А бизнеса – кучета го яли

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Миналата седмица вицепремиерът Асен Василев заяви, че „от пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели“ – визирайки тези, които плащат ниски заплати и така превръщат служителите си в „работещи бедни“. Дори да се абстрахираме от факта, че това се казва от човек, чиято собствена компания преди години е била обявена в ликвидация, самото послание е повече от стряскащо. Защото издава нагласи за (неадекватна) държавна намеса в делата на частния сектор. А както видяхме през последните години, най-успешните браншове са именно тези, в които държавата най-рядко се намесва.

Би могло да се приеме, че работодател, който плаща заплати по 800 лева месечно, е „лош“ - в сравнение с онзи, който плаща по 1 800 лева, примерно. Лош е, защото не успява да въведе организация за по-висока производителност на труда, а оттам и да реализира по-голяма печалба, от която да плаща повече на работниците. А може и да го постига, но се възползва от факта, че никой наоколо не предлага повече.

Само че процесът е двустранен. За да получава висока заплата, един работник трябва да предлага срещу това някакви по-специални, „скъпи“ умения.

Ако някой работи за 800 лева на месец, значи (към момента) не може да си намери работа за повече. А ако държавата накаже „лошия“ му работодател, работникът няма да започне да взема 1 800 лева, а ще отиде на трудовата борса. Това ли иска държавата?

И не е ли по-добре властта да се замисли как да стимулира икономическата активност там, където заплатите са ниски (конкуренцията ражда качество, т.е. по-високи заплати), вместо да се опитва по изкуствен начин да вдига доходите – нещо, което доказано не работи?

Преди години, Жан Виденов нарече представителите на прохождащия тогава частен сектор „чорбаджии-изедници“. Помним как завърши неговото управление (за тези, които не помнят – доларът от 80 стана 3 000 лева, респективно заплатите паднаха до 10-ина долара, а в един момент дори нямаше хляб по магазините).

Твърде възможно е обаче това да е преднамерена провокация за отклоняване на вниманието. Асен Василев със сигурност е наясно, че в обществото вече клокочи напрежение, свързано с повишаващите се сметки. И се опитва превантивно да отклони обществения гняв в посока на бизнеса, да речем.

Същият бизнес, който понася на гърба си високите сметки за ток, докато за домакинствата действа мораториум (за недостатъците на тази практика вече писах).

Междувременно продължава терорът спрямо заведенията – най-новите мерки ограничават работното време до 22.00 ч. Което допълнително удря бранша, особено в „нощната“ му част. А както ми сподели съпредседателя на БАЗ Павлин Петров, 80% от персонала вече е ваксиниран. Което вероятно го прави най-ваксинирания сектор в обществото – много над средното ниво (за сравнение, до неотдавна нивата на ваксинация сред лекарите бяха само около 5 пункта над средните, а и при учителите нещата никак не са розови). И за награда – още затруднения. А не трябваше ли ваксинацията да е път към отпадане на ограниченията?

В средата на януари военният завод „Арсенал“ в Казанлък затвори врати и пусна 7 000 души в принудителен отпуск. Заради повишените цени на консумативите, горивата и енергията. Това го разбрахме от медиите. А колко още бизнеси са затворили по аналогични причини, можем само да гадаем…

Изобщо, в момента най-важното решение, което Кирил Петков и Асен Василев трябва да намерят, е как да компенсират бизнесите, които излизат от строя. И въобще не му е времето да разсъждават кои работодатели са „некомпетентни и некадърни“ и кои – не.

За месец и половина на власт, сегашното правителство няма как да е виновно за високите цени на тока. Но когато хората остават без работа и в невъзможност да си платят сметките, няма да им е до това кой е виновен – те просто ще излязат на улицата, както през февруари 2013-а година. За Петков не знам, но Василев по това време беше в България (именно тези протести доведоха първото служебно правителство, в което беше министър). Така че…

„Промяната“ дойде със заявката да пребори корупцията. През лятото на 2020-а година това беше основният движещ мотив в обществото. Сега обаче приоритетите изглеждат сменени. Проучване на „Тренд“ сочи, че 44% от българите смятат за най-голям проблем ценовия шок (срещу едва 11%, които поставят на първо място корупцията).

А това е проблем, който не се решава чрез конфронтацията на властта с частния сектор. Макар да изглежда привлекателно от популистка гледна точка.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.