„Революцията на протеста“ вече изяжда децата си. И заедно с тях нашата република

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

Знаменитата фраза „Революцията е като бог Сатурн, тя изяжда децата си!“ през години е приписвана на много автори, имащи отношение към революцията на „свободата, равенството и братството“, наричана още Великата френска революция. Сред тях са Камий Делумен, Жорж Дантон, Жак-Рене Ебер и други. Всъщност неин автор е Жак Малле дьо Пан, виден френски журналист от епохата, написал „Considérations sur la nature de la révolution de France“. Тя описва едно явление, което е характерно за всяка революция, излязла извън контрола на собствените си дейци, при което „революцията“ преминава във фаза на „революция в революцията“. Тогава революционният гняв вече не е насочен срещу някакъв архивраг, а започва да взема жертви една след друга в своите собствени редици – нещо, което най-явно се вижда отново по време на Френската революция, описано от дьо Пан, когато „месорубката“ на Робеспиер започва да коси наред революционни дейци или когато едни революционни дейци заменят други такива на Девети термидор, отстранявайки предишните.

През лятото на 2020 г. в България започнаха масирани протести, които целяха да демонтират установеното управление и да създадат ново, включително търсейки възмездие спрямо него – с вече забравената Комисия по ревизия, с оставки, уволнения, арести, съд, присъди. Но правителството изкара мандата и първото „революционно“ събрание беше 45-то Народно събрание, едно много краткотрайно, но разрушително своя характер. Новите звезди на политическия небосклон обявяваха себе си за „братството на почтените“, „добрите сили“, „А отбор“, „новото начало“, а реториката им звучеше преди всичко „арести, арести, арести“ и „присъди, присъди, присъди“, маскирано понякога зад думите „антикорупционно мнозинство“ (да напомня, според Кирил Петков например разбирането за съдебна реформа се изразяваше в „да сложимЕ едни хора в прокуратурата“). През 2022 г., преминавайки постепенно в 2023 г., политическата ерозия вече беше застигнала целокупното революционно движение от 2020 г., а неговите проявления, най-вече в лицето на „Продължаваме промяната“, усилено продължаваха да генерират политически хаос, удължавайки политическата криза в пети поредни парламентарни избори (вече с перспективата за шести такива).

В края на изминалата седмица беше разгласен многочасов запис от проведен коалиционен съвет на „Продължаваме промяната“, който доведе до фактическото замразяване на преговорите за съставяне на редовно правителство с техния мандат и изведе на преден план перспективата за шести поредни парламентарни избори. Изцяло в духа на крилатата фраза на дьо Пан записът е бил направен, а по-късно беше и оповестен от съратник на същата тази „промяна“ и насочен срещу самата нея. Той постигна и своя ефект – блокира на този етап възможността за съставяне на кабинет с нейния мандат и нанесе може би непоправими политически щети върху нейния имидж, който най-вероятно ще намали в не малка степен техния изборен резултат на още един парламентарни избори. Реакцията на „промяната“ беше такава, че те нито отрекоха записа, нито отрекоха неговото съдържание, нито пък показаха, че изпитват някаква морална отговорност за всички, което беше изречено там (с уточнението, че част от казаното може да се тълкува и като съставомерно деяние по смисъла на престъпленията от Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс „Престъпления против Републиката“).

Дори напротив! „Промяната“ изпадна в един абсурден оправдателен режим, който и към днешна дата цели да „нормализира“ на това поведение – от участието на Лена Бориславова при Цветанка Ризова, през политическото Фейсбук каканижене на Ицо Хазарта, изпаднал в патриотичен патос, че искали да направят България място, от което да се гордеят, до странните постове в социалните мрежи на Кирил Петков и неговите думи от далечна Братислава, че това са „непозволени записи“, без отново да отрече тяхното съдържание. В това усилие бяха впрегнати всички възможни гласове, които са се изказвали в подкрепа на политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев, в рекорден „контрол върху щетите“ от това събитие, довело до още по-голямо задълбочаване на вече съществуващата две години политическо-институционална криза.

Много съществено внимание трябва да се обърне на казаното в самия запис, в който има силно притеснителни моменти. Председатели на службите за сигурност (ДАНС, ДАТО, ДАР, НСО) са синхронизирани и одобрявани от „посолството“ и „посолствата“. Асен Василев говори за тотална чистка в администрацията на принципа „законно-незаконно“, включително кандидатите за министри „да се подписват с кръв“, че ще провеждат такива чистки, при брутално погазване на съществуващата нормативна уредба. Кирил Петков намесва в разговора и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и споделя нейни думи, при нейна изрична заръка „не ме цитирай“. Политическият момент, свързан с други парламентарни групи и действащи политици, отношението спрямо тях, разминаването между публично дадена заявка и планирани политически действия е още по-фрапиращо. По същество то е много кратко обобщено в едно изречение от Делян Добрев, който казва „4:30 часа измами, далавери, преврати, предателства, ориенталска култура…“. Допълнителен коментар дори не е нужен.

Кратката истина е, че след този запис „промяната“ загуби обективната възможност да претендира за какъвто и да е морален, политически и всякакъв друг пиедестал, какъвто твърдеше, че има през последните две години. Оттук насетне всякаква претенция от тяхна страна да бъдат водещ елемент в конструкция за управление на държавата просто би била нелегитимна и откровено вредна. Тяхното говорене показва в каква дълбока ерозия се намира парламентарната република след две години на политическа криза, която вече е институционална такава с фактически блокаж на трите власти. Нещо повече – политическото представителство на „промяната“, което твърди, че може да реши всички екзистенциални проблеми на нашата парламентарна демокрация е абсолютно неспособно да формулира каквото и да е било решение, което да не съответства на понятията „схема“, „гешефт“, „измама“, „далавера“. При обявена абсолютна претенция за контрол и упражняване на държавната власт, независимо от поредната загуба на парламентарните избори.

За никого не е тайна, че България се намира в продължителна криза, която продължава да се разраства – политическа, бюджетна, институционална. Ако няма решение за държавния бюджет след 10 юни държавата няма да може извършва разплащания, тъй като тогава изтича законът, който удължава действието на държавния бюджет. Изпълнителната власт продължава да работи в хипотезата на служебно правителство, законодателната власт е скована от политически хаос и скандали. Същото се отнася и за съдебната власт, където както няма избран нов състав на Висшия съдебен съвет, така и главният прокурор е в конфликт с Народното събрание и парламентарни групи от една страна, с прокурорската колегия във ВСС от друга, и с началника на националното следствие от трета. Политическата криза все повече се превръща в криза на легитимността, която дори в един по-краткосрочен план може да доведе до промяна на формата на държавно управление, тъй като скандалите по силата на своето напластяване заплашват да делегитимират парламентарния модел на управление. Казаното в записите има много значим „принос“ в тази посока, защото на едно много високо ниво признава абсолютно всичко, което до този момент беше известно, но на което се гледаше с една лека ръка и беше предмет на тълкуване главно от хора, увлечени от една или друга конспирация. Това не е обикновен политически скандал. Той може да има много по-дълготрайни последици върху начина, по който ще се случват събитията в идните месеци и решенията, които ще бъдат взети. Той може да има ефект върху самия смисъл на парламентарната република.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.