Алтернативата на Румен Радев

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Началото на продължаващата вече половин година политическа криза в страната постави президентската институция в центъра на управленските процеси. В условията на невъзможността на парламента да излъчи правителство, на тежкия конфликт между партиите и на трупащите се системни проблеми от икономическо и социално естество, както и в условията на парламентарна република без действащо Народно събрание, най-важните решения в държавата започнаха да зависят от един човек.  

Президентът уволнява и назначава министри с един указ. Президентът задава приоритети на назначеното от него служебно правителство. Чрез служебните министри президентската институция упражнява косвен контрол върху всички процеси, които зависят от изпълнителната власт – от разпределението на бюджетни средства с акт на Министерския съвет до туристическата политика на страната.

Така след четири и половина години съществуване, подхранвано от търсене на всевъзможни поводи за скандали и конфликти с управляващото парламентарно мнозинство и правителство, Румен Радев най-после получи своя шанс да блесне не на сцената на политическото, а на държавническото, и да въплъти в пълния смисъл конституционните функции на президента да олицетворява единството на българската нация. Разбира се, по обясними причини, свързани със самата личност на временния обитател на „Дондуков“ № 2, това не се случи. Служебното правителство не можа да постигне нещо убедително в поставените от президента цели, неговият собствен характер продължи да го поставя в дребнави политически конфликти, а възможността се държавническо мислене и поведение се оказа пропиляна.

Но проблемите остават. Икономически прогнози показват, че инфлацията може да достигне до стойност от 10 процента до края на годината. Цените на горивата и електроенергията продължават да се увеличават, оттам растат цените на транспорта, а оттам и всичко останало – от цената на хляба до цената на билета за влак. Стопанските проблеми ще ударят по потребителската кошница и портфейла на всеки един граждани, особено на най-социални уязвимите слоеве от населението. За съжаление предстоящите трети за тази календарна година парламентарни избори, както и за възможността от четвърти такива в обозримо бъдеще през март 2022 г., не дават и прогноза за достатъчно бързо и сигурно решение от парламентарна гледна точка. В този смисъл една задълбочаваща се или дори бъдеща подобна криза, която отново да постави опорната точка на всяко едно значимо решение в ръцете на президентската институция, изисква отговор, който да бъде даден на 14 ноември 2021 г. Казано по друг начин, трябва да има значима и смислена алтернатива на Румен Радев и целия негов стил на ръководство.

Самото значение на алтернатива означава „избор на едно от двете възможни решения, които се изключват взаимно“. Разбира се, многопартийната демокрация е готова да предложи различни решения предвид нагласите на собствените си кръгове от избиратели, включително и на хора, които ще получат миноритарен дял подкрепа. В този смисъл „алтернативата“ изисква избор на човек, който да е достатъчна значима фигура, че да бъде реално другото възможно решение на действащ президент със солидна избирателна подкрепа. Това само по себе си предполага обединителни качества отвъд обичайното партийно инженерство. И възможността на тази фигура чрез своя авторитет да привлече достатъчно широка периферия. Втората черта от дефиницията на „алтернатива“ е възможното решение да изключва другото въз основа на принципа на взаимното изключване. Което означава, че кандидатът трябва да е противоположност на Румен Радев и неговото печално политическо наследство от първия мандат.

На първо място това трябва да е кандидат, който няма да превръща президентската институция в инструмент за собственото си политическо оцеляване. Мандатът на Румен Радев демонстрира точно това. С цел да не засегне чувствата на определен сегмент от своите избиратели Радев така и не зае позиция по въпросите на ваксинацията, включително не е ясно дали се ваксинира. В условията на пандемията от COVID-19 един президент трябва да може да постави правилните решения пред политически изгодните решения. Румен Радев показа, че не е способен на това. Неговата алтернатива трябва да покаже точно обратното.

Изключително важно е да се прекрати отровната война между институциите, която президентството инициира през последните години. Президентът обърна срещу себе си изпълнителната, съдебната и законодателната власт и практически прекрати възможността за четиристранен диалог точно от страна на президентството, което трябва да създава баланс, възможности за диалог и постигане на консенсус. Този диалог трябва да се възстанови, за да може президентството едновременно да стъпи в оперативното изпълнение на своите конституционни правомощия, а оттам в по-голяма степен в ценностните функции на президентската институция – именно да създава диалог.

Президентът не трябва да се опитва да бъде политик. Той трябва да покаже, че е способен да застане над политическата догматика, когато интересите на страната го изискват. България има твърд и постоянен евроатлантически ангажимент от началото на политически промени у нас. България е член на НАТО и на европейското семейство. Това не може да бъде предмет на политически сметки. Това е национален консенсус. Притеснен от възможността в предизборните месеци да загуби подкрепата на своите русофилски настроени избиратели, Румен Радев скри среща с американски сенатори, която я провел. Неговата администрация превърна в практика да се покрива информация във връзка с позиции на президента пред евроатлантическите партньори, за да не би това по някакъв начин да създаде проблем за неговото преизбиране на длъжността. Това не е поведението, което трябва да показва един президент. Това е поведение на партиен политик, който е показал, че не може да се развие отвъд собствената си политическа догматика.

В общи линии подходящата алтернатива на Румен Радев минава по тези основни разделителни линии. В своята същина те са принципни, защото въпросът не е просто един кандидат да има политически различия с действащия президент Радев. Той трябва да има кардинални различия относно принципната основа, на която трябва да се осъществява дейността на президентската институция, тоест коренно различна философия, разбиране за демократичните процеси, ролята на гражданското общество, смисъла на политическия плурализъм и т.н. Издигането на такъв кандидат би било първа стъпка в посока възстановяване на някакъв политически диалог в страната, а оттам – към изграждането на някаква по-стабилна и предвидима политическа среда. Втората стъпка би била той да победи Румен Радев на президентските избори и върне на президентската институция отнетия ѝ през последните години смисъл.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.