Вежди Рашидов възкреси прочутите си маски на Бетовен в представителна изложба, която развълнува артисти, интелектуалци и политици

В модерното вип арт пространство в София са показани 20 бронзови маски и 9 рисунки с образа на автора на Симфония № 9

Елитна публика препълни арт галерия Vejdi по време на откриването на представителната изложба на Вежди Рашидов - скулптури и рисунки под надслов „Бетовен -маски“.

Великият композитор буквално възкръсва в модерното вип арт пространство на ул. „Симеоновско шосе“ 97 к в София, където са показани 20 бронзови маски и 9 рисунки с образа на автора на Симфония № 9.

Те са част от прочутата серия от над 60 маски, изваяни от Вежди Рашидов преди много години. Тези негови творби се считат за забележителни образци на пластичното изкуство. Наричат ги вулкан от състояния и пластични звуци – силни и агресивни, като че ли вдъхновени от Деветата симфония.  

Историята на посмъртните маски на Бетовен, претворени по неповторим начин от майстора на скулптурата, започва преди няколко десетилетия, когато Вежди Рашидов е в началото на своята кариера.

„Изложбата е малко късна. Изложени са неща, които съм правил преди повече от 30 години. Бях младо момче, на 30 години, в една съборетина, когато слязох в мазето да почистя и видях един сандък, мокър и изгнил, в който имаше 30 маски от гипс на Бетовен. Най-вероятно е трябвало да бъдат сувенири и да бъдат продавани. Събрах ги да не ми пречат, когато една падна на земята и се счупи. Събрах я и реших да я залепя. Изведнъж усещането за смъртта стана друго, промени се, и смъртната маска на Бетовен вече не беше смъртна“, разказа Вежди Рашидов.

Този знак на съдбата докосва твореца и го вдъхновява да създаде един от най-емблематичните си и успешни арт проекти.  

Въпреки че през годините произведенията, вдъхновени от лика на гениалния композитор, му носят редица награди, големият български скулптор показва маските за първи път в България.

По думите му маската е много интересен атрибут, който може да отразява и самия обект.

„Маската е и един портрет, тя може да издава и много състояния на човека“, разкри още Вежди Рашидов.

„Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия. Тази мисъл е на Бетовен. Струва ми се, че тя дава отговор на въпроса защо Вежди Рашидов създава цикъл от маски на великия композитор и темата-посвещение на Бетовен, към която скулпторът се връща през десетилетията, съставя важна линия в изкуството му“. Това каза по време на откриването на изложбата изкуствоведът Слава Иванова.

„За Вежди Рашидов Сезар (Сезар Балдачини, френски скулптор от италиански произход, роден през 1921 година – бел. а.) казва, че притежава невероятен темперамент на силата. Това, което създава е прекрасно, докоснато от експресионизма. Дора Валие характеризира формата в скулптурите му като силна, агресивно внушителна, излъчваща нежност, любов и отчаяние. „Очевидно, Бог го е дарил с нещо, за което много други могат само да мечтаят“, възкликва Дора Валие. Рано в творческия си път Вежди Рашидов успява да се откъсне от регионалното. Той съумява да надхвърли величината на местната пластична школа и съизмерва художествените си постижения с европейските и световните образци в културата“, категорична бе тя.

През 1988 година с маските на Бетовен Вежди Рашидов печели в „Арт Диалог“ в Париж наградата за най-добър чуждестранен автор.

Една от маските  се намира в музейния фонд на Ватикана, други 12 маски на Бетовен, изваяни от Рашидов, са акцент в най-големия скулптурен парк в Палма де Майорка, където са експонирани редом до творби на Хуан Миро, Пикасо, Заoкин, Кандински, Чилида и други световни художници. Няколко маски има също така в колекция „Анел“  в София и в други частни колекции в България и Гърция.

Сред гостите, които уважиха представянето на експозицията, бяха премиерът Росен Желязков, министърът на културата Мариан Бачев, заместник-министърът на културата Калин Вельов, заместник-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов, Ради Найденов (министърът на външните работи от януари до май 2017 г.), проф. Янаки Стоилов, директорът на Националния исторически музей – Бони Петрунова, ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии – проф. Ирена Петева, Стоян Денчев – председател на съвета на настоятелите на УниБИТ, Красен Кралев – заместник-председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта в 51-вото Народно събрание, Павел Станчев, Меглена Плугчиева, Иван Искров, Пламен Панайотов, художници, писатели, колекционери и приятели на Рашидов.