Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Самоизпълняващо се пророчество

Мнения

Самоизпълняващо се пророчество

Самоизпълняващо се пророчество - Tribune.bg

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Какво е „самоизпълняващо се пророчество“? В едноименната си статия от 1948 година, социологът Робърт Мъртън посочва: „Самоизпълняващото се пророчество поначало е грешна постановка на ситуация, която провокира такова ново поведение, което прави оригинално грешната концепция да стане истинна. Привидната валидност на самоизпълняващото се пророчество увековечава грешката, защото пророкът използва фактическият развой на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало.“  Тоест, ако хората вярват, че нещо ще се случи и започнат да действат според очакванията си, то техните очаквания се сбъдват, дори и преди началото на действията им да не съществуват обективни предпоставки за реализация на очакванията.

Мортън дава пример с хипотетична ситуация, свързана с банка. По време на Голямата депресия, банката на Картрайт Милингвил била финансово стабилна, с ликвидни активи и инвестиции. Някой обаче пуска слух, че банката изпитва затруднения. Вследствие на това, нейни вложители започват да изтеглят депозитите си. Това привлича вниманието на други клиенти и колелото се завърта. Както е известно, ако вложителите изтеглят 25% от депозитите в една банка, тя неизбежно фалира, дори и да е била най-стабилната на света. Както и се случва.

Аналогията със съботната истерия около цената на олиото е очебийна. Дори и да не е имало предпоставки за бъдещо повишение, след ударния потребителски натиск е логично този продукт да поскъпне. Просто заради повишеното търсене. А при пазарна икономика цената се опредедля от търсенето и предлагането.

Дали в случая презапасяването с олио е разумно действие, е съвсем отделен въпрос. Доколко потребителите (ако не става дума за ресторантьори, например) спестяват от презапасяване (изгубеното време на опашката и транспортът струват пари) също е повод за размисъл. А погубеният човешки живот на опашката в Бургас няма цена.

Не бива да подценяваме и нарастващото недоверие към властта по отношение на цените на стоките от първа необходимост (а и към самото снабдяване със стоки). След като през последната половин година животът очевидно поскъпна, някак си хората вече не вярват, когато някой от управляващите каже, че с еди-коя си стока няма продоволствен проблем и цената ѝ ще остане (горе-долу) същата.

И все пак...

Човешката природа е несъвършена, а обикновеният човек, който няма достъп до класифицирана информация, често взима ирационални решения, плод на страхове, паника и дезинформираност. Да припомним презапасяването с тоалетна хартия от преди две години, което се оказа световен феномен, а някои хора прибързано  тръгнаха да се присмиват конкретно на нашите сънародници. Преминаваме през скептицизма спрямо ковид ваксините, често основаващ се на напълно нерелевантни, дори абсурдни, но явно солидни за мнозина доводи. И стигаме до настоящата военна ситуация, в която повече българи симпатизират на Русия в сравнение с Украйна, въпреки очевидното противоречие с националния интерес (за моралната страна дори не отварям дума).

Обикновените хора често нямат време и възможност да разсъждават задълбочено по един или друг казус. Политическият елит обаче няма оправдание.

Именно политиците, заедно техните съветници, експерти и ПР-и, следва да предпазват народа от нездравословни залитания в една или в друга посока. Да, задачата е трудна, особено като се има предвид склонността на мнозинството от гражданите да се доверяват на „фалшиви новини“, но точно затова те са елит - да водят народа в правилната посока. А как точно да го правят (с разумни доводи или с „благородни лъжи“), е интересен въпрос. Но със сигурност не е ОК да се „адаптират“ спрямо обществените нагласи.

Наскоро премиерът Кирил Петков обвини „Младежи ГЕРБ“ за паниката с цените на горивата. Колкото и това обяснение да е съшито с бели конци (за един критично мислещ човек), в действителност ходът на Петков (от популистка гледна точка) не е лишен от логика. След като народът се хваща на какви ли не „партенки“, защо да не повярва и на тази. Ако се върнем назад, през последните 30-ина години мнозинството повярва на какво ли не.

Повярва, че при деноминацията на лева през 1999 година, цените ще скочат (не се случи).

Повярва, че ако България даде въздушен коридор на НАТО към Белград, това ще ни вкара във война със сърбите (не се случи, но същите хора ни уверяваха, че ако дадем аналогичен коридор на Русия към Прищина, няма такава опасност).

Вярваше, когато се периодично се пускаха твърдения как влизането ни в еврозоната ще ни докара инфлация, а отделно с приемането на еврото губим суверенитет (това не е емпирично опровергано поради простата причина, че още не сме влезли в еврозоната, но наличието на валутен борд, при който левът е вързан за еврото, доказва несъстоятелността и на двете тези).

Повярва на всички възможни глупости около ковид ваксините (което постави България на второ място в света по ковид смъртност, а общата такава надмина дори военновременната).

Правилният път е друг. Сурови законодателни мерки срещу целенасоченото пускане на слухове и „фалшиви новини“. Плюс позитивна държавна пропаганда, насочваща населението към правилните решения.

И по възможност, да не оправдаваме всичко с „хибридните атаки на Кремъл“. Когато в началото на 90-те години на миналия век се разпространяваше слух, че Филип Димитров бил луд и се събличал гол по коридорите на Министерски съвет, Русия си имаше много по-големи грижи от това да атакува „хибридно“ българския народ.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България

 


 

Топ новини виж още
Актуална тема
Хороскоп
Анкети