„Добрите сили“, които не знаят как да водят дебат

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

След по-малко от месец, на 2 април 2023 г., българският избирател за пети пореден път в рамките на последните две години ще даде гласа си на парламентарни избори. И докато за политическото пространство може вече да се каже, че е амортизирано от дългата политическа криза, партиите са се изчерпали откъм иновативни методи за привличане на избиратели (две години са достатъчно време за това), а в обществото е настанала една апатия спрямо поредните избори за Народно събрание, то в същото време проблемните теми и въпроси пред държавата продължават да се трупат с всеки изминал ден. И, ако политическото пространство се е изморило от кампанийни турове, то неговите представители със сигурност трябва да имат отговори на водещите обществени въпроси, когато заявяват, че ще се борят за доверието на избирателите. И ще искат мандат за управление на страната. А отговори трябва да се дават по много въпроси – бюджет, инфлация, еврозона, цени на електроенергията, правосъдна реформа, външна политика, здравеопазване, социална политика и т.н…

През изминалата седмица ми попадна дебат между проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС и Кристина Петкова от коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Разбира се, всички сме чували за огромната претенция, анонсирана още преди годишна и нещо от бившия премиер Кирил Петков за „А отбора на България“, „новото в политиката“, новата експертиза, образованието и други подобни бомбастични квалификации. Които в най-голяма степен, предвид цялото управление на коалицията на „промяната“, просто се оказаха, че не отговарят на истината. Моето скромно мнение е, че това беше едно от най-некомпетентните и хаотични управления, които е имала България след началото на демократичните промени. Та, за дебата между проф. Ангелов и Кристина Петкова… Слушам, слушам. И нещо сякаш не е така. Професор Ангелов задава въпрос, отсреща липсва отговор. И не отговор, за който се изисква научна степен по ядрена физика, а отговор, за който трябват общи познания и формулирана политика от страна на политическата партия. Точен отговор от Кристина Петкова за минималната и средната работна заплата така и не се получи.

В друго участие от страна на коалицията на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ техният водач на листа за Четвърти многомандатен избирателен район (Велико Търново) Людмила Илиева, юрист по образование, говореше по темата за правосъдната реформа. В един момент, според нея се оказа, че главен прокурор на България все още е… Сотир Цацаров (сменен от Иван Гешев преди почти четири години). И те щели да се борят за отстраняването на „главния прокурор Цацаров“. После се оказа, че Надежда Михайлова е била министър на правосъдието, отново по-думите на г-жа Илиева. Е, министър на правосъдието беше Надежда Йорданова, а Надежда Михайлова беше министър на външните работи в едни други времена преди около четвърт век, но нали… „промяна“. Всичко това беше много дълбоко скрепено с нито една формулирана теза какво трябва да представлява една всеобхватна, холистична и последователна съдебна реформа. За пореден път, между другото, тъй като подобно неща до този момент като отговор не са успели да дадат нито Христо Иванов, нито Надежда Йорданова, нито Кирил Петков. Освен отделни политически клишета, разбира се.

До този момент цялата политическа стратегия на коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не се гради на представянето на управленска програма с ясни приоритети и експерти, които да я изпълняват в едно правителство, колкото на надеждата (само надеждата, нито Михайлова, нито Йорданова, да не се обърка пак г-жа Илиева), че общият им резултат на базата математически сбор от гласове ще успее да им даде някаква, дори минимална преднина пред ГЕРБ-СДС на предстоящите парламентарни избори, и по този начин да заемат първото място. Липсата на експертиза, визия, дори на възможността техните кандидати да обосноват своята управленска програма по разумен и разбираем за избирателите начин, се компенсира с някаква еуфория, че политическото обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ представлява някакво „ново начало“, „добрите сили“, което можело да преобрази управленската система на България и да я рестартира.

Тук е редно да се отбележи – „добрите сили“, както самите те се самонаричат, нямат нито експертния, нито политически потенциал да реализират управленски мандат и да осъществят управленска програма. Нещо повече, техните кандидати очевидно не могат да аргументират своите собствени политически тези в рамките на предизборен дебат или обикновено медийно участие. Нивото, което се демонстрира в участието им предизборните дебати, е еквивалентно единствено на последиците от тяхното собствено управление. Казано по друг начин – катастрофално. А предизборната кампания още не е достигнала своята половина и ключови дебати по водещи обществени теми предстоят. Нещо, което се очертава като много сериозна пречка пред „промяната“ да представи адекватна визия и да се отметне от онази много показателна характеристика, която им даде техният политически кръстник Румен Радев.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.