Любопитни факти за кокичето – цветето на надеждата

С кокичетата са свързани много красиви легенди и невероятни предания. Това е естествено, защото появата на кокиче символизира победата на Слънцето над Студа, началото на нов живот, пробуждането на природата. Всъщност цветята на фона на лед и сняг са истинска магия.

Кокичетата са едни от малкото цветя, които идват само в един цвят – бели. Това вероятно е причината кокичето да символизира чистота - традиционното значение на белите цветя. Символизмът на кокичето означава чистота, надежда, прераждане, утеха и съчувствие.

Кокичето има мъничка пика на върха си, която използва, за да си пробие път нагоре през замръзналата земя. Когато я достигне, то се отваря – цветът му е като камбанка и „звъни“, за да събуди другите пролетни цветя. Дава надежда за ново прераждане и светло бъдеще.

Смята се, че кокичето се е появило на Земята по-рано от другите цветя. За появата му има една древна тъжна и красива легенда. Когато Бог изгонил първите хора от Едем, валял сняг и духал студен вятър. На Ева ѝ било много студено и зъзнела. И така, за да разведри мъката ѝ и да ѝ даде надежда, ангел превърнал няколко снежинки сняг в кокичета, предричащи ранна пролет.

Според друга версия на същата легенда, Бог превърнал сълзите на Ева в кокичета. Не напразно кокичетата се смятат за символ на надеждата сред хората. Ето защо мнозина ги отглеждат близо до дома си, а също и защото се смятат за мощен амулет срещу зли духове и лоши очи.

Стара молдовска легенда разказва, че веднъж в битка със зимната вещица, която не искала да отстъпи мястото си, красивата дама Пролет си порязала пръста и няколко капки от кръвта й паднали върху снега, който се стопил. Скоро на това място пораснали кокичета и по този начин пролетта спечелила пред зимата.

Фактът, че кокичетата често се срещат в изобилие в градините на старите манастири, се смятало, че това малко бяло цвете е свещено за девиците. Поради тази причина то е посветено на Дева Мария.

На кокичето са приписвани магически свойства още преди три хиляди години в „Одисея“ на Омир, където Хермес (Меркурий) дава на Одисей „вълшебно билe“, за да го предпази от магията на коварната вълшебница Цирцея, когато той отива в дома ѝ, за да спаси приятелите си. Активното вещество в кокичето се нарича галантамин, който като инхибитор на ацетилхолинестеразата би могъл да действа като антидот срещу отровите на Цирцея.

Със своето вълшебство кокичетата винаги са вълнували умовете на писателите. Най-известните произведения: приказката на Андерсен "Кокиче" и руската приказка "Дванадесетте месеца" от Маршак.

Произвеждайки собствена топлина, кокичетата всъщност топят снега в заобикалящата ги среда. Като свещи, кокичетата ни предлагат светлината на надеждата в сивотата на зимните дни. Те са емблеми на приятелството в несгоди, предвестници на пролетта.

Има народно вярване, че ако на здрач стигнете до поляна с кокичета, можете да заспите. Този факт не е доказан от науката.

Самото кокиче е бяло. Етимологично, официалното му име, Galanthus, е от двете гръцки думи „мляко“ и „цвете“. Така че кокичето може спокойно да се нарече "млечно цвете". Затваряйки се през нощта, наистина става като голяма млечна капка. Кокичето вдига главица, все още над снега, който не се е стопил. При тъмно мрачно небе се свива в млечна капчица.

Кокичетата могат да се подаряват на всеки, с една уговорка - трябва да давате само от чисто сърце. Цветето е чувствително към преструвки и лоши намерения. Вярва се, че всеки, който носи кокиче, ще има само чисти и възвишени мисли.

За лечебните свойства на кокичето може да прочетете тук:

05 февруари 2022, 09:00

Лечебните свойства на кокичето