Боби Бобев пред Tribune: Сегашната криза между Сърбия и Косово е най-тежката след тази от 2011 година

Създаването на Асоциация на сръбските общини ще отвори пътя за постигане нормализация на отношенията, коментира бившият посланик в Албания и Косово

Поредна ескалация на напрежението между Белград и Прищина. Експлозии, стрелба и пътни блокади белязаха изминалите две нощи в северната част на Косово.

Етнически сърби от Северно Косово блокираха основни пътища в региона в знак на протест срещу ареста на бившия полицай от сръбски произход Деян Пантич, задържан на пункта Ярине. По-късно косовската полиция беше подложена на обстрел на няколко места, а зашеметяваща граната беше хвърлена срещу автомобил, принадлежащ на мисията на Европейския съюз в Косово.

Органите на реда са затворили два гранични пункта между Косово и Сърбия – Ярине и Бърняк.

Европейският съюз и САЩ призоваха за намаляване на напрежението в Северно Косово.

След заседание на Съвета за национална сигурност на Сърбия президентът на страната Александър Вучич заяви, че Белград ще работи за деескалация на напрежението в Северно Косово.

Бурята между Белград и Прищина не стихва, откакто Косово обяви независимост през 2008 година, която Сърбия отказва да признае. Европейският съюз и САЩ опитват да помогнат на двете страни да нормализират отношенията си, но засега без успех.

И Сърбия, и Косово искат да се присъединят към ЕС, но Брюксел ги предупреди, че първо трябва да разрешат спора помежду си и да нормализират отношенията си.

Може ли да очакваме положителна развръзка на този дългогодишен конфликт и какъв е пътят за това - с тези въпроси се обърнахме към Боби Бобев – балканист, дипломат и бивш посланик в Албания и Косово

Г-н Бобев, за пореден път ставаме свидетели на ескалация на напрежението и прехвърчане на искри между Белград и Прищина? Какъв е коментарът ви за последните събития в Северно Косово и има ли място за притеснение от евентуално разрастване на конфликта?

Място за притеснение винаги има, защото Северно Косово е един взривоопасен район, където периодично възникват кризи. Аз мисля, че сегашната криза е най-тежката след тази от 2011 година. Така че, трябва да кажа, че не съм голям оптимист относно намиране на бързо решение на въпроса. Напоследък се чуват гласове, че в рамките на няколко месеца ще се стигне до подписване на финално споразумение между Прищина и Белград. Аз и тук не съм оптимист. Не вярвам, че в кратки срокове ще може да се намери изход от тази задънена улица. В края на краищата за мен лично нещата са ясни. И двете страни декларират непрекъснато, че са готови на конструктивен и открит диалог, който да води към постигане на финално споразумение за пълна нормализация на отношенията. Буквално преди няколко дни президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че създаването на Асоциацията на сръбските общини в Косово е тяхното условие да продължат разговорите по тази тема. Аз също считам, че големият препъникамък е точно въпросът за създаване на една такава общност или Асоциация на сръбските общини. Да напомним на читателите, че споразумение за създаване на подобна структура е залегнало още в Брюкселското споразумение от април 2013 година, препотвърдено през 2015 година в отделно споразумение. В този смисъл в момента силата е на страната на Сърбия, която държи да се изпълни едно вече постигнато споразумение. Мисля, че те имат достатъчно основание да настояват за това. Още повече, че и Брюксел, и Вашингтон заявиха, че подписаните досега споразумения трябва да бъдат изпълнявани и трябва да се създаде тази Асоциация на сръбските общини. Мнението ми е, че създаването на една подобна структура, което засега се отхвърли от правителството на Албин Курти (бел.ред. министър-председател на Косово), ще отвори пътя за по-нататъшни преговори за постигане на една нормализация на отношенията.

Справят ли се Европейският съюз и НАТО с ролята си на балансьор в отношенията между двете страни, ще успеят ли да възстановят мира в този район и да помогнат за трайно разрешаване на спорните въпроси между Сърбия и Косово?

Както е известно основният координатор на диалога между Прищина и Белград е Европейският съюз и от Вашингтон нееднократно са заявявали, че именно ЕС е координатор на този диалог, в който те имат подкрепата на Вашингтон изцяло. Към момента считам, че се полагат достатъчно усилия и от страна на Брюксел, и от страна на Вашингтон да се постигне някакъв напредък. Но както справедливо отбеляза Жозеп Борел (бел.ред. върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността) преди известно време във връзка със спора около регистрационните табели на автомобилите, за съжаление от доста време насам ситуацията в отношенията между Прищина и Белград влиза от криза в криза и вместо да се работи по основното направление, което е нормализация на отношенията, се налага да се менажират кризи. Според мен усилията, и на ЕС, и на техния партньор от САЩ, трябва да бъдат насочени към това да бъде осигурено продължаване на разговорите и да се стигне наистина до някакъв вид нормализация на отношенията. Дори тази сутрин четох в един информационен сайт от Косово, че представители на косовските сърби са заявили, че те дълбоко уважават и КейФОР (бел.ред. мисията на НАТО в Косово), и ЕУЛЕКС (EULEX) – мисията на Европейския съюз за върховенство на закона. Така че, тяхното присъствие там е вид гаранция. Но все пак не се наемам да бъда голям оптимист и да предскажа скорошно решаване на спорните въпроси.

И Сърбия, и Косово имат една голяма цел, а именно присъединяване към европейското семейство – Европейския съюз, може ли това да ги мотивира по пътя им да постигнат консенсус помежду си?

И двете страни достатъчно искрено желаят да се включат в общността на Европейския съюз и тъй като нормализацията на отношенията между тях е изискване за членство в него, те трябва да положат всички усилия да я постигнат. В този смисъл именно желанието за членство в ЕС е основният стимул диалогът между Сърбия и Косово да продължи.