аха… -  Калина участваше в диалога с мъжа си, разсеяно, но пък той не забеляза, защото наистина имаше нужда да сподели отминалото напрежение.

   Найден сниши тон и забави говор. Двете действия – разговорът с жена си и учуденият му поглед се смесиха. Непознатият за него Асен вървеше право към тях двамата, спря се подавайки ръка за запознанство.

-         Здравейте, казвам се Асен, ваш съсед съм от няколко дни, всъщност наемател на апартамента на третия етаж вляво, във вашия вход – приветливо и притеснително усмихнат, Асен продължаваше да стиска ръката на Найден сякаш искаше да каже още нещо, ама е мисълта му рязко е свършила.

-         А…, ок, не съм ви виждал, ами…, да, добре, приятно ми е, Найден – и продължи здрависването също усмихнат и в очакване да чуе повода за запознанство дали е само това. – Извинявайте, ако се държа странно, но рядко се случва нов човек във входа да дойде да се запознаем – с кратък искрен смях и приключено ръкостискане Найден погледна Калина и сложи ръката си върху рамената ѝ.

-         Да, да, така е, но пък нека разчупя стария модел, да почерпя по повода и да добавя едно извинение към газираното, което взех да се чукнем за наздраве.

   Асен бръкна в плика, извади три “Крадци на ябълки”, отвори ги с отварачка закачена на ключодържателя си и ги подаде в ръцете им. Найден в същото време погледна Калина, погледна и Асен, през главата му прелетя мисъл, която веднага се появи на устата му:

-         Любов, запознай се с Асен, хубаво е, когато има хора на нашата възраст, пък и пред блока, с който е приятно след бачкане да се видиш на по един, два “крадеца” – Найден отстъпи назад, символично давайки място на жена си да протегне ръка.

   Калина тръгна с жест да се запознава с Асен, което само по себе си беше напълно автоматично, но той прекъсна неловката ситуация:

-         Всъщност ние се познаваме, извинението, за което споменах, е свързано с нея, с Калина – като я посочи с поглед, младият мъж потърси и Никола да види къде е - и с малкия – тона му беше сериозен, а погледът изучаваше всяка мимика на лицето на Найден.

Найден присви очи, после ги ококори, после с мимика показа, че нищо не разбира, вдигна рамене, погледът му се съсредоточи в Калина:

-         Любов, какво е станало, дано нямам повод за ядове…

-         Не, Калина няма вина за нищо, аз съм тук за да обясня. – Асен седна на пейката до Найден и критично към себе си обясни всичко, даже в повече.

Калина гледаше и двамата мъже. Приятното чувство да наблюдава отстрани с облекчение развръзката, която я мъчеше цял ден, се изсипваше щедро върху нея.

-         И това е…, съжалявам много и исках да отпусна душа, като кажа какво стана. Не да чуете от съседите, пък и Калина да се притеснява да сподели – и Асен протегна шишето си към тях двамата за наздраве..

 

„Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората.”

Антоан дьо Сент- Екзюпери