Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Читателска трибуна“: 30 години по-късно

Мнения

„Читателска трибуна“: 30 години по-късно

Снимка:

*Текстът беше изпратен на редакционната ни поща от нашия читател Санто Гаврилов

Ако на някого му се пише за България, сега е моментът за заглавие "30 години по-късно". По подобие на Дюма, който е очарователно конкретен със заглавията си "20 години по-късно" , "Още 10 години по-късно" и други подобни.

По темата "45 години по-късно" се натрупа доволно много материал, а в последно време като че ли има нова вълна на творби. Малко озадачаващо. Защо сега? Трябва ли да минат 30 години, за да може да виждаш обективно какво и що през ония 45? Значи ли това, че ще пишем и анализираме последните 30 години чак през 2050 ? Това малко прилича на симптом на бавно развиване.

"По-добре" , "по-зле“, добри герои и лоши герои, хубаво и лошо - такива плитки, черно-бели дефиниции са присъщи за детските книжки и не прилягат на обективен анализ. Освен това историята на българската държавност е прекалено брутална за детските уши. Историята на тази дама - грабена, изнасилвана до несвяст, пребивана и използвана, е толкова вулгарно тежка, че тръпки да те побият.

През тия 30 години дамата намираше сили да става от време на време. Объркана, зашеметена, изнемощяла... тръгваше на някъде, колебливо и с крехка надежда това да е верен път. За да срещне обаче следващите си насилници. Които често се оказваха и търговци на органи и кълцаха от нея смело и с наслада. Кълцаха с въображение, търгуваха с размах, че и от кръвта точеха - за допълнителна облага. Така че, деца, стойте далече от тая история.

Именно деца обаче наскоро, в един репортаж по телевизия, коментираха периода преди 1989. Компетентно, с впечатляващи за юношеските им години познания, акцентираха върху неоспоримите несгоди от ония години. Докато не последва изводът: "За това сме на това дередже". Шокиращо заключение, но може би обяснимо - за онова време са чели много, а за последващото го къде да четат?

Не, деца, не е това причината. Онези гадости и неправди са доказани и едва ли някой ги оспорва, но не са в основата на дереджето. Ако търсите причина за комичната заплата на учителя ви, за трагичното образование, за жалката пенсия на баба и мъките със здравеопазването, за абсурдите в държавната администрация; за полицая, който в свободното си време е финансово принуден да бъде общ работник, а колегата му издържа само благодарение на подкупите; за бюрокрацията и корупцията, за благите държавни поръчки, за трагичното БВП, за малкото детски градини, за комедиите покрай избори; за смехотворната роля на България на международната политическа сцена, за нивото на футбола, на спорта като цяло; за лошите пътища, за бетонираното море, за пошлостта в културата... и за още какво ли не - не я търсете тая причина толкова назад във времето.

Потърсете я в действията на героите от последните 30 години. Онези не толкова много на брой (според някои проучвания под 1000) находчиви персони, които успяха целенасочено да превърнат ресурсите на една икономика с приличен потенциал в директен паричен поток към своите собствени джобове. Тук не става въпрос за ежедневни мошеничества и някоя друга далавера, нито за сензациите покрай мутренската престъпност. Иде реч за нещо драстично по-мащабно. Нещо високо горе, над партии, институции, групировки. Хем стана над главите ни, хем като че беше прекалено високо, за да се забележи от масите, от "слепците с очи". Говорим за впечатляваща и безпрецедентна в историята трансформация на държавни активи на стойност милиарди. Трансформация в индивидуални частни сметки.

Начините са много и за тях могат да се изпишат тонове хартия, но най-благодатните процеси бяха банкови машинации, включително т.нар. кредитно милионерство и лобистки контрол от БНБ, приватизации, концесии, държавни и обществени поръчки. Именно тези процеси през последните 30 години направиха шепа хора чудовищно богати с активи, които бяха и следваше да останат държавна собственост под една или друга форма. Без влиянието на тези хора, едва ли нещо би попречило на България днес да бъде на социално-икономическото ниво на Естония или Чехия например.

В повечето случаи нашите герои не нарушиха закон. Та нали в началото на периода закони почти нямаше и именно те и техни приближени ги изготвяха, предлагаха, гласуваха. В този смисъл обвинения са безпредметни.

Така че – не ги обвинявайте, деца, но знайте причините за дереджето. Помнете какво е казал поетът за народа и мършата и не съдете тези герои. Не търсете оправдания в тяхно лице. Вместо това се стремете да знаете повече, питайте, четете и се интересувайте. Сега му е времето, докато периодът все още има живи свидетели. Познавайте и анализирайте феномена, който бележи страната за десетилетия напред. Нали който знае миналото си може да избави бъдещето от преживени лошотии. Белким така се получи. Ама "едва ли" - би се смръщил Славейков.

*Ако и вие искате да ни изпратите вашите текстове и анализи, не се колебайте да се свържете с екипа ни.

За връзка с нашата редакция:

E-mail: editors@tribune.bg  

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив