БСП и ПП/ДБ – старата и новата левица

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

В продължение на няколко десетилетия БСП, приела ново име, но не скъсала с историята на бившата тоталитарна комунистическа партия, беше водещата лява политическа страната, която на три пъти получи мандат за управление на държавата – с министър-председатели Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Последното към днешна дата участие на социалистите във властта беше в коалиционния кабинет с мандат на „Продължаваме промяната“ заедно с „Демократична България“ и „Има такъв народ“, който приключи безславно като единственото правителство в новата ни история, свалено с вот на недоверие от страна на Народното събрание. В това правителство, освен с неколцина министри, БСП се включи с Корнелия Нинова в качеството ѝ на вицепремиер и министър на икономиката и индустрията. Което се случи за първи път в тяхната история, а именно партията да участва като подпомагащ коалиционен партньор на друга политическа сила.

Това е следствие от една дълга тенденция, която продължава вече две години и ще се отрази и на тези парламентарни избори, на които отново се очертава БСП да има дори и по-нисък и едночислов процентов резултат – започвайки от април 2021 г., когато тя зае третото място, до постепенния спад във всички следващи избори за Народно събрание. Всичко това идва на фона, че до април 2021 г. беше водещата опозиционна парламентарна сила, а през 2017 г. на парламентарните избори Корнелия Нинова дори изглеждаше като много вероятен следващ премиер (и след победата на президентските избори с техния кандидат Румен Радев), тъй като преднината им спрямо ГЕРБ се обърна в последните седмици на кампанията след няколко много тежки ПР-грешки от страна на социалистите. В четиригодишната нишка от избори между 2017 г. и 2021 г. БСП така и не успя, независимо поставената си цел, да триумфира над ГЕРБ (независимо всичките прогнози на почитаемия проф. Евгений Дайнов) и партията на Борисов твърдо държеше първото място на парламентарни, местни и европейски избори. Дори и след отстъплението в резултата спрямо ИТН и „Продължаваме промяната“ на изборите през юли и октомври 2021 г., през 2022 г. ГЕРБ отново си възвърна първото място, а невъзможността на който и да е от политическите субекти да пребори Бойко Борисов на избори доведе до коалиция между ПП и ДБ – но дори и тогава първото място за новата коалиция на изборите далеч не е решено предвид социологията. Резултатът от това ще бъде разбран след една седмица, която избирателят упражни правото си на глас.

Връщайки се обаче към БСП… Основна ударна идея на Корнелия Нинова в тази кампания се превърна борбата с така наречената „джендър идеология“. Реториката на социалистите е окупирана почти изцяло от нея с малко изключения, когато обосноват необходимостта от ретрокомунистически мерки като „таван на цените“. Предвид спадащия резултат на БСП на изборите и вихрещите се кризи в страната (политическа, финансова, инфлационна, енергийна и други), фокусирането на кампанията на социалистите върху такъв въпрос показва липсата на формулирани политики, които да резонират по-силно сред избирателите от една страна, а от друга желанието да се изведе някакъв временен електорален дивидент на база експлоатирането на много спорна и притеснителна за обществото тема. Няма да е грешно да се каже, че старата левица в България изживява онази криза, която се случи в редица европейски социалистически партии – спадащият им избирателен дял го превърна във второстепенни и третостепенни политически сили, а мястото им беше заето от нови ляво-либерални формации. Дали ще видим залезът на БСП в близко бъдеще може да покаже единствено времето и стечението на политическите събития, но всички индикации за тази възможност са налице.

И докато БСП (старата левица) става все по-минорна, на политическия небосклон се появи формацията, прераснала в партия, която изсмуква новите поколения леви избиратели из под носа на социалистите, оставяйки им единствено русофилско настроени (за които се борят с „Възраждане“ обаче“) и носталгиците по комунизма (отново двубой за тези избиратели с „Възраждане“). Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер и други представители на „Продължаваме промяната“ нямат скрупули да аргументират леви политически тези и нямат онзи леко момински свян на „Демократична България“, че някой ще ги определи като левица. Те подкрепят и по-голямата преразпределителна роля на държавата, и по-големите социални разходи, а едно от първите действия на Асен Василев като министър на финансите беше да подкрепи идеята за увеличаване на максималния осигурителен доход. И се позиционират като новата лява политическа формация страната, която на тези избори уверени подчини в своето лоно и другата ставаща все по-минорна политическа сила в лицето на „Демократична България“. Като „промяната“ е лява не само по отношение на държавата и икономиката, а и по всички обществени теми – което по естествен ред я противопоставя на формиралия се консервативен и християндемократичен блок в лицето на устойчивото коалиционно обединение на ГЕРБ и СДС.

Развитието на това политически противопоставяне между една дясна и консервативна формация, каквато е ГЕРБ-СДС, и лява и либерална формация, каквато е коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са най-естественото нещо за една представителна демокрация. И независимо от политическа криза, появата и утвърждаването на една дясна и една лява политическа сила като водещи, е напълно в реда на нещата. Къде обаче поставя това БСП – съвсем до скоро водещата лява сила? Най-общо казано – на границата между миманса и политическо небитие. Което обаче е един естествен преход, който е характерен за всички съвременни европейски демокрация, с появата на една нова ляво-либерална формация (у нас в лицето на коалицията ПП/ДБ), която да маргинализира старата такава (у нас отново в лицето на БСП). Интересното в същото време е, че преобръщането на тренда на спад дори в една европейска социалистическа партия, търсейки примери от други държави, става с водачи, чийто политически профил е много по-близък до този на Кирил Петков и Асен Василев, отколкото до този, който се опитва да възприеме БСП – и Тони Блеър и британските лейбъристи, и Педро Санчес в Испания, и Макрон (бивш министър на социалистическия президент Франсоа Оланд) във Франция са пример за либерални политици, а не за социалистически хардлайнери, каквито са например Харолд Уилсън и Клемент Атли във Великобритания. Политиката на Блеър до голяма степен се кредитира с превръщането на Великобритания в мултукултурно общество с отворени граници.

Разбира се, това горепосочените подходи и при Блеър, и при Санчес, и при Макрон, основани на либералното политически инженерство, са нещо, което аз като един консервативен човек няма как да подкрепя на принципна основа. Но траекторията, която се начертава в европейските демокрации, включително и в България по тази линия е ясна – постепенното изместване на социалистическата стара левица от нова ляво-либерална левица. У нас това нещо се случва с превземането на лявото политическо поле от коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за сметка на Българската социалистическа партия.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.