Александър Ненков пред Tribune: Все повече избледняват шансовете за редовно правителство
„Поведението на ПП и ДБ е шантаж, те не искат да има правителство“, смята народният представител от ГЕРБ-СДС
Народният представител от ГЕРБ-СДС Александър Ненков говори пред Tribune за ескалацията на напрежението в парламента около поправките в Изборния кодекс, недоволството на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, заплахите за протести от тяхна страна и липсата на политическа воля за съставяне на правителство
Г-н Ненков, видяхме днес бурните емоции от страна на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ във връзка с промените в Изборния кодекс. Бившите коалиционни партньори в лицето на ПП и ДБ хвърлиха тежки думи, като ви нарекоха „хартиена коалиция“, заявиха, че това е покушение срещу демокрацията и начин за подмяна на вота на българските граждани, както и че българите в чужбина ще бъдат ощетени. Какъв е Вашият коментар?
В кръга на шегата, ако приемем, че има такава „хартиена коалиция“, то тогава аз съм за „хартиена Европа“, тъй като в цяла Европа се гласува единствено и само с хартиена бюлетина, с много много малки изключения и то никъде с такива машини, каквито ние имаме. Що се отнася до опасенията на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, смятам, че те са несъстоятелни, тъй като ние всъщност даваме едно право на избор на хората да решат по какъв начин ще гласуват. Давам за пример САЩ. Все още се коментира, че там се гласува с машини. Не, напротив. Там има един единствен щат от 50, където има такава машина и е задължително да се гласува по този способ. Като цяло в САЩ съществуват три вида гласуване и начин на преброяване, като най-широко разпространеният е този с хартията. В 19 щата се гласува само на хартия. Не е случайно, че много по-технологични и напреднали държави не използват машините. Големият въпрос, свързан с машините, е къде е гражданският контрол. Той не се състои в това дали ще има или няма да има Обществен съвет към ЦИК, а доколко гражданите имат отношение към удостоверяване на резултата. Неслучайно секционните избирателни комисии са съставени от различни политически партии, броенето става пред погледа на всеки един от тях, който защитава съответните интереси на всяка една партия, освен това има и наблюдатели. По този начин резултатът се удостоверява от гражданите, от волята на народа. На практика така нареченият граждански контрол се осъществява в секционните комисии. Когато имаме само машини, то това означава, че гражданският контрол липсва, ролята на секционната комисия се свежда само до това да удостовери посредством лична карта дали Вие гласувате или не, нищо повече, тя няма отношение към резултата, а машините се контролират от малка група хора, които разбират от тази материя. Аз лично, да кажем, съм леко по-напреднал технологично от други хора, но не знам по какъв начин работи тази машина, какъв е начинът, по който генерира даден резултат, какво се записва върху тези флашки. Повечето хора, с много малки изключения, не знаят как се случва целият този процес. Аз съм сигурен, че и в залата може би има двама или трима народни представители, които действително знаят как работят тези машини. Гражданският контрол е основната задача. Разбира се, не трябва да пропускаме аргументите, че даването на възможност да се гласува с хартия ще позволи на хора, които не искат да гласуват с машини и се притесняват по някакъв начин, да упражнят правото си на вот. Не виждам нищо лошо в това. За мен твърденията на нашите политически опоненти, че „видите ли някой иска да опорочи изборите“, са излишна манипулация. Голямото опорочаване на изборите и недоверието към изборната система е резултат от поведението на политиците. Дългогодишният ми опит показва, че именно то стои в основата на липсата на доверие сред гражданите. Ако ние не спрем да се обвиняваме при всяко едно решение, че някой иска да манипулира, купи и каквото и да е било друго, свързано с гласуването, то тогава винаги ще изпадаме в тази ситуация, в която изпадаме и в момента.
Как гледате на заявките на „Промяната“ и ДБ, че битката ще продължи на улицата, че няма да влизат в пленарна зала, като по този начин ще саботират работата на Народното събрание. Все пак предстоят важни решения, които трябва да бъдат взети от парламента?
Мен започва да ми омръзва този шантаж, който се практикува от началото на това Народно събрание. Нито „Продължаваме промяната“, нито „Демократична България“ истински искат да се направи правителство. Ако искаха да се състави правителство, така както всички заявяват, то досега вече щеше да има някаква яснота. Не става въпрос за първи, втори или трети мандат, става въпрос дали не само на думи, а и на практика искаме да има такова правителство, основано върху някакви базисни цели, които трябва да изпълни. Затова казвам, че тяхното поведение е шантаж. Всичките тези срещи по-скоро са някаква мимикрия, отколкото реално желание за търсене на диалог. Ние от ГЕРБ-СДС сме тези, които имат такова желание. Естествено, когато мандатът ни бъде връчен, ще се опитаме да съставим правителство, но то няма как да се случи с желанието само на една парламентарна група. Трябва много повече мъдрост и диалогичност, но не само на думи. Тези думи трябва да са подплатени с реални действия. Наистина смятам, че имаше основание и имаше възможност да се направи правителство с евроатлантическа ориентация на фона на геополитическата ситуация, в която се намираме в момента, това да бъде основа за създаване на едно дори временно, но редовно правителство, което да има пет, шест, седем важни точки, които трябва да изпълни. Пък после нека да отидем на избори. За съжаление обаче не виждам подобно желание в „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. И това, което заявяват, че „видите ли Изборният кодекс сега бил някакъв преломен момент“ е абсолютен шантаж. Ами не, не е преломен момент. Хайде да си спомним как в предишния парламент никой не се съобразяваше с мнението на ГЕРБ що се касаеше до Изборния кодекс. За една нощ се прие въвеждането на изцяло машинен вот, което пък лиши много граждани от възможността да гласуват. И това е факт, не е нещо, което ние сега тук си измисляме.
Предстои връчването на мандатите, като първия отива именно в първата политическа сила – ГЕРБ-СДС. При тази ситуация намаляват ли шансовете изобщо за съставяне на кабинет, независимо в каква конфигурация?
Аз по-скоро си мисля, че след последните избори шансовете винаги са били много ниски. Затова казвам, че е някаква мимикрия опитът на някои партии да покажат от телевизията или трибуната, че имат желание да правят правителство. Не, нямат. Ако имаха желание, досега трябваше да има яснота. А всъщност ние провеждаме поредица от срещи по различни теми, което не е лошо, така трябва да бъде, но никой от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не е казал, че са готови за преговори за правителство. Разговорите не са достатъчни. Да, може да имаме консенсус по някои теми, които са важни, но това не е достатъчно да се състави правителство. Все пак трябва да има голяма политическа воля за това, която ние не виждаме. Не съм сигурен дали изобщо някога шансовете са били толкова високи, колкото може би ни се иска.
Вчера по време на срещата с парламентарната група на „Възраждане“ демонстрирахте сближаване на позициите по няколко важни теми. Смятате ли, че това е крачка напред към евентуална подкрепа от тяхна страна за първия мандат?
Не! Няма лошо да има диалог при положение, че никоя от партиите не е получила такова доверие от гражданите, че да има достатъчно гласове и да може да прокарва всичките свои идеи. Положителното в този парламент е, че все пак имаме разговор по различни теми във всякаква конфигурация. Но ние правителство с „Възраждане“ няма как да направим, тъй като това правителство все пак трябва да бъде основано на определени общи разбирания, а ние имаме много разминавания с колегите от „Възраждане“. Имаме много разминавания и с колегите от БСП, дори имаме изрично решение на наш конгрес, че няма как да правим правителство с тях. Нашето голямо желание наистина беше да се състави правителство, изградено върху прозападното мислене, по-бързото влизане на България в Шенген и Еврозоната, по-задълбочената интеграция със западните държави, ориентацията на страната ни от гледна точка на геополитическия конфликт и войната в Украйна. Беше голям шанс да се намери сечение точно покрай тези теми, червените линии да се изтънят и да има минимален базисен консенсус, който да доведе до създаване на правителство. Аз виждам при колегите от ПП и от ДБ следното – те искат да се гласуват само тези неща, които на тях им харесват, тези неща, които може би ще задоволят техните избиратели, но не искат да носят отговорност. Истината е, че за да направиш правителство, трябва да носиш отговорност и някой път трябва да вземеш решение, което може да доведе и до загуба или колебание в твоите избиратели. Те това явно не го искат. Не знам дали осъзнават, че и нашите избиратели нямат голямо желание, да не кажа никакво, да има коалиция между нас и „Продължаваме промяната“. Ние не сме забравили обидите, не сме забравили чегъртането. Всичките тези събития ние не сме ги забравили. Но в името на държавата, и в името на това, че все пак ни е гласувано доверие и отговорността е при нас, бяхме готови да направим компромис. И все още сме, но за съжаление часовникът тиктака и няма кой знае колко още време разумът да надделее.
Ако ГЕРБ-СДС не успее да направи правителство, какъв формат на кабинет бихте подкрепили с втория или третия мандат хипотетично?
Няма как да подкрепим мандат на „Продължаваме промяната“. Логиката на изборите е следната: гражданите казват своето мнение и първата политическа сила е тази, която е натоварена с най-много отговорност. В една нормална държава това би трябвало да бъде сигнал за всички останали партии, че първата сила е тази, която трябва да поеме отговорността, и да се търси компромис и обединение около това. В противен случай няма никакъв смисъл да ходим на избори, ако петата, шестата или осмата партия бъдат водещите. Трябва да се съобразим с волята на гражданите. Понеже се извежда тезата, че на миналите избори „Продължаваме промяната“ били първи и със същия брой депутати, да, но тогава никой не е поискал помощ от ГЕРБ, никой не е търсил разговори и не е видял какво ще бъде нашето отношение. Повече от две години се правят опити ГЕРБ да бъде в изолация. Очевидно безуспешно и гражданите го показаха. Няма никаква логика ако те не подкрепят наш мандат, ние да подкрепим техния. Единственият шанс може би е в третия мандат. Но, както казах, отсега трябва да бъде ясно зад коя партия биха се обединили няколко други формации, в случай, че президентът прецени да й връчи този мандат, и да се формира мнозинство, дали за по-кратък или по-дълъг период от време, но да бъде съставено правителство с конкретни цели. На този етап обаче, все повече избеднява този шанс.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/mneniq/aleksandar-nenkov-vse-poveche-izblednyavat-shansovete-za-redovno-pravitelstvo/
