ДБ като „демократична бутафория“

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

През последните дни „Демократична България“ определено успя да привлече общественото внимание, но основно по начин, по който нейните кандидати едва ли биха искали. За кратко време формацията успя да сътвори няколко стряскащи гафа, които могат сериозно да навредят на изборните ѝ резултати – за парламент и на подкрепяната от ДБ кандидат-президентска двойка. Нека да видим за какво по-точно иде реч.

Сега в Стара Загора, скоро и в други градове?

„Демократична България“ не успя да регистрира в срок кандидат-депутатската си листа за 27 МИР – Стара Загора. Причината, която се изтъква от местната РИК, е неспазване на процедурата за подаване – документите са заверени с електронен подпис, но без такъв на ръка, каквото е законовото изискване. Впоследствие стана ясно, че документите на ДБ за още 7 области са подадени по аналогичен начин. Засега ЦИК оставя без регистрация листата в Стара Загора, а за останалите 7 МИР-а няма решение. Очаква се по казуса да се произнесе съдът.

От „Демократична България“ обвиниха „статуквото“ в опит да се саботира тяхното участие в изборите, като нарекоха това „посегателство срещу демокрацията“. Интересно обаче защо спънките пред ДБ се случват едва сега, когато възходящият тренд на коалицията вече е прекъснат заради появата на формацията на Кирил Петков и Асен Василев, а не на предишните две кампании, когато растежът в подкрепата им бе очевиден?

И как по-точно „статуквото“ блокира регистрацията им, при положение, че представителите на ГЕРБ и ДПС са малцинство и в РИК – Стара Загора, и в ЦИК, а решението е взето с консенсус между всички останали политически сили, с изключение на ДБ?

Вместо това далеч по-уместно е от ДБ да се запитат защо документите за листата им в Стара Загора са внесени в последния момент, рискувайки невъзможност за реакция при евентуален технически пропуск. И защо внасящият документите Атанас Славов се е отнесъл пренебрежително към указанието на РИК да положи подпис на ръка. Съвсем не маловажен е фактът, че въпросният г-н Славов е експерт по конституционно право и един от основните радетели за съдебна реформа. Което прави ситуацията от комична в ужасяваща. Защото ако такива хора, с такова отношение към законите и наредбите, тръгнат да реформират съдебната система, жална ни майка…

Безотговорното отношение на „Демократична България“ към правилниците и процедурите рискува да лиши формацията от реални гласове и по този начин ДБ „да се простреля в крака“, неполучавайки парламентарно представителство, пропорционално на нейната обществена подкрепа. На последните парламентарни избори ДБ получи над 10 хиляди гласа само в Старозагорска област, а не се знае още колко потенциални избиратели може да се окажат в невъзможност да гласуват по същия начин.

Други гласоподаватели може пък да се разколебаят, виждайки безхаберието на своите любимци – дори и да имат техническа възможност да гласуват за ДБ. И веднага следва въпроса: накъде ще се пренасочат тези гласове, които евентуално „Демократична България“ изпусне? Дали (значителна) част от тях няма да отидат за онази формация, за която се говори, че е новия проект на Иво Прокопиев („Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев)? Ами ако документите (в Стара Загора и другаде) са внесени по този начин не поради недоглеждане и подценяване на ситуацията?

Лично на мен такъв сценарий ми се струва по-скоро невероятен, но нека все пак да проследим дали и в други области няма да станат издънки, и ако да, кой персонално носи отговорността и дали има „топла“ връзка с кръга „Капитал“. Едно обаче е сигурно – гафът е колосален. А аналогиите със „Синята коалиция“ през 2009 година (тогава ЦИК първоначално ѝ отказа регистрация, след което в нейна полза се произнесе ВАС) са неуместни – тогава ставаше дума за заяждане от страна на тройната коалиция, без аргументи; сега е налице неспазена процедура.

Къде е била г-жа Моасе през последните 5 години?

„Демократична България“ успя да създаде напрежение и покрай подкрепяната от нея кандидат-президентска двойка. Прокрадна се съмнение, че кандидатът за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе може би не спазва едно от конституционните изисквания за поста, а именно да е живяла в България поне по 183 дни в годината през последните пет години. Всичко започна с припомняне на стари интервюта на г-жа Моасе, в които тя твърди, че живее в чужбина. Впоследствие журналистката Виктория Георгиева и кандидатът за депутат от ВМРО Владислав Лалов се натъкнаха на информацията, че г-жа Моасе не е била здравно осигурявана в България между септември 2016-а и февруари 2020-а година включително (а може би и по-рано, системата посочва данни за последните 5 години).

Върховният административен съд отхвърли жалбата на ВМРО по казуса и регистрацията на двойката „Панов-Моасе“ изглежда спасена. Но въпреки това възникват следните въпроси:

Ако през посочения период г-жа Моасе се е осигурявала в друга държава, защо не е изчистила проблема с дължимите осигуровки в България (нужно е само подаване на едно Заявление за напускане на страната)?

И що за отношение към България и една от нейните институции има кандидатът за вицепрезидент, подкрепен от „Демократична България“?

Със сигурност, едно по-внимателно разглеждане на въпроса от страна на хората, номинирали г-жа Моасе, щеше да им спести много главоболия…

PR-ски неволи

Първите предизборни прояви на Лозан Панов, кандидат за президент, подкрепен от „Демократична България“,  предизвикаха иронични усмивки сред аудиторията и смут сред някои по-трезвомислещи привърженици на коалицията. Особено фрапантен е встъпителния клип на г-н Панов, който навежда на размисли за какви точно грехове този човек е наказан да има около себе си такива PR-специалисти. Цялостното внушение на видеообръщението (интериор, позициониране на камерата, интонация на говора и т.н.) налага отговорните за този рекламен шедьовър да понесат физически наказания. Буквално. След като традиционно благосклонни към „демократичната общност“ инфлуенсъри реагираха остро в случая, можете да си представите какво мисли останалата част от публиката.

Все по-упорито се твърди, че влияние върху кампанията на Лозан Панов има Ивет Добромирова. Ако това име не ви говори нищо, значи сте щастливци. С такъв късмет обаче не могат да се похвалят хората, за които е работила. Общо взето, само на когото Добромирова не е била PR, само на него не е провалила публичния образ – като започнем от „проспиването“ на скандала „Костинброд“, докато беше пресаташе на служебния премиер Марин Райков, минем през „ирландската пастирка“ Росен Плевнелиев и стигнем до Васил Божков, който от смятан за един от най-умните и комбинативни българи за сравнително кратко време стана за посмешище. При такъв професионален бекграунд, всеки би трябвало да има свещеното право да се съпротивлява с оръжие, ако тя му бъде натрапена за PR. Ако пък се съгласи доброволно, значи си заслужава съдбата (и подигравките).

Този PRоблем в „Демократична България“ обаче не засяга само Лозан Панов. Ген. Атанас Атанасов, председател на ДСБ и съпредседател на коалицията, също се изложи брутално след очевидно недобра подготовка за телевизионно участие. Атанасов нарече едно твърдение на Лозан Панов „инсинуация на гербаджийска медия“, при положение, че „гербаджийската медия“ се оказа… сайтът Медиапул, управляван от Стояна Георгиева, пресаташе на бившия премиер Иван Костов. Същото твърдение бе тиражирано и от други медии, приближени до „Демократична България“.

На този фон исканията за оставки на Христо Иванов и Атанас Атанасов броени дни преди официалния старт на кампанията, както и някои странни от маркетингова гледна точка решения за листите (преместването на „Летящата Козила Ерато“ Елисавета Белобрадова от 23-и в 25-и МИР), направо бледнеят. А и са въпрос на вътрешнокоалиционна политика. Далеч по-забавни са обясненията на някои активисти, според които срещу „Демократична България“ има заговор от външни лица, „който обаче няма да успее“. Няма да се учудя, ако и този мой коментар бъде припознат като част от такъв заговор, затова авансово ще кажа:

„Душици златни, ако аз или други хора наистина се бяхме опитали да навредим на фамозната ви политическа сила, със сигурност нямаше да успеем да се справим толкова добре, колкото вие сами успявате да си навредите.“

ДБ вече спокойно може да се асоциира с „демократична бутафория“. Емблематичен пример, който заслужава да влезе в учебниците по политология и маркетинг за това как сами да си компрометираме предизборната кампания.

Разбира се, гафовете не са монопол на „Демократична България“ – и други участници в изборите вършат необясними неща. Кирил Петков се забърка в конституционен казус с канадското си гражданство; Мая Манолова с една нова прическа и един подскок в Tik-Tok практически анулира досегашната си харизма; встъпителният клип на кандидат-президентската двойка, издигната от „Общество за нова България“ е по-голям потрес дори от този на Панов; Бойко Борисов обеща представителите на ГЕРБ в ЦИК да помогнат на „Демократична България“, сякаш не става дума за законови процедури, а за услуга между братовчеди; широко се коментират лицевите опори на президента Румен Радев, макар че тази проява по-скоро би срещнала симпатии. Но чуждите грешки не са оправдание за твоите.

И ако от „Да, България“ просто толкова си могат, то изводите за ДСБ са много тъжни. В досегашната си история „тъмносините“ са се явявали в най-различни коалиционни формати („Алианс за София“, „Синята коалиция“, предизборно обединение с БДФ, „Реформаторски блок“, „Нова република“), но никога досега не са били част от подобен резил. Направо да им съчувстваш на хората от партията, дала на българската политика личности като Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Иванов, Асен Агов, проф. Николай Михайлов, проф. Вили Лилков, за падението, което трябва да понесат.

А кампанията едва започва и нови издънки дебнат отвсякъде…

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.