България – регионален енергиен и ресурсен лидер?

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

В края на август България беше посетена от бившия държавен секретар на Съединените щати от администрацията на Доналд Тръмп Майк Помпео, който изнесе публична лекция по покана на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България на тема „Геополитическата значимост на България: последствията от войната в Украйна и потенциала на България като регионален енергиен лидер“. В нея беше поставен много сериозен акцент върху възможността на страната ни да се превърне не просто в един енергиен хъб на Балканите, а в реален регионален енергичен лидер в добива и транзита на нефт и газ, ядрена енергия и енергия от възобновяеми източници. Уникалното географско местоположение на България, неразработените ресурси в нашите земни недра, политическите реалности, породено от войната в Украйна и стопанската конюнктура създават рядка възможност това да се осъществи – разбира се, при наличието на достатъчно политическа воля и смелост и обществено разбирателство по този въпрос.

От гледна точка на настоящия момент темата за енергийната сигурност, независимост и лидерство е важна не само от гледна точка на руската инвазия срещу Украйна. Датата 24 февруари 2022 г. безспорно промени всички геополитически и икономически реалности на Стария континент и постави Европа пред дълъг процес на преформулиране на своите стопански и политически цели – започвайки от осъзнаването, че трябва да се постигне енергийна независимост от източниците, които идват от нестабилни авторитарни режими, до несъстоятелността на „Зелената сделка“ и необходимостта от инвестиции в ядрена енергетика и запазване на поне на един обозрим период от време на въглищата като енергиен източник. Има го и един чисто икономически въпрос, който е свързан с това, че световната икономика се намира на ръба на рецесия, която се очертава да е „перфектна буря“ от липса на икономически растеж, високи лихви и висока инфлация, която я описва президентът на Световната банка Дейвид Майпас. Тук на дневен ред идва въпросът как ще се осъществи икономическото възстановяване. И отговорът, включително и в нашите родни условия, може да бъде открит в една дума – енергетика.

Има серия от политики, върху който страната ни може да бъде обърне поглед, които не само отново да я върнат по пътеката на икономическия растеж, но и да изведат напред нейната стопанска и политическа роля като енергиен лидер на Балканите със сериозно европейско значение. Дългосрочна стратегия тук на първо място би включвала изграждането на нови ядрени мощности – нещо, за което се води дебат от години наред. Това обаче е бавен процес, а изграждането на нова ядрена централа на територията на Европейския съюз отнема време. И докато българските правителства могат да изработят последователна стратегия в тази посока, която да бъде следвана не само в рамките на един управленски мандат, а на базата на приемственост, то погледът в по-средносрочен план трябва да се насочи към превръщането на незаобиколим ресурсен играч. Нещо, за което имаме пълния потенциал. И политическа цел тук трябва да бъде опазването на Маришкия басейн от затваряне. Топлоелектрическите централи там използват изцяло местен ресурс, който не зависи от глобалните инфлационни процеси, вериги за доставки или политически противоречия. Въпросът там е изцяло консенсусен, а добивната индустрия в региона е източник на трайна заетост и стабилност.

Войната в Украйна остави агресивното прилагане на „Зелената сделка“ на заден план, но в един момент Европейският съюз би могъл да се върне към прилагането на тези политики. ТЕЦ-овете, макар и с модерни сероочистки, са относително високоемисионни производители на електроенергия по европейските стандарти. Връщането на Европа в един момент към политическата цел за „въглеродна неутралност“ може да бъде контрирано чрез създаване на системи за улавяне и съхраняване на въглеродни емисии. По този начин енергийното сърце на България, както бива наричан Маришкият басейн, ще получи перспектива за безоблачно развитие и ще продължи да бъде център на заетост, индустриално развитие и инвестиции, предполагащо икономическия просперитет на цял един регион с десетки хиляди работни места.

Имайки предвид, че улавянето и съхраняването на въглеродни емисии залегна в последния икономически пакет на президента Байдън, не е рационално Европа да продължи да има пасивна позиция по тази тема. И България тук има две значими предимства – „Девня Цимент“ АД са спечелили най-големия проект за CCUS („улавяне и съхранение“ на въглероден диоксид), а Минно-геоложкият университет е установил наличието на геоложки формирования под Маришкия басейн, които биха могли да се използват за складирането на въглеродни емисии. Подобно откритие е много същество и е регионален ресурс само по себе си – ако индустрии като циментовата, металургичната и добивната искат да оцелеят в условията на агресивна „Зелена сделка“, те ще трябва да „улавят“ и „складират“ своите емисии. И този, който държи депата за „складиране“, какъвто потенциал има България, ще има стратегическо и огромно конкурентно предимство.

Икономическите реалности и политическата ситуация създават необходимостта в българското общество отново да се проведе дебата за необходимостта от проучване и евентуално разработване на находища на шистов газ. Технологиите в тази посока претърпяха невероятно развитие през последните над десет години, а „шистовата революция“ демонстрира в какъв източник на икономически просперитет може да превърне залязващи индустриални щати като Охайо в САЩ. Румъния и Турция се възползват от това свое предимство, а именно достъпът до шистови източници. Предположенията за находища в България биха могли да бъдат проучени и, ако има политически и обществени възражения това да бъде извършено от чуждестранна компания, то първите проучвания, които да установят находища с техния капацитет могат да бъдат възложени и извършени от Минно-геоложкия университет. Възможността за добив на шистов газ не е нещо, което трябва да бъде отхвърлено с лека ръка предвид развитието на технологиите и потенциала на тази индустрия.

С оглед измененията в климата и изгледите Балканският полуостров да попадне в зона на засушаване, което да окаже качествени изменения върху количеството на водните ни ресурси, то едно по-визионерско правителство би започнало привличане на инвестиции в поне първи експериментални станции за пречистване и обезсоляване на морска вода за питейни и битови нужди. Френската компания „Веолиа“, която оперира Топлофикация Варна, е глобалния лидер в производството на питейна вода през десалинация (обезсоляване) и възможността за пряк инвестиционен интерес и партньорство тук не е малка. И България отново има конкурентното предимство.

Друг много съществен въпрос е свързан с добивната индустрия – за последните 40 години българската икономика е отворила само един нов рудник за цветни метали (този в Крумовград). Въпреки значимите си за Европа рудни залежи, страната ни не води достатъчно активен диалог с водещи български и международни инвеститори в сектора – „Геотехмин“ (изцяло българска компания), „Асарел“ (частично българска), КЦМ (преобладаващо българска) и „Дънди Прешъс“ (борсова международна). Разработването на находищата на руди е свързано с редица бюрократични спънки, тежки и дублиращи се административни режими, липса на адекватна комуникация между инвеститор, централна и местна власт и местните общности – всичко това поражда серия от проблеми се явява почти във всички случаи непреодолима преграда пред разработването на тези ценни находища. Още повече е логично в период на пикови цени на ресурсите и глобален глад за метали, България да ускори процеса по администриране и прилагане на инвестиционни предложения за изграждане на нови добивни мощности. Нещо, което осигурява икономическия просперитет на цели региони за поколения напред. България има находища на редкоземни елементи, които ще се превърнат в изключителен интерес на фона на охлаждането на отношенията между САЩ, Европейския съюз и Китай (където се намират основните до този момент находища с висока концентрация).

Енергетиката и добивната индустрия в България могат да се превърнат в основата на един следващ икономически „бум“, който не само да изведе страната от задаващата се рецесия и икономическа криза, но и да създаде условията за превръщането ѝ в регионален енергиен и ресурсен лидер с много сериозно европейско значение. Това обаче изисква средносрочни и дългосрочни мерки, политическа стабилност и политическа воля и смелост за вземането на правилните решения. И на първо място – излизане от текущата политическа криза и гарантирането на стабилност за поне един четиригодишен управленски мандат.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.